*

ВРАЧАНСКИТЕ ГРОБИЩА - СПОМЕН ЗА БЪДЕЩЕТО...

|
ВРАЧАНСКИТЕ ГРОБИЩА - СПОМЕН ЗА БЪДЕЩЕТО...

Разсъждавам - доколко прав може да бъде всеки един от нас, когато разсъждава по темата за реда и чистотата във врачанските гробища и спомена за близките му.

Правотата и истината са толкова необятни, колкото е необятен и света на човешките възприятия, преживявания и отражението им в съзнанието. Първо в индивидуалното, а после и в общото съзнание. Защото, всички ние вървим по един и същи път. Но минаваме през различни места. Нещата, които обаче осъзнаваме са сходни. Толкова сходни, че в един момент човек възкликва - аз! Това си ти! Или обратното. Това, обаче се случва на тези, които живеят осъзнато. Останалите не се занимават с подобни екзистенциални разсъждения, а чакат наготово някой да им поднесе ключа. Към себепознанието. И познанието. Нека никой врачанин не се обижда. Не всички ги вълнуват тези въпроси. Още по-малко, пък търсят отговори. А съвсем малко минават през иглените уши на родовата и обществена памет. Много от нас преживяват този път мълчаливо. Понякога това много тежи. Защото виждат огромното несъответствие между своите преживявания и мисли и тези на масите. Тогава ти идва да крещиш - слепи ли сте!? Не знаете ли?! Не виждате ли?! Харесват ли Ви тези мръсни гробища? И искаш да говориш. Да пишеш. Да биеш камбаната!

А наоколо..., знаеш! Винаги си го знаел! Глухари! Слепци! И безбожници! Не е обида. Не! Не и в смисъл нечеркуващи се! Не в смисъл дори антихристи! Просто маса - масата, която убива. Масата - аморфната маса, която те поглъща. И ти се питаш - защо?! Защо бе, Боже, няма кой да чуе? Да разбере. Да повярва?!

А Господ казва милостиво, с цялата жестокост, на която е способен - Да разбереш! Да видиш дали на мен ми е хубаво, когато не ме разбират, не ме чуват и не ми вярват!

В този аспект - Господ сме ние. Всички. И докато не се чуем, видим и повярваме - така ще е. Докато се наказваме с омраза към нас самите и покойниците ни близки - така ще е. Докато заради свои грешки наказваме другия - така ще е. Докато не си прощаваме и не приемаме нито порицание, нито прошка - така ще е. Ще се търсим и няма да се намираме. Ще говорим и няма да се чуваме. Ще страдаме и ще ни боли. И нас ще ни боли заради други и други заради нас. А онези, низшите винаги ще търсят някой, който да поеме страданията, глухостта, притворството, гордостта и лъжите им. Докато не осъзнаят, че това, което е пригогвено за тях, не може да отиде на други. Защото Христос - този опит за оневиняване, се провали. Защото ние отхвърляме него. И всичко и всички, които се жертват заради нас. Защото...ами просто сме груби и неблагодарни. Защото предпочитаме да завиждаме и мразим, вместо да съчувстваме и обичаме. Защото не умеем да се радваме на този дар, наречен живот с почит към мъртвите. Защото сами си го съсипваме - и миналото и настоящето и бъдещето. И пием горчиви чаши до дъно. Чаша след чаша. Защото, колкото и да сме извисени, позволяваме на низките инстинкти, мисли и страсти на тълпата да вземат превес дори над спомена. Сега, около кампанията с чистенетето на врачанските гробища разбрах, че най-голямата човешка радост била да се натрие носа на силния, на този, който има качества да възвиси спомена... Ех, какъв кеф и удовлетворение....

Мехлем за дребната душица...

Кеф, кеф, кeф...

Няма само ти да си никой...

И онези - паразитите от "Обредни дейности"....., дето се мислят и те така...

А така.

Ех, дребната душа в екстаз. Пък аз се чудя за едни други ситуации...

Защо симфониите на Панчо Владигеров звучат много по-рядко от чалготията - не само българска? Разбира се, не само в музиката. Чалгата е повсеместно явление, стил на живот неизключваща и врачани. Манталитет. И дори светоусещане. Изобщо. И все пак - музиката. Не знам дали сте почувствали колко ниски вибрации има в чалгата... А в политиката създадена от БКП - ченгетата?! Болезнено. Убийствено. Но светът от над 70 години го направиха те. Тези, които са в ниските октави. Как ще ги наричаме? Знам - и какво от това? Знам, че се канеха и направиха всичко по техен образ, което все по-ясно проличава. Трагедията е в това, че и те са Господ. Част и същност от врачанския спомен. От цялото.

Другия контрапункт на тях е технократското, меркантилизирано до дупка, лишено от емоционална окраска, посткомунистическо врачанско общество, издигащо на пиедестал от една страна цинизма и от друга сриването на всички общочовешки ценности и идеали, утвърдени от християнството и хуманизма, не като художествено течение, а като дълбоко прозрение за същността на човешкия индивид.

Не знам.... Знам само, че тези, които нямат нужните рецептори или духовен капацитет, - зависещ от духовното им ниво, което според мен е вродено - хиляди книги да прочетат, само ще са ги прочели... Култура за гробно място, като апотеоз за спомена към ближния няма да има...

Десетки симфонии да изслушат - ще са ги чули...

Култура за гробно място, като апотеоз за спомена към ближния няма да има... Милион километри да пропътуват ще са ги минали...

Култура за гробно място като апотеоз за спомена към ближния няма да има...

Стар дух ли е - ще се отегчи бързо! Млад ли е - дано се учи. Добър ли е - дано разбира. Лош ли е - непременно ще вреди. Праведен ли е - ще страда. Грешен ли е - ще увлича и други в съдбовни грешки.

А всичко това, сигурно има общо с духа на мъртвите и най-вече със спомена за ближния, закодиран във врачанските гробища... И винаги ще има! И то много. Просто...вече го осмислих. Многогодишен повей на желание за ред, тържественост в тъгата и спомена, без никакъв друг адрес. Системно хрумване. И разголващи мисли. Нещо, срещнато в гробищата на католическите и протестантски държави - мястото, където можем да не срещнем много хора, ако не съществуваше. Да си представим, че не съществува и да се държим, все едно не сме се срещали. Все едно не съществуваме. Фикция, мираж, несънуван сън. И какъв е смисълът от личното ти образование и култура, когато ти врачанино изхвърляш в гробищата БОКЛУК, който в крайна сметка ще изчисти човек без образование и спорна култура...?! А всичко казано по-горе - ами... потъва... в блатото на обществения морал? Източните мъдреци казват, че разбирането е в мълчаливото действие. Вярно е. За съжаление, неразбирането на врачани за реда и чистотата в гробищата също!

Всичко това го казвам без болка, защото страдам от хроничното безредие на други, за да има праведност към спомена за мъртвите! Казах, за да обивам в морала на дребнодушието...

Казах, за да се махат КИБИЦИТЕ и да влязат вече ИСТОРИЦИТЕ... Сега и завинаги! Тези, които знаят, че врачанските гробища са с повече от 150-годишна история и се сещат за благодетеля на християнския спомен - врачанския кмет Димитър Калдърмов /1905 - 1908/, който с учтивост удря камбаната на историята споделяйки:

"...По необходимост, със средствата на общината, през 1907 г. построих една малка черквица при гробищата за 7000 лв., която от после се подпомогна за подобрението и от някоя си наша съгражданка Йорданка Благиева и се освети от Митрополит Константин, покойник..."

 

Илиян Нисторов


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez