По време на криза, стачка и блокада кой транспорт остава единствено надежден и възможен? На този въпрос с повишена трудност отговаря нашата весела рубрика „Шеговит обектив”. Вижте как.
Когато всеки божи ден 200 влака спират не по разписание и по железопътните гари времето е в почивка от 8 до 4, пътникопотоците пресъхват. Опустяват перони и чакални и пътниците се юрват презглава да търсят алтернативи. По неволя зарязват масовия социален ж п транспорт и минават на автобуси и таксита, въпреки че цените на превозите са доста по-солени. Тогава обаче на сцената на събитията излизат тракторите и блокират магистралите и пътищата към Европа. Пътникът трябва да преглътне и земеделските протести, защото ако жепейците защитават 2 000 работни места, фермерите бранят хляба на народа и искат подкрепа, за да ядем български, а не вносен хляб. И да изнасяме селскостопанска продукция, а да не внасяме лук и боб от цял свят. И когато железните и асфалтовите пътища на България са запушени, какво ни остава, освен да се пишем търсачи на силни усещания? Освен да разперим криле и да се възползваме от своето човешко право да летим- с аероплани или делтаплани, изберете сами. Приятно приземяване!




