Забелязал съм, че в България  почти няма обективни оценки за този фундаментален процес, който трансформира нашата икономика от държавно-планова в пазарна и позволи членството ни в ЕС. Те са крайни в двете посоки в зависимост от отношението към Иван Костов.

                 Като пряк участник в процеса по приватизация във Враца , в качеството ми на " Лицензиран оценител " мога да маркирам  тезата , че шумът в публичното пространство е по два въпроса:

               (1) Беше ли постигната справедливата стойност, популярно наричана справедлива цена на приватизираните дружества и активи?

               (2) На кого бяха продадени те?

           Отговорът на първия въпрос захранва вече повече от 20 години кафявите медии, които популяризираха мнението за "жълтите стотинки". Разбира се, че за много продадени активи можеше да бъде постигната и по-висока цена, но не съществено , че да компенсира негативните последици от двете ключови предпоставки:

 (А)източените от червената и ДС  номенклатура държавни предприятия между 1990 и 1997 г, които бяха на практика пред ликвидация с малки изключения и ,

(Б) лошата стопанска среда към онзи момент след Виденовата хиперинфлация, банкови фалити и квази държавен фалит, три международни кризи - азиатска, руска и косовска - което попречи да се генерира сериозен чужд инвестиционен интерес към България. 

                    Всичко това намали драстично пазарната стойност на все още работещите предприятия. 

               (2) по втория въпрос кафявите медии мълчат, защото техните спонсори - същите които източиха държавните компании за приватизационен ресурс - са сред най- големите бенефициенти от приватизацията. Но пък раздели дясната общност.

               Това се случи по четири причини:

- липсата на сериозен чужд инвестиционен интерес

- наличие на финансови възможности у нас само от същите споменати по- горе лица

- спешността на процеса, по настояване на МВФ и Световната банка ( за 2 години да бъдат приватизирани или ликвидирани всички големи губещи държавни предприятия)

- личните ангажименти и грешки на правителството на ОДС, като най- отговорни са Костов и Христо Бисеров. Особено за недопуснати чужди инвеститори в някои от сделките.

                 Но забележете - никой не коментира огромната полза и роля на този процес - добър или лош - за България и за нейната западна интеграция за съответното време ( края на 20 в.). Точно затова все пак историята ще отдаде дължимото на Иван Костов , но не трябва да се включва в екип за консултации на правителството на Бойко Борисов , заедно с Орешарски по предложение на Симеон Дянков , както се искаше по Никулден 2020 г. Все пак Борисов успя да вкара България в чакалнята ERMII ,на Европейския валутен съюз и то по време на здравна криза .

Автор * Сборът на 2 и 2 е: * Текст * Изчисти