ЖИВОТ МЕЖДУ МУЗИКАТА И ЗАКОНА
Едни изживяни 85 години, отдадени изцяло на семейството, на корените на един стар и заслужил уважение род, на музиката и на правото. Това показва на своите съграждани, в направената преди ден изложба на един богат архив, юристът Митко Митев.
Роден в белослатинското село Соколаре, той израства в семейство на интелигенти, духовно богати, обичащи музиката родители, Иван и Иванка Митеви. Сред най - ценните неща, дарени на врачанския Държавен архив и показани на изложбата ,са родословното дърво, което баща му Иван Митев е започнал изследвайки поколенията от дядо Никола 1732 година. След това Митко Митев продължава ровенето в корените на своя род и този на съпругата си, една обаятелна учителка по философия Маргарита Митева, родена в Ямбол. Сред интересните снимки, които могат да се видят на изложбата са голяма група селски деца, които в онези далечни години са свирели на цигулка. Могат да се видят и снимки на Митко като ученик във врачанската, а след това в белослатинската гимназии, като студент по право. Именно там, в Алма матер, той се проявява и като певец, в Академичния хор, в хор "Родна песен" и младежкия хор "Лиляна Димитрова".
Първите му трудови години като юристконсулт започват в Бяла Слатина. Тук животът му се свързва с дейността на белослатинското читалище "Развитие", като е сред основоположниците на хора към читалището, на оркестъра към него. В Бяла Слатина семейство Митеви стават и привлекателен център на местната интелигенция в онези години, тук се раждат и двете им деца Лилия и Иво. Именно на тях сега Митко Митев предава любовта към родознанието, желанието да си задаваш въпросите, откъде съм, откъде съм тръгнал и какъв ще бъде моят път.
След като години наред е юристконсулт в Бяла Слатина, Митев поема към Враца, където работи кто арбитър и главен арбитър в Държавен арбитраж, до закриването му през 1992 година, а след близо 15 години адвокатска практика, през 2008-ма се оттегля от активна работа. Сред дарените на архива неща са заслужените му награди по утвърждаване на правовия ред и върховенството на закона- Орден на труда-златен, орден "Кирил и Методи"- ІІІ-та степен, отличия от Съюза на юристите, почетни грамоти за неговата работа като правник.
След назначаването му в Държавен арбитраж - Враца, наследената от баща му и продължена в годините трайна връзка с читалищната дейност, го свързва и с врачанското читалище "Развитие", където през 1966 година е избран за заместник проедседател и така, цели 30 години. Това са годините в които Враца има своята оперета. Освен като непосредствено общуване с песента, участник във всички хорови формации, той оказва ценна помощ на читалището и със своите юридически познания. Многобройните награди, специално издадените вестници и книга, посветени на стогодишнината на читалище "Развитие", грамотите и отличията, всичко това съхранено в годините, сега Митко Митев е подредил и показал в специалната фото-документална изложба и оставя на врачанския архив.
Юрист, музикант, човек на духа, който въпреки многото трудности в живота си, винаги е излъчвал позитивизъм, това определено Митев отдава на пеенето, така го познават множеството негови и на семейството му приятели и познати. "Поетичен, меланхоличен, но винаги симпатичен, никога безразличен, затова и от всички обичан" е написано в едно приятелско послание, посветено за една от годишнините му, което също е сред изложените експонати. Веселка Павлова, уредник от Държавен архив - Враца е учудена от любовта и упорството, с което се предават, от дядото Мито и баба Мария, чиито снимки също са запазени, през родителите на Митко на неговите деца и сега на тримата му внуци, тази силна любов към познанието за рода и тази страст към музиката. А в личен спомен, аз бих прибавила и тази любов към природата, към Рила и Пирин, към старото Банско, където като дете съм бродила заедно с Митко Митев и моя баща и негов приятел.
Напиши коментар