*

В БЪЛГАРИЯ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

|
В БЪЛГАРИЯ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО

Каква е връзката между огняр и чистачка в Никопол и апетитен търговски обект на най-скъпата улица в София – „Съборна”?
Необичайната история разказва Стоян Георгиев от bTV. 

Минко Личев е бивш огняр в съда в Никопол, а Мюнюбе Топишева е хигиенистка на същото място. Двамата никога през живота си не са стъпвали на жълтите павета на ул. „Съборна” в София, но се оказват ключови фигури в решаването на съдебен спор за цели пет търговски обекта на стойност милиони левове на метри от президентството. 

Шансът за успешно оспорване на собственост е значително по-голям до 5 години след сключената сделка. За въпросните магазини на ул. „Съборна” давността е приключила през 2004 г., но чудото се случва в Никопол. Съдия Тодор Тихолов от Районния съд в града, на 200 км от София, успява да образува дело на базата на мистериозно открита и входирана 3 години по-рано искова молба. При почистване на сградата в един от ъглите случайно е намерена молба от 2004 г. Намират я Минко Личев и Мюнюбе Топишева. 

„Там, където откриха този документ е коридор до стаята на административния секретар и имаше една кантонерка, в която се съхраняваха документи. Тя беше прашасала, а в нея имаше много папки. При разместването на тази кантонерка чистачката и парнаджията намериха този документ и аз бях много притеснен, че такова нещо въобще се намира в Районния съд на Никопол”, разказва съдия Тодор Тихолов. Той много бързо написва една заповед, за да се образува дело и „това нещо да се маха”, както каза пред екипа на bTV – Районен съд въобще не трябвало да се занимава с подобни работи. 

Чистачката Мюнюбе обаче е категорична, че не е намирала никаква искова молба. „Аз не съм намерила такова нещо. Аз съм чистачка там, даже не мога да чета, нямам такова образование”, казва тя. Минко Личев си спомня, че е намерил папка, захвърлена сред стари вестници, на която пише „Дело” и я предал на служителите на съда. 

Необичайните моменти в историята не свършват. По ред, исковите молби се обработват от административен секретар и се завеждат в регистъра на съда. Служителката, която вписвала всички останали искови молби в Никопол твърди, че не е правила подобно нещо за исковата молба за ул. „Съборна”. Освен това почеркът при въвеждането не е неин. Графологична експертиза по-късно потвърждава думите й – молбата е вписана от неустановено лице в края на една от страниците с номер 125 и нетипичната буква А след него. Такава искова молба липсва и в азбучника на съда. При проверка на прокуратурата е установено наличието на документно престъпление. 

Първоначално съдия Тихолов не си спомня да е разговарял със служителката, но след това променя думите си – административният секретар на съда го предупредил, че исковата молба не е приета от нея. Въпреки това той образува делото, защото е негово задължение. При завеждане на самото дело има още мистерии. В исковата молба до съда в Никопол пише, че оспорваният имот е на ул. „Съборна”, но не е уточнено в кой град. София фигурира само като място на съставяне на молбата. Улици със същото име има в още няколко български града. 

На въпрос как е преценил, че става въпрос точно за ул. „Съборна” в София, Тихолов отговори така: Аз една „Съборна” знам – там беше Висшият съдебен съвет навремето. Тогава така съм счел. След установеното документно престъпление при завеждане на исковата молба, производството срещу неизвестен извършител е прекратено по давност след 5 години. Но образуваното дело вече е факт и то е препратено в Софийския градски съд. 

СГС решава в полза на фирмата, пуснала исковата молба. Предстои частен съдебен изпълнител да изведе осъдените стари собственици от магазините им. Христо Киров и Теодора Джерманова – Кирова са собственици на имота на ул. „Съборна” от далечната 1999 г. Сделката е сключена между тях и Столична община, като заплатили с 6 апартамента в София и допълнителна парична вноска. Те разбират за оспорването на собственост през 2010 г. – цели 6 години след изтичането на давността за оспорване.


ОЩЕ ОТ "БЕЗ КОМЕНТАР"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца