*

ПЕРАЛНЯ ЗА ПАРИ

|
ПЕРАЛНЯ ЗА ПАРИ

Дойче Веле

В България пералнята за пари работи на пълни обороти. Въпреки приетата национална стратегия за противодействие и демонстрираните усилия, държавата така и не може да отбележи успехи в тази битка. Защо ли?

"Българският преход" създаде среда за интензивно натрупване на черни пари. Поради липсата на противодействие мръсните финансови потоци се вляха по-късно в българската икономика - при преразпределението на държавната собственост и приватизацията. Така започна изпирането на първите черни пари.

Това са част от изводите в анализ на работна група с ръководител Георги Петрунов, изследовател в Института по социология при БАН и научен координатор на екипа, разработил първата национална Стратегия срещу прането на пари. Днес, според различни изследвания, оборотът на престъпния бизнес в България надхвърля милиард лева годишно.

От къде минават парите

Движението на парите с неизяснен произход в България се осъществява в четири направления, сочи анализът на експертите. Първото е износ на натрупано вътре в страната "необяснимо" богатство. Внася се и капитал, генериран навън, включително и от българския подземен свят, който бива представен за "чужда" инвестиция.

Третото направление са вътрешни потоци в страната, изпрани от български институции. Четвъртият поток е транзитен - натрупан е от престъпна дейност на чужда територия, но също минал през пералнята на български институции.

Най-разпространеният похват за пране на пари е този, в чиято схема се включват юридически лица, обичайно адвокатски кантори и фирми, регистрирани в офшорни зони. Офшорките се оказват голям препъни камък пред доказването на криминалния характер на "необяснимото" богатство, защото затрудняват проследяването на произхода на средствата. Но не само фасадата на офшорките пречи на държавата да лиши престъпността от печалби.

Миналия август държавата включи в "арсенала си за противодействие на прането на пари" първата своя стратегия, а в началото на тази година пренаписа за пореден път и Закона за конфискация на незаконно придобитото имущество.

Експертите обаче продължават да отчитат нищожни резултати. За периода 2006–2010 година в България има едва 70 присъди за пране на пари. А сумата, която е отнета в полза на държавата или предстои да се плати, е малко над 15 милиона лева. В началото на август Комисията за конфискация на престъпното имущество се похвали, че е удвоила резултатите и само за първите 7 месеца на тази година е отнела имоти и пари за общо 8.5 млн. лв.

Като се тегли обаче чертата излиза, че едва около 5% от това престъпно имущество влиза реално в държавната хазна. Това се дължи на факта, че често отнетите активи са зле съхранявани от държавата. Има и много случаи, в които осъдените успяват да прехвърлят своите активи на друг, преди те да бъдат запорирани. "И въпреки че съдът е определил сумата, когато се стигне до конфискация, парите ги няма", обяснява Тодор Коларов, бивш председател на Комисията за конфискация на престъпно имущество.

Недосегаемите високи етажи

Опитът на държавата да отнеме печалбата на олигархията, се препъва често и в болното българско правосъдие, което никога не засяга истинските олигарси, твърди Иванка Иванова, директор на Правната програма на "Отворено общество". Според юристката липсата на добри резултати при конфискацията на престъпно имущество и борбата с прането на пари е резултат както на липсата на желание да се разследват високите етажи на властта, така и на лош синхрон между компетентните институции.

Всъщност в България противодействието срещу прането на пари закъсня с почти едно десетилетие. И това също е причина за нищожните резултати, подчертава Георги Петрунов. Той посочва, че няма единен мониторинг, който да направи оценка на потоците от мръсни пари, техния мащаб, източници, социалните ефекти и икономически заплахи в различните сектори и региони на страната.

Липсват и централизирани регистри. Няма и механизъм, по който би могло да бъде разследвано изпирането на пари в периода до 1997 година – периодът на бума на подземния свят и интензивното натрупване и изпиране на престъпни активи.

Заради всичко това, въпреки изписаните страници стратегически документи и демонстрираните усилия, държавата все още търси обяснение за "необяснимото богатство".

А престъпният свят на свой ред въобще няма вид на уплашен от борбата срещу него – при надвиснала заплаха просто пренасочва мръсните потоци по нови направления в чужбина. До следващото препиране до бяло.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez