Великият кан на панонските българи Алцек, който основа около Неапол своя колония с българи през VІІ в., беше почетен от италианците на град Челле ди Булгериа. 

          За българския кан Алцек, който заселил в около 670 г. българи в няколко селища около дн. гр. Неапол в Италия, сведение дава през VІІІ в. Павел Дякон (ум. 799 г.) в своята „Лангобардска история”.

        Дякон пише, че по неизвестни причини тези българи се отделили от своите и отишли в Италия, където се обръщат към лангобардския крал Гримоалд (662-671), който – според Павел Дякон – ги изпратил при своя син Ромуалд и той им дал пусти територии около дн. гр. Неапол, в херцогство Беневенто, където Алцек станал „гасталд” (наместник на херцогството, ср. гостун, наместник в Именника на българските владетели).

            Всъщност, самият Ромуалд  е херцог на Беневенто ( ум. 677).

            Българите на Алцек населяват и създават градовете Sepinum (Сепино), Bovianum (Бояно) и Изерния в регион Молизе. И до днес топонимите в тази италианска област са свързани с българите от VІІ в. на Алцек. Според Павел Дякон, те през VІІІ в. говорили все още на своя език, въпреки, че употребявали и латински.

Автор * Сборът на 2 и 2 е: * Текст * Изчисти