*

ПЛАМЕН ДАРАКЧИЕВ: ДВЕ ТРЕТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА СДС Е ЗАД КУЛИСИТЕ!

|

www.blitz.bg/news/article/169227 Бившата дясна ръка на синдикалния бос Константин Тренчев - Пламен Даракчиев, е роден в Ямбол. Завършил е журналистика, след което работи във в. "Народна младеж". През февруари 1989 г. е изгонен от вестника заради членството му в КТ "Подкрепа". Той е един от създателите на конфедерацията, бил е неин секретар, а по-късно и вицепрезидент. Участва активно в работата на Кръглата маса и близо една година след промените от 10 ноември - 89-та е заместник - главен редактор на синия официоз "Демокрация". Депутат от СДС във Великото народно събрание. По време на големите протести през 1997 г. е главен секретар на профсъюз “Промяна”, който е сред остриетата по време на барикадите. Сега, когато всички коментират кончината на СДС, Пламен Даракачиев разказва ексклузивно пред “ШОУ” скандални истории зад кулисите на “сините”, които досега не са виждали бял свят! И е категоричен: “Евгений /Дайнов - б. а./ каза, че очаквал достойна смърт на СДС! Но явно смъртта няма да е достойна!”

- Пламене, гладната стачка на 39-те депутати от СДС по време на Великото народно събрание срещу новата Конституция и излизането ви от парламента беше знаково събитие. Сега СДС се доразпадна по повод избирането на член на Конституционния съд... Но искам да те питам друго - как така стана, че хора, които не подписаха основния закон, след това заеха възлови позиции в държавата?
- Да, примерно, Иван Костов беше депутат от СДС и едновременно с това министър в правителството на съдията Димитър Попов, който е отвратителна фигура за мен! Всички знаехме за прегрешенията му като съдия и за ролята му в ЦИК за нечестните избори за ВНС.

Тогава можеше да бъдеш и депутат, и министър. Когато СДС взе решение да изтегли депутатите си от парламента и да не подпише Конституцията, Иван Костов също участва в тази инициатива и не я подписа. Освен, че не я подписа, направи сума ти тежки изявления срещу новата Конституция, като например, че с приемането й БКП узаконява ръководната си роля в прехода. И до ден-днешен никой не му е задал въпроса дали по-късно не е положил подписа си под нея?!
Същото важи и за министрите Димитър Луджев и Иван Пушкаров!

- Как така по-късно?!
- Един ден седя и гледам Ефир 2. Стефан Савов току-що е избран за председател на Народното събрание. Репортерката го пита: “Господин Савов, един въпрос само: “Вие бяхте един от 39-те и не сте подписали Конституцията?!”. Савов отговори: “Не, не е вярно! Аз после я подписах!”. Това го чувам и го виждам с очите си!

Един ден отивам при Иван Куртев, който беше зам.- председател на Народното събрание. Питам го: “Иване, каква е тази работа?!”. Той ми обяснява: “Оригиналът на Конституцията стои тук и е отворен за подписване. Не можеш да я гласуваш вече, защото е минало гласуването, но можеш да отидеш и да си сложиш подписа под нея!”. И Иван вика: “Ако искаш, отивай и подписвай!”. Ядосах се: “Не, бе, как така?!” И започнах да се замислям. Как така Георги Марков, един от 39-те, стана конституционен съдия и никой не му зададе въпроса: “Чакай, бе, ти нали не подписа Конституцията!? Какво става?!”... А тези хора един по един отивали по тъмни доби и си слагали подписите! Като Александър Йорданов, например...

Аз съм готов да се обзаложа, че е същото положението и с него - другият председател на парламента от СДС! Значи той също трябва да бъде питан! И ако се окаже, че накрая сме останали само няколко човека – Едвин /Сугарев – б. а./ аз и още няколко такива балами – за какво говорим?!... Ще стане много любопитно четиво, ако един журналист отиде на пл. “Народно събрание” в парламента и поиска достъп до оригиналите на Конституцията и допълнителните подписи! В деня на гласуването подписите бяха 312. В този момент Мони Паси беше в чужбина и изпрати телеграма, че подкрепя Конституцията и ще я подпише допълнително – стават 313. Да се види колко още са подписали от тези, които правиха гладна стачка срещу нея, наричаха я комунистическа, а после се предадоха!

- Какво се случи около драматичния 14 декември 1989 г., когато хората бяха наобиколили парламента и искаха да го атакуват? Коя е тайната, която искаш да разкриеш?
- На 14 декември 1990 г., когато хората стояха пред парламента и не искаха да си тръгнат, накрая Желю /Желев – б. а./ излезе с предложение: “Сега ще си отидем, но утре сме пак тук!”. Чак тогава хората си тръгнаха.

Но какво се случи на другия ден – малко хора знаят

Сутринта ми звъни телефонът. Рано-рано ме викат на “Раковски” 134! Отивам и там ми казват: “Ето тука едни лентички! Заставате да връщате хората!”. “Чакай, бе, защо ще връщаме хората?!”. “Ами, защото има панихида за Андрей Сахаров”... Изведнъж аз разбирам, че понеже има панихида за Сахаров, някак си не било удобно хората да отидат на пл. “Народно събрание”... И аз като дисциплиниран партиен работник застанах на “Раковски” и на “Царя” и насочвах потоците от хора към пл. “Св. Александър Невски”. Наистина там се състоя голям митинг, но... далече от Народното събрание! И това беше панихидата на “нежната” революция в България!

Нещо се е случило някъде през нощта!
Смъртта на Андрей Сахаров е дошла дюшеш! Защото, ако на другия ден хората пак бяха отишли пред парламента, щеше да бъде много по-различно! Ако Желю беше спазил уговорката си с хората, щеше да бъде коренно различно! Но той не я спази! Имахме още един шанс! Още в началото на декември бяхме изпратили до Политбюро на ЦК на БКП писмо. Новосъздадената организация СДС искаше три неща –сграда, вестник и Кръгла маса, на която да преговаряме с правителството на НРБ! Декларацията беше преведена на английски и изтече. Но отговор – няма. В “Подкрепа” се събрахме, направихме стачен комитет и обявихме стачна готовност. Аз бях председател на Стачния комитет.

На 22 декември 1989 г. ми звъни телефонът. Викат ме на Координационен съвет на СДС. Берон докладва, че другарите искат, вместо с правителството, преговорите на Кръглата маса да бъдат с “официалните власти”, само да се смени формулировката. Лека-полека нещата тръгват към скандал. А до мен седи Тренчев. Тогава Петко Симеонов злорадо зададе риторичния въпрос: “А кой е президент на НФТ “Подкрепа? Пламен Даракчиев или Константин Тренчев?!”. И така, Тренчев гласува за промяната на формулировката. А аз отидох в изолация! Какво значи това, се разбра след по-малко от месец. На Кръглата маса се оказаха Съюзи на жени, други профсъюзи, църкви, чудесии, и патриархът, и мюфтията! И политбюро – за да участва и другарят Александър Лилов. Иначе той нямаше да може да седне на проговорите!

Подготовката на стачката продължава. На 27 декември пак ме викат на заседание на Координационния съвет на СДС. Точката пак единствена – стачката на “Подкрепа”. Петър Берон докладва: “Имаме писмо от другарите. Отговарят ни, че Кръгла маса ще има, вестник и сграда - също! Какъв е проблемът?!”. Питам го: “Къде е писменият отговор?”. “Аз – вика - говорих, всичко ще има!”. Аз настоявам да видя писмото! Казвам: “Нямаме никакви основания да спрем стачката!”

До мен пак е Тренчев. Продължавам категорично: “Решение за спиране на стачката може да вземе само стачният комитет!”. Отиваме с Тренчев, събираме стачния комитет, гласува “за - 8” и “против - 6”. Аз се кефя!
Но Тренчев докара до второ гласуване! На него вече Любо Павлов се извъртя - нещо го викаха по стаите, какво правиха с него - не знам; още някой се извъртя и ... резултатът с малко се обърна! На мен ми стана черно пред очите! Кавги, разправии... И накрая - пак като дисциплиниран боец, отидох в телевизията същата вечер, влязох в най-гледаемото време и... свалихме сините ленти от ръкавите! Казахме: “Стачка няма да има!”.
На комунистите просто им е трябвало малко време, за да обявят връщането на имената на турците.

На 29 декември вече започна друга игра, съвсем неочаквана. А през януари започнаха митингите на националистите. Ако беше започнала нашата стачка, тя объркваше замисъла им. Но...ролята на Тренчев беше зловеща.

- Кой е злият демон на СДС, като че ли непрекъснато го търсим?
- Самоизмамата! Така, както сам можеш да се излъжеш, никой друг не може да го направи.
А Желев беше проклятието на СДС! Не заслужавахме начело на СДС да има толкова нерешителен, толкова колеблив човек, който не беше наясно със собствените си убеждения! Не случихме на водачи! Всички бяхме неуспешни... Успешни бяха само хората на улицата. Прекрасна улица – лоши лидери!

Две трети от историята на СДС е зад кулисите! Периодите на СДС са два – до 1997 г. и след това. В първия период беше драстична разликата между това, което се говореше на улицата, и това, което се говореше на 6-ия етаж, където заседаваше Координационният съвет на СДС. Ако хората можеха да ни видят там, особено преди изборите 1990 г., когато се редяха депутатските листи, сигурно изобщо нямаше да гласуват - такъв цирк беше...

- А първото демократично правителство на Филип Димитров как го оценяваш?
- Като състав правителството на Филип Димитров беше един голям компромис между партиите и движенията в СДС. И това предопредели проблемите, с които се сблъска премиерът. “Подкрепа” беше предложила мен за министър на труда и социалната политика, но аз отказах. Казах, че това правителство ще има много сериозни проблеми и “Подкрепа” трябва да остане настрани от тях.

- Кои хора най-сполучливо осребриха “синята идея”?
- Асен Мичковски си го спомням през 1992 г. с пуловерчето, пиехме си бирата. Дори аз бях причината да стане депутат! Препоръчах го за водач на пазарджишката листа, които дойдоха да канят мен. Не знам какво се случи, че Асен забогатя! Предполагам, че е осребрил добре мястото си като председател на Икономическата комисия в парламента. Нямам друго обяснение...

- При последните сини играчи има ли съмнения, че политиката е средство, а каузата е осребрена?
- Да, има. Например Надежда Нейнски, която така и не даде отговор за сделката с гаража на ЦК на БКП. Факт е, че бившият мъж на Надежда взе гаража на УБО. За да вземе човек такава голяма сграда, означава, че някоя банка му е услужила. А той не би могъл да заложи каквото и да е, затова на банката най-вероятно услугата е върната... Не знам как е върната, но е върната! Това не са чисти сделки, то е ясно! При всички случаи върху Надежда падна петно с тази сделка!

Надежда не знае за какво става дума в СДС и никога не е знаела от самото начало! Ако тя знаеше за какво става дума и ако беше принципен политик, щеше да остане при платформата си, която лично оповести през 2004 г. като председател на СДС!
Но у нас е така - човек мени идеите си, но интересите – никога!...

 Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА / БЛИЦ


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez