КРИМИНАЛНИЯТ ПРЕХОД КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ

От фалита на банките стотина си присвоиха 7 милиарда германски марки

Вълната от банкови фалити в средата на 90-те започна с Първа частна банка, където хиляди граждани загубиха парите си

Преход наричаме времето след разпада на съветската система и социализма в България през 1989 г. Социализмът има свои черти. Собствеността върху средствата за производство е държавна. Държавата контролира производството и разпределението на материалните блага. Няма безработица. Здравеопазването и образованието са безплатни. Гражданите са социално осигурени в значителна степен. В същото време обаче държавата ограничава основни права на гражданите - свободата на словото и свободата на придвижване. Медиите са под контрола на държавата. Пътуването извън страната е силно ограничено.

Преходът, извършен в България, има икономическа и политическа страна. Най-важната промяна в икономиката е, че националното богатство се приватизира и държавната собственост премина в частни ръце. Този процес протече на два етапа:

• Приватизация на финансовия капитал чрез източване на банките в периода 1993-1996 г. При това стотина физически лица присвоиха от държавата седем милиарда германски марки.

• Приватизация на материалните активи на държавата през 1997-2001 г. (и след това), при което беше разпродадено имущество за тридесет милиарда долара, а държавата получи обратно едва три милиарда долара.

В политиката основната промяна е демократизация на управлението и обществения живот. Новата конституция закрепи принципите на политически плурализъм и зачитане на основните права на гражданите. Възникнаха множество политически партии. Увеличи се свободата на личността. Предвидиха се и гаранции за индивидуалните права на гражданите. Държавната власт се раздели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Създадени бяха съответните държавни органи и институции. Законодателството бе хармонизирано и приведено в съответствие с европейските стандарти. По-конкретно - въведе се съдебен контрол върху решенията на администрацията; разшири се правото на обвиняемия на защита в наказателния процес; предвиди се съдебен контрол върху полицейския арест и др.

Преходът обаче породи и някои крайно отрицателни последици. В резултат от разпределянето на държавната собственост между множество частни субекти тези субекти започнаха да влияят върху държавната власт (законодателна, изпълнителна и съдебна). Те постепенно превърнаха икономическата си власт в политическа.

Така възникна

олигархията

Управляващите партии на свой ред също преразпределят властта между различните държавни органи, като променят законите съобразно конюнктурните си интереси.

Най-общо казано, преходът породи важни положителни резултати - засили се стопанската инициатива, демократизираха се управлението и общественият живот, увеличи се свободата на личността. Наред с това преходът предизвика и редица отрицателни последици - обедняване на хората, дълбока класова диференциация на обществото на бедни и богати, отслабване на държавноправния контрол, нарастване на престъпността.

Организираната

престъпност

Организираната престъпност се превърна в един от най-опасните фактори за българското общество. Тя условно се разделя на икономическа („престъпност на белите яки“) и насилствена („улична престъпност“). От една страна, организираната престъпност е свързана с тежки посегателства срещу личността - убийства, рекет, грабежи, телесни повреди и др. От друга страна, тя се развива предимно в икономиката.

Криминологическите данни за периода на преход в България показват, че основните дейности на организирания престъпен свят са: контрабанда (незаконен трафик през границата на наркотици, оръжие, петрол, цигари и др.), незаконни канали за преминаване на хора през границата, престъпна приватизация на държавната собственост (туристически обекти, банки, оръжейни заводи, телекомуникации, енергийни производства и др.), крупни финансови измами, проституция, хазарт, кражби и контрабанда на леки автомобили, грабежи по автомагистралите, изнудване под формата на „договор“ за охрана или застраховка (включително налагане на по-ниски изкупни цени на селскостопанската продукция), изпиране на пари и др. Приходите от организирана престъпна дейност в България достигат 2 милиарда евро годишно.

История на насилието

В началото на 90-те години възникнаха мощни престъпни групи, наричани „силови групировки“. Те се създадоха предимно от бивши спортисти и бивши служители на полицията и специалните служби. Тези групи натрупаха капитал чрез престъпления, а с „мръсните пари“ корумпираха политици и държавни служители. Те използваха масово насилието (убийства и палежи) за обогатяване и постигане на своите престъпни цели. Показателен е големият брой на поръчковите убийства в това време.

Когато се проследи динамиката на убийствата по време на прехода, картината е следната. През последната, 1989 г. на авторитарното управление броят на убийствата в България е бил 188. Само за две години те нарастват двойно. Най-голям е техният брой през 1993 г. и 1994 г., когато достигат до 500 убийства годишно. Със засилването на държавния контрол убийствата постепенно намаляват до 282 през 2001 г. След приемането на България в ЕС през 2007 г. броят им чувствително спада и през 2011 г. е 123.

Престъпните групировки постепенно легализираха своята дейност - от демонстративно насилие те преминаха към принудителна „охранителна дейност“. След това започнаха да се занимават с принудително застраховане. А когато „изпраха“ парите си, новоизлюпените „бизнесмени“ започнаха „легална“ дейност - в търговията, енергетиката, банковото дело и др.

Организираните престъпни среди започнаха да въздействат и върху политическите решения. Те развиха връзки с политиците, като вместо насилие започнаха да използват корупция за постигане на своите престъпни цели. Насилието в обществото намаля, но се увеличи корупцията. Така в България възникнаха олигархически субекти, които извършват не само стопанска дейност, но влияят и върху държавната политика.

Източването на трезорите и ролята на БНБ

Преходът у нас е свързан с няколко вълни на организираната престъпност в областта на икономиката. Едни от първите са нарушенията на ембаргото срещу Югославия, наложено от ООН. Чрез него и по-конкретно чрез незаконна продажба на петрол в Югославия новообразуваните престъпни групи натрупаха огромни печалби през 1993-1994 г.

Друга вълна бе фалитът на банките. До края на 1988 г. в България имаше 4 банки и всички бяха държавни. През 1991 г. те са вече 82. Централната банка масово и безконтролно раздаваше лицензи на частни банки. А те работеха предимно с държавни средства. Много банки раздадоха необезпечени кредити и в резултат фалираха. Така се родиха „кредитните милионери“. Друга част от финансовите институции се оказаха просто измама. Редица „банкери“ избягаха в чужбина заедно с парите.

В крайна сметка стотина физически лица присвоиха седем милиарда германски марки. Парите на държавата преминаха в частни ръце. Така посредством източване на банките се извърши неофициална приватизация на финансовия капитал в България. Това подготви следващата стъпка - приватизация на материалните активи на държавата. Следователно в началото на икономическата реформа държавата сама създаде финансовите основи на организираната престъпност.

Корупцията – масово явление

Съществен белег на организираната престъпност е корупцията. Тя се превърна в масово явление в България. Особено нарасна латентната (нерегистрираната) корупция. Организираната престъпност, тоест срастването на държавните институции с престъпния свят, възниква, когато престъпниците разберат, че са нужни материални разходи за издръжка на държавния апарат. Срещу което той им осигурява безнаказаност. Корупцията е езикът, чрез който организираният престъпен свят говори с държавната власт. Днес корупцията, подобно на раково образувание, разяжда тялото на държавата. Правозащитните органи не постигат желания резултат именно поради проникващата в тях корупция. От друга страна, нашето общество не разполага с достатъчно ефективни инструменти за контрол върху контрольорите, върху администрацията и правозащитните органи.

Третата вълна на икономическа престъпност е свързана с приватизацията на държавното имущество, започнала през 1997 г. Тя се извърши при липса на ясни правила, а в някои случаи - дори и против правилата. Държавните обекти се разпродадоха на силно занижени цени. Приватизацията се превърна на практика в безконтролно разграбване на държавната собственост. Например най-големият металургичен комбинат на Балканите „Кремиковци“ беше продаден за 1 долар, а действителната му стойност е 1 милиард долара. Националната авиокомпания „Балкан“ беше продадена за 150 000 долара, а действителната й цена е над 100 милиона долара. По-късно телекомуникационната компания БТК беше продадена на офшорна фирма за около 200 милиона евро, а действителната й стойност е към 2 милиарда евро. По същия начин бяха продадени още над 1100 обекта - металургични, машиностроителни и химически заводи, оръжейни заводи, нефтопреработвателни комбинати, eлектрически централи, пристанища, летища, туристически комплекси и др.

В крайна сметка през периода 1997-2001 г. беше приватизирано държавно имущество за тридесет милиарда долара, а срещу него държавата реално получи едва три милиарда долара. В резултат на това България се превърна в най-бедната страна в Европа. Населението силно обедня. Задълбочи се класовата диференциация на обществото на бедни и богати. Престъпната приватизация създаде добра хранителна среда за организирания престъпен свят. Само през 2002 г. са образувани 1577 дела за престъпления по служба, свързани с приватизацията.

Държавните активи попаднаха у новобогаташи, които не умееха да ги управляват. Тази приватизация не доведе до желаното по-ефективно управление на собствеността.

Четвъртата най-нова вълна на икономическата престъпност в България се изразява в измами с европейски средства, които злоупотреби се извършват под най-различна форма. За борба с тези измами през 1999 г. е създадена организацията OLAF.

Проф. д-р Никола ФИЛЧЕВ

Напиши коментар