ТЕРАПИЯ НА "ПРЕХОДА"

Владимир Стойчев
http://www.svobodata.com

Най-омерзителното, ако оставим настрана фактическото - битието ни на най-бедна и на най-неугледна страна в европейския съюз, където политиката е надстройка на престъпността, а престъпността е генетичният код на политическото - е, че символическото (като слово и образ), имащо за функция да артикулира и меморизира фактите като смисъл, е достигнало предела на мислимия цинизъм.

Известна е максимата, че медията има за цел не толкова да информира, колкото да формира, но ако в други страни тази максима се проблематизира и се полагат усилия за нейното критическо опровергаване, у нас тя се е превърнала в зловещ, железен закон за манипулативно облъчване на съзнанието на аудиторията.

Ежедневно в България се провежда едно тотално общонационално медийно нищоговорене – нищо не се казва, а много се говори. Много се говори за несъщественото и почти нищо не се казва за същественото.

Това много ми напомня на ситуацията, при която лекарският консилиум (интернисти и хирурзи), заобиколен от голяма група студенти медици, по време на сутрешната визитация е застанал до леглото на болен с доказан злокачествен тумор в стомаха и вместо да обсъжда диагнозата и начините, по които пациентът евентуално би могъл да бъде спасен, той се е втренчили в екземата на крака му и многословно, "дълбокомислено" и тщеславно обсъжда пред студентите фундаменталната роля на дерматологията за здравето на човека.

Е, точно такава е ситуацията, в която се намира болният от лъжи, грабежи и тотална безперспективност български гражданин, ежедневно плътно обгърнат от „лековитите” брътвежи на родната ни медия. Нито дума не чуваме за диагнозата на болното ни общество: от какво то боледува и как може да бъде излекувано.

Манипулативното в случая е, че медията премълчава точната диагноза, от което следва и предлагането на погрешна терапия. Ние сме болни от рак, а те – родните ни политици, управленци и техните медийни слуги – ни убеждават, че имаме себорея и в скоро време противопърхотният шампоан ще се раздава по линия на здравната каса.

Машала, аферим! Как да не ги заобича човек, след като в скоро време за раковоболните у нас противопърхотният шампоан ще е без пари.

Просто се чудя как тези хора имат самочувствието да убеждават и себе си, и другите, че правят журналистика. Омерзителното е, че никой мислещ човек не им вярва, но те продължават – в ущърб на истината и на повелята тя да бъде разкривана и проповядвана - раболепно да изпълняват своята „мисия” да произвеждат информационна мъгла и да бъдат платени клакьори на крадливите мушмуроци на „прехода”.

Най-разпространената форма на медийно „отразяване” на ситуацията у нас е подхвърлянето на откровени лъжи или на полуистини и най-вече на витиевато, уж критично и понякога дори красиво (дори и мерзавците могат да имат талант), обговаряне на до болка известните на всички факти.

Безполезна логорея, която в най-добрият случай се изчерпва с брадясали полвинчати констатации и никога не стига, както до същината на проблема – че днес живеем във време на жестоки лъжи и безпардонен грабеж от страна на „политици” и „управленци” – така и до формулирането на ясни решения за излизане от тази ситуация.

Нека да оставим „делото” на родната ни журналистика на съвестта на медийните шмекери. Но това, което не бива и не може да оставим настрана, е истината, придобила вече ясни очертания на базата на очевадните факти, поради които българското общество днес е смъртно болно: лъгано и ограбвано.

Не е нужно да си титан на мисълта или свръхинформиран експерт по икономика, финанси или държавно управление, за да проумееш, че настоящото статукво се крепи върху няколко „свещени крави”, които крепят властта на протагонистите на „прехода” – „политици”, „управленци” и обслужващата ги съдебно-полицейска-медийно-административна свита – и позволяват българският народ да бъде безогледно грабен.

Тъй като този грабеж може да продължи, докато пациентът не издъхне окончателно (това е бъдещето, което са ни преопределили споменатите „политици” и „управленци”), трябва ясно да бъдат посочени кои са тези „свещени крави” на „прехода” и какво трябва да се направи, за да пресъхне тяхното виме.

„Свещените крави” са онези законодателни и управленски крайъгълни камъни (за които най-малко се говори, а ако се говори, това става по един изопачен и манипулативен начин) – конституция, закони и управленски норми - чиято псевдодемократична, а по същество грабителска същност, позволява „преходът” да бъде една безконтролна партийна вакханалия и един най-откровен грабеж.

„Свещените крави” затова са свещени, защото никой – нито едно народно събрание и нито едно правителство след 1989 г. – не посяга върху тях, а те, от своя страна, гарантират на самопровъзгласилата се „политическа класа” у нас, че народното богатство регулярно и безпрепятствено ще се прелива в техните джобове.

Някои от тези „свещени крави” трябва радикално да бъдат реформирани, други просто трябва да бъдат премахнати, ако искаме някой ден наистина „преходът” в България да приключи. А това означава цялото внимание на българското общество, а защо не – нека си помечтаем – и на българската медийна гилдия, да бъде преобладаващо насочено към следните жизнено важни за страната ни неизбежни реформи:

І. Промяна на Конституцията
ІІ. Промени в законодателството (по азбучен ред)

1. Закон за данък върху добавената стойност.
2. Закон за достъп до обществена информация.
3. Закон за защита на потребителите.
4. Закон за здравното осигуряване.
5. Закон за избиране на велико народно събрание.
6. Закон за конституционен съд.
7. Закон за министерство на вътрешните работи.
8. Закон за митниците.
9. Закон за обществените поръчки.
10. Закон за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност.
11. Закон за политическите партии.
12. Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.
13. Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
14. Закон за радиото и телевизията.
15. Закон за социално подпомагане.
16. Закон за специалните разузнавателни средства.
17. Закон за съдебната власт.
18. Закон за устройството на държавния бюджет.
---------------------------------

1. Административно-процесуален кодекс.
2. Изборен кодекс.
3. Кодекс за социалното осигуряване.
4. Наказателен кодекс.
5. Наказателно-процесуален кодекс.

... И други, естествено.

ІІІ. Реформи в държавното и административно управление

1. Премахване на областите и на техните администрации.
2. Намаляване на броя на общините на 120 и оптимизиране на техните територии.
3. Намаляване на броя на държавната и общинската администрация с 25%.
4. Намаляване на броя на общинските съветници с 80% и избирането им да бъде на експертен, а не на партиен принцип.
5. Намаляване на броя на депутатите на 120.
6. Намаляване (оптимизиране) на броя на държавните агенции.
7. Бордовете и УС на фирмите с държавно участие да се избират на експертен, а не на партиен принцип.
8. Привеждане на структурата на държавния бюджет в съответствие с тази на другите европейски страни.
9. Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при административното обслужване на гражданите.
10. Привеждане на щата на МВР (на глава от населението) в съответствие с този в другите европейски страни.
11. Завишаване на всички наказания, свързани с разхищение на държавни средства и държавно имущество.
12. Реформиране на НСО и НРС.
13. Реформа в здравното и пенсионното осигуряване: 20% солидарно осигуряване и 80% персонално застрахователно осигуряване.
14. Задължителна прозрачност на публичната информация.
15. Реформа в държавното финансиране на партиите.
16. Изработване на закон за имената на населените места, улиците и другите места от обществено значение.

... И много други.

Обсъждането – компетентно и аналитично – на тези промени и реформи е дневният ред на нашето общество и първостепенна задача на медията.

Не новата прическа на Азис, не житието-битието на Иван и Андрей, не вилата и колата на този или онзи герой на „новото време”, не интригите и козните около някое правителствено или партийно решение, не красивото обговаряне на безнадежната ни ситуация, не „мъдрите” и безадресни „анализи” на родните политолози и социолози (най-често отблъскващи с неприкритата си партийно обусловена пристрастност), не дори и частично засягащите болните проблеми на обществото ни текстове и анализи, а именно систематичното и детайлно дискутиране на горните промени и реформи – без провеждането на които никога няма да излезем от примката на „прехода” – ще бъде гаранция, че българското общество е поумняло, че се е събудило от летаргичния си постсоциалистически сън и има твърдото намерение да поеме съдбата си в собствените си ръце.

Иначе... иначе и след 22 години отново ще си говорим за недосегаемите „свещени крави” на „прехода” и за... непреходността на „прехода”.

Напиши коментар