БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ ВЪВ ВТОРНИК

Норвегия обмисля възможността да напусне Шенгенската зона, в случай че България и Румъния станат част от безвизовото пространство, съобщава „Сега“. Според информация на норвежкото издание "Нордик пейдж" властите в Осло се опасяват, че след присъединяването на двете държави към Шенгенското споразумение в северната страната ще има наплив на български и румънски роми. Проблемът е особено наболял, тъй като София и Букурещ вероятно ще се присъединят към Шенгенската зона през есента. Центристката партия, която е част от управляващата коалиция в Норвегия, настоява Осло да излезе от Шенгенското споразумение и да започне да контролира границите си. Йени Клинге от Центристката партия изрази опасения, че имиграцията на роми на територията на Норвегия ще доведе до увеличаване на случаите на просия и на престъпността. Според нея е крайно необходимо бързо да бъде приет закон, който да забрани просията в Норвегия. От април т.г. дясноцентристкото норвежко правителство работи по законопроект, който ще позволи на полицията да депортира просяци, заподозрени, че са част от организираната престъпност или са жертва на трафик на хора. Норвегия предприе подобни мерки, но те бяха отменени през 2006 г.
Еврото се срина до най-ниското си ниво от 2 г. насам вчера, пише „24 часа“. Причината са новините от Испания, че задлъжнели региони имат нужда от помощ. Това увеличи страховете, че страната ще стане 4-ата в еврозоната, която ще моли за спасително финансиране. Еврото падна с 0,6% до 1,2082 долара - най-ниското ниво от юни 2010 г. Това се отрази и на фиксинга на долара спрямо лева, който е вързан за еврото. Вчера щатските пари у нас се разменяха за 1,6031 лв., посочва вестникът.
„Това, което анализатори и валутни стратези прогнозираха да се случи през тази година тече с пълна сила. Еврото продължава да поевтинява спрямо другите основни валути, а в България това се прехвърля през фиксирания курс на лева. От няколко дни един долар вече се търгува за над 1.60 лв. - ниво за последно срещано преди повече от две години. В момента инвеститорите са притеснени, че силно повишаващата се доходност по испанския дълг, може да извади страната от финансовите пазари, което да принуди Мадрид да поиска спасителна помощ от МВФ и ЕС. Всичко това оказва натиск върху еврото и насочва капиталите към по-безопасни активи убежища“, коментира „Капитал Daily“.
Шумните дела срещу хора, сочени за част организираната престъпност, както и други медийни дела имат негативен ефект върху имиджа на съда, прокуратурата и МВР. Това сочат данните от последното проучване на "Алфа рисърч", четем в „Сега“. На практика делата от обществен интерес имат тъкмо обратното въздействие върху българите - вместо да покажат, че държавата има воля да се пребори с престъпността, те задълбочават разочарованието у хората. Според 88% от участниците в изследването единственото постижение на медийните дела е вдигането на шум. 87.5% от хората пък смятат, че престъпниците си плащат, за да не бъдат осъдени. 81% вярват, че е разпънат политически чадър над закононарушителите. "Обществено значими дела се проточват с години. Стига се до едно ниво, разшумява се, сякаш всичко вече е приключило, а всъщност се оказва, че не е така, а целта е била единствено да се заблуди общественото мнение. Така е със случая "Белнейски", така е и с момичето от Борисовата градина (Яна Кръстева, убита през лятото на 2011 г. - б. р.) и други такива случаи на много тежки престъпления, които остават неразкрити и ненаказани", сочат данните от сондажа. 63% от анкетираните смятат, че полицията не събира доказателства по тези дела, което пък прави доказването на обвинението невъзможно.
Нови протести имаше във Варна в защита на Морската градина, разказва „Стандарт“. Около стотина души блокираха движението по булеварда пред общината в града за около 20 минути. В началото на месеца над 1000 души се събраха на протест, който завърши с арести, само ден преди да бъде приет общият устройствен план на града. Под натиска на хората, общинските съветници гласуваха пълна забрана за строителство в морския парк, но това оказа се не удовлетворява всичките искания на протестиращите. Архитект Калина Павлова, която е един от организаторите на протеста, обясни, че настояват предишните граници на парка да бъдат възстановени. Организаторите се канят да направят и референдум по проблема. Според Областната управа чисто теоретично е невъзможно крайбрежната алея да бъде присъединена към Морската градина, каквото е основното искане на протестиращите. Заместник-областният управител Славчо Славов обясни, че гражданските организации не веднъж са атакували проекта „Алея първа" в съда, но всичките им искове са отхвърлени или оставени без уважение.
„Пред празна сграда протече първият от 1992 г. насам протест на митничари срещу ресорния им министър. Близо 150 служители на агенция "Митници" се събраха след края на работния ден пред финансовото министерство, за да протестират срещу намерението на кабинета за изместването им в Русе. Нито министър Симеон Дянков, нито заместниците му обаче бяха в МФ“, разказва „Сега“. Митниците са протестирали от началото на прехода два пъти - през 1989 г. за смяна на директор, и през 1992 г. за възнаграждения. Митничарите твърдят, че няма нито един сериозен аргумент за преместването им - те недоумяват защо е избрана граница с отпаднал граничен митнически контрол и не виждат как местенето ще намали безработицата в Русе. Според тях то ще струва милиони на бюджета, ще доведе до напускане на опитни служители.
Шестте търговски вериги, които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разследваше за картел - Metro Cash&Carry, BILLA, Kaufland, "Максима България" (собственик на "Т-маркет"), HIT и "Пикадили", са поели ангажимент да премахнат и да не въвеждат в бъдеще договорни клаузи, които са проблемни за доставчиците им и които антимонополният орган намира за вредни за конкуренцията, информира „Капитал Daily“. Това е крайният резултат от тригодишната процедура на КЗК, при която институцията трябваше да установи има ли картелни практики, съгласувани между големите магазини. Макар и никъде в решението от понеделник на регулатора да не е записано в прав текст, че картел няма, процедурата се прекратява по този компромисен начин, като антитръстовото ведомство ще следи за изпълнението на плана на веригите да "омекотят" условията към доставчиците им.
И това лято чешмите на десетки хиляди българи пресъхнаха, отбелязва „Сега“. 60 000 души в 60 града и 67 села преживяват жегите с режим на водата или нямат изобщо вода с дни. Режим на водата има в 14 области - Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Монтана, Плевен, Пловдив, Разград, Софийска област, Търговище, Шумен. В Добрич водоподаването е намалено. От регионалното министерство обяснили, че основа причина за безводието е намаленото количество вода в язовирите. Това противоречи обаче на отговора от екоминистерството, според който причината за водния режим не е в недостига на вода в язовирите, а намаленият дебит заради високите температури и нерегламентираното ползване за поливане. Към 10 юли комплексните и значими язовири с питейна вода са пълни на 89%, което гарантира задоволяването на градовете с вода до края на годината, сочат данните на МОСВ.
Жителите на панагюрското село Бъта са готови да блокират пътните артерии в страната в знак на протест срещу липсата на вода в населеното място, научаваме от „Новинар“. Напрежението сред местните жители започнало да расте още миналата седмица, когато възникнал проблем с водоснабдяването, коментира кметът Георги Александров. Въведен е режим на водоподаването, според който 24 часа има вода в село Бъта, а в следващите 24 часа – в съседното село Баня. "Дори и тази вода, която пускат през това време обаче, е на една пета от нормалния капацитет", допълва кметът.
„Дума“ пише, че металурзите от Оловно цинковия комбинат в Кърджали готвят жива верига заради намерението на една от банките кредитори на комбината - БНП Париба, да разруши една от индукционните пещи и да изземе цинка в нея. Според председателя на синдикат "Защита" Стефан Атанасов банката е наела 15 от напусналите леяри за източването на пещта. Ръководството на ОЦК не знаело за предстоящото разрушаване на съоръжението. В една пещ има 20 тона цинк, които струват около 25 000-30 000 долара. Спрат ли пещите, няма вече оптимистичен вариант, казва Атанасов.
Списъкът на 80 сгафили болници от 18 области в страната пусна Националната здравноосигурителна каса в интернет вчера, четем в „Монитор“. Нарушенията на лекари и медсестри в тях са лъснали по време на внезапни проверки на районните здравноосигурителни каси през юни, разпоредени от шефа на НЗОК д-р Пламен Цеков. От всички 83 проверени се оказва, че само три болници са без нито едно нарушение – две в Шумен и една в Смолян. Междувременно от Великотърновския апелативен съд съобщиха, че пациент е осъдил болница за забравена марля в корема му по време на операция. Той трябва да получи обезщетение от 30 000 лева.
Турция спря да легализира дипломите, издадени от български висши учебни заведения заради фалшификации до приключване на срещите със съответните институции в България, съобщава 4стандарт“. Съветът за висше образование (ЙОК) в южната ни съседка съобщи, че между препис-извлеченията на оценките има много фалшифицирани. Освен това много студенти са преминавали в по-горен курс по нелегални методи, както и без да посещават лекции, съобщи сайтът Актуално. В съобщението на Съвета за висше образование се казва, че след разговори със студенти и посредници преводачески фирми е установено, че фалшификациите се извършват организирано.