*

ПЪРВИЯТ РЕФЕРЕНДУМ В БЪЛГАРИЯ СЕ СЪСТОЯ, УВИ

|
ПЪРВИЯТ РЕФЕРЕНДУМ В БЪЛГАРИЯ СЕ СЪСТОЯ, УВИ

Иво Инджев

http://ivo.bg/

Първият референдум у нас се състоя.


Гражданите, макар и от ограничената общност на компютърно грамотните българи, избраха за футболист на годината министър-председателя на страната. Сега наличният „матрял” от гласове ще бъде осмислен от жури, съставено от журналисти, на които ще бъде казано как да постъпят с така изразената народна воля в полза на подигравката със спорта и с логиката.



Мога да се басирам отсега, че Борисов със сигурност ще се обяви за победител в очите на народа, който е гласувал (пак) за него, пренебрегвайки очевидния хумористичен подтекст на самото му номиниране. А дали ще вземе наградата, ако журналистите сглупят да му я присъдят (по заповед отгоре), съобразявайки се с такава абсурдна класация, това са подробности от пейзажа на политпропагандата на управляващите.



По-вероятно ми се вижда премиерът да намери форма „великодушно” да признае предимствата на истински футболист, посочен от журналистите в рамките на получената вече селекция от имена, но да си запази „моралната победа” на посочения от „народа” като част от колекцията във витрината на своите победи.



Това не е много изненадващо за държава, в която един телохранител –едновременно – на олицетворението на комунистическия антимонархизъм (Тодор Живков) и на монархическия антикомунизъм (Симеон Сакскобургготски), може да направи за кратко време зашеметяваща конкуренцията от популисти политическа кариера.



Всъщност Живков си беше цар, без да бъде официално наричан така, а Сакскобургготски беше (и още е ) наричан „цар” без да е царувал. Някак си за капак дойде и фактът, че обявилият се за техен ученик Борисов се превърна в дежурен победител във всякакви класации, които щяха да са въпрос на всенароден присмех другаде: от мъж на годината (многократно), през Генерал и главен полицай на републиката, кмет на столицата и министър-председател, до футболист на годината.



Вече знаем какво би се случило, ако в България наистина бъде организиран референдум по тема, от която широките маси не разбират, както от футбол, но смятат, че имат право да коментират експертно. Щом за толкова близката до сърцето на милиони българи тема за коженото кълбо и неговото проникване зад гърба на вратаря на противника можем да сътворим напълно сериозен като резултат, но сатиричен като подтекст сюжет, какво остава за преценката ни по теми като „мирния атом” или невиждания и непомирисван от никого у нас шистов газ?



В този смисъл, гениалното хрумване да бъде дадена възможност на хиляди българи да се подиграят на Борисов с издигането му за футболист на годината е всъщност „стрес тест” за българската политика.



Уважаеми политици, помислете (този път) сериозно, преди да се заигравате с играчка, като референдума. В края на краищата в днешно време на опаковката на всяка играчка пише за каква възраст е годна тя- не може на две годишно дете да подариш самобръсначка. Погледнете целофана и вие.



Вижте на какви глупости са способни гласуващите с пълно съзнание - едни от обожание, а други с присмех. Защото за футболния подвиг на Витошкия тигър от ФК „Витоша”- Бистрица ще се посмеем от сърце, но никак не е за смях перспективата отговорността за решаването на ядреното бъдеще, екологичната съдба на страната или енергийната независимост с лека ръка да бъде прехвърляна на зевзеците, които очевидно са мнозинство в България и са в състояние да организират такова протестно гласуване, че не Борисов за премиер и главен футболист ще изберат, но и други световни рекорди ( обаче с твърде сериозни последици за поколенията) могат да поставят.



Един е изводът : не на референдумите в България! Не давайте в ръцете на шегаджиите бъдещето на децата ни, дайте им шанс да оцелеят (въпреки нас), да пораснат и да надживеят сегашната ни инфантилност. Поне това можем да направим за тях като програма минимум- а ние сме майстори в това, да се задоволяваме с минимума (справка: интелектуалния багаж на шефовете на държавата, от главнокомандващия вече 10 години, през премиера, до шефката на парламента).



Да го кажа и аз (почти) на майтап: положението е като в онзи виц за българския космонавт, от когото се искало да изпълнява само две неща по време на полета – да нахрани кучетата и да не пипа копчетата. Явно още си живеем в него и „явлението Борисов” е компас, който ни позволява да не се загубим в самооценката си, вървейки на Запад с извърната глава на Изток. Поради което се въртим в кръг, препъваме си и лазим с вечно изранени колене и лакти на дъното на европейските класации.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца