*

ПОЛИТИКА НА ШИРОКО ЗАТВОРЕНИТЕ ОЧИ

|
ПОЛИТИКА НА ШИРОКО ЗАТВОРЕНИТЕ ОЧИ

Петър Щурм Константинов
Дневник

Европейската комисия (30.10.2012 г.): Европейската комисия е обезпокоена от информациите, които поставят под съмнение почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за Конституционния съд /КС/. Всички обвинения за корупция и конфликт на интереси трябва да бъдат изчистени, за да се защити авторитета на институцията. Възможно е европейската комисия да изготви нов междинен доклад за България по механизма за сътрудничество и проверка.

Искра Фидосова (02.11.2012 г.): От всички безспорни факти и данни, представени на депутатите от компетентните държавни органи на България, може да се направи извод за безукорното поведение на Марковска като магистрат.

Цветан Цветанов (04.11.2012 г.): Не приемам като официална позиция на Европейската комисия предупреждението на нейния говорител Оливие Байи за евентуален извънреден доклад за България в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Европейската комисия (05.11.2012 г.): Изявлението, дадено миналата седмица от говорителя на Европейската комисия Оливие Байи, за възможността за допълнителен мониторингов доклад за България, отразява официалната позиция на Еврокомисията.

Европейската комисия показа своята загриженост от това, че има твърдения за търговия с влияние и конфликт на интереси срещу един от кандидатите за Конституционния съд. Ние няма да навлизаме в коментари за качествата на въпросната личност, сега от българските власти зависи да решат как ще продължат напред по този случай.

Протестиращите на Орлов мост (юни 2012 г.): Искаме гора. Не искаме бетон.

Да на ски-туризма. Не на олигарсите.

В планините и горите човекът е само гост.

Извинете ни за неудобството. Просто се опитваме да спасим малкото останало от България.

Бойко Борисов (06.11.2012 г.): Заради хиляда души, милион и половина няма да карат ски.

Витоша щеше да има хубава спортна база и хората щяха за 20 мин. да отидат, да карат ски и да се приберат. Ако гражданското общество е това - да блокираш "Орлов мост", за да не се случи даден проект, ние сме много, много развито гражданско общество.

Караха криво-ляво

Политиката днес е това – политика на широко затворените очи. Не политика на гражданското общество. Не политика на сътрудничеството с европейските институции. Не политика на хората, от хората и за хората. А политика на ни чул, ни видял.

До навлизането в последната си година на власт правителството и управляващата партия го караха криво-ляво. Някак безлично, но в никакъв случай безпомощно. Имаше грешки, провали и скандали – икономиката и безработицата, Шенген и "Ало, Ваньо, тоя Мишо Бирата ми се обади сега пак". Имаше и успехи – магистрали и спечелени местни и президентски избори. Разбираемо одобрението в управлението падаше, но не даваше впечатление за скорошен срив.

Някъде в средата на отиващата си вече 2012 година нещо се промени. Не бяха само протестите на "Орлов мост", не беше пълният провал с Шенген или пробитата сигурност при атентата в Бургас. Беше преди всичко пълното скъсване на имиджа "Бойко Борисов" с "народа".

По Кафка

Първата стъпка беше разпадането на имиджа на Бойко Борисов като "човек от народа". Скандалът с Мишо Бирата най-ясно илюстрира процеса – Бойко Борисов се превърна от народния човек, наказващ злия политически елит (включително както политическите му врагове, така и съуправленците си) в част от корумпираното статукво. От обикновения човек, който обаче е енергичен и умел политик, в обикновения политик, който обаче е слаб и посредствен в работата си.

Тази метаморфоза почти по Кафка (по Кафка, защото човек един ден се събужда и вижда, че е нещо съвсем различно от това, което си е мислил, че е; а полу - защото всъщност никога не е бил това, което си е мислил, че е) не изглеждаше да води до критични последици. Рейтингът на Борисов, а и на цялото правителство падаше, но с темпове, които не изискват търсенето на обяснение различно от наличието на неблагоприятни външни фактори (икономическата криза) и слабото, неадекватно и несъобразно управление на държавата. Все пак политическият избор понякога е въпрос на "по-малкото зло". Така Бойко Борисов се превърна от героя супермен в по-малкото зло. В този момент изглеждаше, че дори и премиерът да не е кой знае колко различен от предишните премиери, той притежава едно качество, което сякаш те дори не са и помирисвали – да слуша хората.

Така премиерът и управляващата партия излязоха от ситуацията около протестите против шистовия газ. Един вид "може да не сме много компетентни, че да имаме убедителна позиция по въпроса; може да не вдъхваме особено доверие, че хората да ни повярват, че технологията е безопасна; но поне слушаме хората и ако толкова протестират, ще гласуваме мораториум". Слушането на хората, обаче, е много трудна игра: хора много, мнения – още повече. Не можеш да угодиш на всички, дори и много да искаш. Да слушаш хората, можеш само, когато имаш ясна визия – тогава можеш да обясниш защо с един си съгласен, а с друг не си. Ясна визия, обаче, е последното нещо, което настоящият премиер има.

Не чуват и не виждат

И това доведе до втората стъпка – Борисов и управляващата партия спряха да чуват и виждат хората, които им гласуваха доверие. Спряха да се интересуват от реалната ситуация и от реалното обществено мнение и се затвориха в своя си свят – светът, в който никога не са се проваляли. В този свят можеш да промениш позицията на Европейската комисия просто като й напишеш мило писмо. В този свят можеш да твърдиш, че някакъв си случаен човек, случайно е застанал на катедрата на говорителя на Комисията и е изказал някакво случайно мнение. В този свят младежите, които протестират на "Орлов мост" изглеждат като криминални елементи, а не като "опитващи се да спасят малкото останало от България".

Това е положението в момента. Управлението е парализирано от широко затворените си очи и вече няма капацитет да излезе от тази ситуация. След като в продължение на три години правителството реализира неуспехи в девет от всеки десет сектора, единственото което Борисов и компания могат да направят е да рецитират одата на построените отсечки на магистрали и либретото на корумпираната тройна коалиция. Тези разкази, обаче, вече звучат напълно неубедително и диаметрално противоположно на това, от което обществото наистина има нужда. То се нуждае от ясна политическа визия за своето развитие.

По всичко личи, че тази визия няма да дойде от това правителство. Защото след описаните по-горе стъпки – рухването на имиджът на Бойко Борисов като обикновен, народен човек и последвалото затваряне на неговите и на очите на правителството му за каквато и да е външна критика, следва само едно нещо – пълното рухване на рейтинга на Борисов, правителството и ГЕРБ.

Началото на този процес отчетоха и социологическите агенции в последните месеци. Много по-ясно го отчитат опозиционните политици, които надушиха слабостта на Борисов и се втурнаха да организират митинги, протести и какви ли не хепънинги. За сега, обаче, пропускат най-важното.

На следващите избори хората ще искат нещо малко по-различно от това, което получават до сега. На тези избори няма да е достатъчно просто да си се родил цар или да обещаеш, че ще накажеш злата тройна коалиция. На тези избори хората ще искат истинска политическа визия, политически път, който да бъде предложен на обществото. А следващият премиер ще е този, който успее най-широко да отвори очите си, да види какви са реалните проблеми и да предложи силна, ясна и убедителна визия за европейското развитие на обществото ни.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez