КОЛЕДЕН ДУХ - ЧЕТИВО ЗА ПОЗИТИВНАТА НАГЛАСА…

‹ ›

Заразена от американските филми за Коледа; въодушевена от филмите, които декември дават по телевизията за Коледа и традициите за този светъл празник, аз реших да направя едно коледно интервю, като извикам за разговор някой, който наистина плътно се е докоснал до Америка, живял е там и е прекарал там не една Коледа; видял е истинското коледно настроение на хората и … може да разкаже … За интервю, поканих обичаната от всички Лора Йордакиева – разпознаваема като Махатмадеви www.mahatmadevi.com - красивата писателка-философ, йога учител, психотерапевт и арт модел, която добре познава пределите на Бостън и Ню Йорк (и околия), и смятам, че може да сподели, дали наистина в Америка е чак толкова красиво, както ни показват това по филмите … или режисьорите, ни срещат с просто художествена измислица и малко повече лампички, за да ни заблудят. За очарование на всички, с нас е Лора Йордакиева, която (за разлика от много други, които само мечтаем), реално има зелена карта; реално не е била само посетител за малко в САЩ, а живуща и активно действаща там; която се е срещнала с Коледа в Америка и която, сега смятам да разпитам за Коледата в САЩ. Нека сравним, тук или там е по-хубаво! Нека видим, къде радостта е истинска!

Въпрос на журналиста: „Скъпа Лора, ще ми е много интересно да разкажеш за това, каква е Коледата в Америка!“

Отговор от Лора: „Здравей! Директно на въпроса, а!? … Добре! Ами, аз искам първо да ти поясня, че САЩ е една наистина обширна страна, където (когато живееш там) установяваш, че от Америка до Америка, има голяма разлика!“

Въпрос: „Как така? Какво значи това?“

Отговор: „Ами значи, че всеки щат в САЩ е една отделна Америка; значи, че в САЩ, всеки щат е една отделна държава (може така да се определи) и като ме питаш да ти кажа, ‘каква е Коледата в Америка‘, мога да ти уточня, че в различните щати и в отделните кътчета на Америка, Коледата не тече еднакво; така, както всеки щат си е различен; както всеки щат си има свои закони и привички, то и празнуването на Коледа, не е едно и също на всички места. Във всички кътчета на САЩ, се усеща духът на Коледа; има я радостта, но сякаш, всяко място си има своите традиции и начин на честване.“

Въпрос: „А! Сега разбрах! … О, да! Правилно! То е ясно! Чувала съм, че в САЩ, всеки щат е като една отделна държава, да. То е ясно, че хората не могат да празнуват еднакво навсякъде. Та то, дори на някои места, явно няма и сняг за Коледа! … Но, твоят дом е на място с много сняг - (Бостън, Масачузетс); на място с истинска зима и … много ми се иска да разкажеш, каква е американската Коледа – дали наистина е това, което ни показват по филмите или там нещата за филма, са някак си по-лъскави …“

Отговор: „Виж! Аз винаги съм искрена! Мога да кажа само истината и задължително, стъпвам на нея! Ще ти кажа направо, че в Америка, илюзията и лицемерието се поддържат на високо ниво! Задължително е, да се демонстрира положение ‘отгоре‘! ‘Капитан Америка‘, никога не може да е отдолу! Той всякога, трябва да е най на високо! :-) Това е Америка: една страна, която задължително, пред света показва положение (пък дори и да го няма), и що се отнася и до Коледа, се показва всичко по много лъскав начин; слага се украса, за която дори, се наемат специални дизайнери; викат се специалисти, които да декорират домовете на богатите хора, витрините на магазините, площадите, улиците, МОЛ-овете … Поръчва се на специалисти-дизайнери да украсят интериора и екстериора добре, но всичко що се отнася до Америка, трябва задължително да изглежда на ниво и да свети. Във филмите е същото – от тях тече пропаганда, която цели да покаже, една лъскава Америка … Няма да видиш друго, защото, няма да ти покажат друго! … Знам, че в България последните години, декември месец излъчват коледни американски филми, в които със сигурност, ти виждаш една прекрасна Америка. По този начин - в добра цветна светлина, се показва така всяка една страна, в която искат да те заведат тур-операторите и когато държат да ти продадат екскурзия, например. Същото е. Скрива се не-доброто и илюзорно, ти се представя красивото. Като ме питаш за филмите, искам да ти кажа, че за всеки американски филм, има политика. Филма няма да бъде позволен за гледане, ако в него не се покаже американското знаме! Задължително е, поне 3 пъти! Най-любимото женско име, което по протокол влиза под някаква форма в американският филм, това е името Лора! Името Лора (и производните на него: Лоран, Лорна, Лорейн, Лори, Лорис, Лола, Ло, Лаура, Лара, Лорка, Лоренца и пр.), са най-любими на американците. За филмите, имената на героите трябва да бъдат представителни; ето защо, определеното за най-красиво от американците име Лора (и неговите производни), задължително трябва да влязат в един американски филм, за да изглеждат нещата добре. Реално в Америка, най-хубавото име Лора, съвсем не е толкова често срещано; най-много да се запознаеш с някоя Лаурие (Лори) и то е рядкост да го има това име, но виж, за филма, това женско име е избрано като най-представително и то трябва да влезе по протокол като име на някоя от героините, дори да не е главната. Във филмите има и политика, при която се позиционират (дори да става дума за деца, които се показват) афро-американчета и азиатчета (обикновено китайчета) + светлокожи … Преценява се, кое дете ще говори; кое ще седи на по-предните и кое на по-задните редици; опита е, да се демонстрира това, че всички са добре приети и че (уж) няма излъчени герои по приоритет (според расата); но, ние знаем, че винаги има приоритетни фигури … Друго, което мога да ти кажа е, че за всеки филм на САЩ има силна цензура и там могат да се ползват само определен тип ругатни и има само три разрешени думи, с които можеш да наречеш негативният тип …“

Въпрос: „Задн*к, к*чи син и коп*ле! :-) Нали е това? Само тези думи, чувам в американските филми! Наистина ми седи нереално, да чувам само тези три думи, при условие, че когато човек е ядосан, той е готов да изплюе всякакви псувни и ругатни, и всякакви други нарицателни думи, но ние чуваме само тези.“

Отговор: „Да! Това е от цензурата! … Боже, нямаше да ги кажа горните три думи, но ти щом можеш …“

Въпрос: „Мога, мога! Да ги уточним, за да ни разберат добре читателите! Нали правим пълно интервю сега! Няма да се смущаваме, да казваме нещата както са! Но ти … ти наистина нямаше да ги изречеш тези три думи, нали?! Ти не можеш! Не искаш! … Носи ти се славата, че (както казват), пазиш речта си чиста и никога не говориш против никого; не говориш грозно; не говориш омърсено и ползвайки нечисти слова … Нали съм ти чела и аз интервюта през годините и знам; а и твои книги имам – стилът ти е изискан, изряден, извисен; даваш напред с етиката; предаваш словата си естетично и в низ като гринлянд – всяка брънка ти е изпипана … но, дай пак по темата – говореше ми за филмите на Америка и за Коледата; много ми стана интересно … Ще продължиш ли, моля?!“

Отговор: „Да, разбира се! … Значи, един американски филм, може да бъде представен пред света, само ако при направата му, са спазени определени правила – (за някои от тях, ти загатнах). Същото е и за коледните филми, които са те запленили – те представят Америка по приятен начин; показват ни я лъскава, красива; обикновено разказват приказна. Тези филми, най-често са под формата на леки романтични истории и са позитивни; имат щастлив край; те целят, да те приповдигнат … В последното няма нищо лошо, защото положителният заряд е лукс, от който ние от доста време насам, се лишаваме. Във филмите от САЩ за Коледа, има много цветна украса, много светлини и един заразителен коледен дух.“

Въпрос: „А, дали е така на живо? Ти как го видя с очите си?“

Отговор: „В Америка реално я има тази украса, която ти гледаш по филмите. Хората действително си украсяват домовете, дори в по-бедните селища; а когато става дума за къщи на богати хора, там украсата е още по-пищна и грандиозна; направена е със стил. Дори от Белият дом, всяка година се показва демонстративно каква е украсата. Тя се избира от Първата дама и се показва по телевизията. Тази година, за Белият дом, Мелания Тръмп е избрала зелено и златно – зелени дръвчета, и топки в зелено и златно; има и зелени елхи, украсени само с червени топки; има и много добавен изкуствен сняг; украсата сега, изглежда стилно. Миналата година в Белия дом, имаше нетрадиционни кърваво червени елхи, които някои хора не възприеха като най-доброто, защото това ‘модерно‘, им дойде в повече. Хората определиха избора на червените елхи като гаф и в социалните мрежи, се изписаха много подигравки за избора на Мелания от миналата година. Понякога, не е нужно да се внася прекалено модерно и различно, а хората обичат традиционното; ето защо, украсата на Белият дом от миналата година, не се хареса масово, но тя остана в миналата година; тази година, се стъпи (както казах) на съвсем стилна позиция. … В Америка на повечето места, когато се украсява интериорен кът, се ползва стила, цветните топки да са в един или в два цвята; а когато идваш по-насам на Балканите, забелязваш как топките върху елхата са пъстри; ползват се всякакви цветове. Разбира се, и в Америка има и такъв тип украса, но най-често в именията, се използва стилното украсяване, при което декорацията е в един-два цвята на топките върху елхата. В Америка се украсяват за Коледа домовете на богатите хора и на по-бедните, също; украсяват се улиците, витрините на магазините, площадите, МОЛ-овете, институциите … В някои градчета, се прави състезание за коледна украса; декорират се домовете на хората и се открива оглед на домовете; после се определя, коя е най-красивата коледна украса и се събират пари за благотворителност; парите се даряват за светли каузи. Коледата е заразителна и пищно се демонстрира празника. Това е част от илюзията и лицемерието, които (както поясних), се поддържат на високо ниво – демонстрира се, че всичко е изрядно и шикозно; всичко е брилянтин; но да ти кажа, това не е само някакъв фалш … Има я и илюзията – един вид ‘колко е превъзходно всичко‘, (пък дори и да не), но има и щастие. За наша радост, поне около Коледа, в Америка, не всичко е поза! Истината е, че има и хора, които реално греят от щастие около Коледа и си припомнят, че има за какво да се усмихват и да бъдат благодарни! Коледа сплотява семейството; кара хората, да си дават топли прегръдки; да си даряват усмивки; да си носят подаръци; да правят сладки … Има и искреност; не всичко е фалш! Там, където аз съм стъпвала в Америка, украсата по Коледа е навсякъде; но този празничен дух всъщност, се разпалва още от Деня на благодарността. Още за Деня на благодарността, почват да се правят украси и хората да си припомнят, че има за какво да се усмихват и да бъдат благодарни; а Коледата е последващ празник, който по-скоро идва като продължение на Деня на благодарността. Някак, късната есен (където е Деня на благодарността) и зимата (където е Коледа) се сливат, и го има празничното настроение от тези два празника. Бих казала, че в Америка има изиграни неща; има поза, но има и жива радост. В Америка, що се отнася до Коледа, всичко е подплатено с дъх на канела, с аромат на мандарини, джинджифил и ванилия; вижда се красива декорация навсякъде; а в МОЛ-овете обикалят квартети (от жени най-често), дрънкат с коледни звънчета и пеят коледни песни; в МОЛ-овете винаги има дядо Коледа, който се среща с децата, и децата се снимат с него. Празнично е! Има позьорство и пропаганда на фалшива илюзия (че ‘абсолютно всичко е прекрасно‘), но някак въпреки това, има и истинска радост; можеш да видиш усмивки върху лицата на децата, а това е удивително. А пък, от самата украса, следва една заразителност; идва ти настроение; става ти приповдигнато. Поставените декорации, сякаш са там, за да ти напомнят, да не си само намръщен, а да се усмихнеш; да благодариш за това, че си жив, че те има; да те накарат да бъдеш по-положителен и тържествуващ. В този смисъл, въпреки, че самите коледни декорации са поставени понякога с идея за превъзходство и демонстрация, че Америка е лъскава, то също така, тези коледни украси, реално могат да те накарат да грееш и ти; да се сетиш, че има и нещо хубаво в живота.“

Въпрос: „О, като те слушам само как говориш, чак на мен ми стана приповдигнато и празнично! Ти знаеш ли, че заразяваш с позитивизъм?“

Отговор: „Знам! Но … го правя естествено!“

Въпрос: „Да, де! И аз това казвам! … Е, значи така ти видя положението в Америка, а?!“

Отговор: „Да! Накратко: има поза, но има и радост и красота!“

Въпрос: „Еми, хубаво! Доволна съм от това, което ми разказа! Много естетика поднесе! Зарадва ме! … Толкова съм щастлива да се срещна с теб и някак си, да поднеса чрез теб едно светло празнично интервю за Коледа и да вдигна настроението на читателите, защото, ние добрите хора, обичаме да радваме и да даряваме усмивки! А, какво е за теб коледен дух? Какво е, да носиш коледен дух?“

Отговор: „О! Сега сещам за един цитата на Калвин Куулидж, който гласи: „Коледа не е нито време от годината, нито сезон, а нагласа. Да пазиш мира и благосклонността, щедро да раздаваш милосърдие – това е, да носиш коледния дух.“ – в тоя смисъл, бих искала да кажа, че коледният дух, буди у хората и щедростта, състраданието, добротата; разбира се, внася усмивки, пробужда благодарност, сплотява семейството, но ти напомня, да не забравяш да се раздаваш; да не забравяш щедростта. Коледата е важна. Значима е най-малкото за това, да разбуди емпатията. Да си щедър и да се раздаваш е благородство. То не е присъщо за всеки, но ако не ти е черта от характера, понякога поне става така, че кампаниите за благотворителност около Коледа, успяват да накарат някои хора, да проявят щедрост към други в нужда; а и също така, Коледата те насочва да си пазител на мира и хармонията, и те кара да обърнеш повече внимание на членовете от семейството, на близките си. Както казва Ерик Севарайд: „Коледа е необходимост. Трябва да има най-малко един ден от годината, за да ни напомня, че ние сме тук, за нещо друго, освен заради себе си.“

Въпрос: „Ох, че хубаво! До сега, не бях чувала коледни цитати! … С присъствието си, ти правиш това интервю значимо и наистина празнично, цветно, пищно! Знаеш ли, твоята дружелюбност и неподправеност, много изящно стоят! Внасяш една грация и топлота … до сега, не бях виждала такова нещо! Ти си пленителна, Лора! Аз ако съм важен представител на някоя партия, бих искала да те грабна! Ставаш за политик! Дипломат си! Изказваш се мъдро, подбрано, тактично, деликатно, дипломатично и … убеждаваш! Интригуваща си силно! … Искам да те питам нещо друго: какво смяташ за българите в чужбина – тяхната Коледа по-добра ли е от на българите, които са в България?“

Отговор: „Винаги е индивидуално и отговора е субективен. Коледа е такава, каквато си я направиш, без значение, къде се намираш! Не е правилно да се задава такъв въпрос, защото случаите на хората са различни и няма обща класификация.“

Въпрос: „То няма, да, но аз мисля, че един емигрант, не може да е истински щастлив и че му е празно като е вън от родината; тукашният уют е несравним с мизеруване в чужбина; и като имам в пред вид мизеруване, не мисля само за нашенци, които живеят наистина мизерно в чужбина; а и за онези, които са се установили (уж) добре някъде по света, но все пак им е мизерно – те външно може да изглежда, че материално живеят хубаво, но нещо им липсва душевно и за това им е празно. Ти как мислиш, може ли да се каже така?“

Отговор: „И това е индивидуално. Има и хора, които живеят доста хубаво и които са в хармония със себе си и душата им е светла. Повечето българи зад граница, не са истински добре и не са щастливи, но все пак, не можем да слагаме всички под общ знаменател.“

Въпрос: „О, несъмнено, но аз имам в пред вид такъв тип хора, които самите те са лоши. Считам, че на тях, не може истински да им е празнично, дори да е празник, защото, те са мизерни в душите си. Сега, съгласяваш ли се с мен, че българите в България са по-добре и че имат по-хубава Коледа?“

Отговор: „Хората (независимо, дали са българи) с чисти сърца и светли души са добре, без значение къде са и дали е празник или не; и пак, без значение къде са и кои празник посрещат, хората (независимо, дали са българи), които нямат чисти помисли и дела на етиката, са нещастни. Така мога да го формулирам.“

Въпрос: „Браво! … Е, значи, не е важно мястото, а какво е състоянието ни; така ли?“

Отговор: „Да! Имаш ли любов и морал, щастието е с теб.“

Въпрос: „Е-ха! … Това ли е ключа за щастието?“

Отговор: „Виж! Махатма Ганди, казва: „Ключ към щастието няма. Вратата е отключена.“ – аз ти дадох разковничето: имаш ли любов и морал, щастието е с теб!“

Въпрос: „Браво! Ти си толкова позитивна, грееща и зареждаща приятно! Просто, аз никога не бях виждала такава извисена фигура; човек, толкова високо качество и така внасящ светло настроение и радост. Градивна си! Ти си удивителна! Плени ме с присъствието си! … А, Лора, сравни с две думи Коледата тук в България с тази, там в Америка. Можеш ли?“

Отговор: „Знаеш ли? Тук, будният родолюбец би ти казал, че ‘където и да ходиш, няма по-хубаво от България‘; но аз искам да поясня, че коледният дух и празничното, ти самият или го носиш у теб или не. То не е до място, а до състояние на духа! Може до безкрай да се сравнява Коледата тук в България с тази, там в Америка, но защо? Празника не е на някакво място, а е в душата! Ти нямаш ли го в душата, ако ще и на новооткрит континент да стъпиш, няма да имаш Коледа! Както се подразбра от вече заявеното от мен до тук: щастието грее в теб тогава, когато в теб се помещават любовта и нравствеността; празника го има в теб, когато ти е чисто сърцето и светла душата; когато имаш сияйни мисли и правдиви дела.“

Въпрос: „Красив изказ! Определено, си права! Да! Всъщност, сравнения между България и Америка, са излишни! Ти изреди (както исках) доста информация за положението в Америка около Коледа, а тукашното си го знаем; но, както казваш ти, то празника е в душата! Много ми харесва твоята философия! Мъдростта ти, ме е запленила от книгите ти, които чета от години и ми става хубаво, да те слушам … Голяма чест е за мен, да оформя с теб това интервю! Аз от всичко, което ми разказа, знаех само това, че на американците най-любимото им женско име е Лора; това име смятат за най-красиво, и са прави! В нашата поезия, това име също се възпява. На теб, сигурно ти е комфортно да носиш името си – и тук, и в Америка да се намираш, все ти е удобно с това име, нали?“

Отговор: „То ми приляга. Отговаря ми напълно. Моето име си е!“

Въпрос: „О, да! Да!… А сега, искам да те питам нещо (за теб, може би тъжно): преди да започнем интервюто, ти ми сподели, че не си искала да празнуваш Коледите си в САЩ, защото, там някой ти е липсвал и … много си плакала; не си искала да празнуваш без определен човек. Започна да говориш: той е от България; не са му давали виза за САЩ … Разкажи малко за това, моля те!“

Отговор: „А! Не знам, дали да занимаваме читателите с моята лична история! … Аз не съм искала да празнувам не само Коледа, а нищо – Рожден ден, Имен ден, Нова година, 8-ми март, Св. Валентин и каквото се сетиш… Не съм искала да празнувам и не съм празнувала, защото наистина човекът, който тук се има в пред вид, нямаше как да получи виза и да стигне до мен в САЩ; ето защо, аз се върнах … За жалост, визовите ограничения са жестоки и да … аз в Америка само плачех за някого, заради това, че той не можеше да дойде … В Америка, сякаш любовта не се цени. Не е важно за тези, които дават визите, дали обичаш някого и дали искаш да дойде при теб; важно е само ако ще се спечели от присъствието на даден човек, само той да бъде допуснат в страната; другите, няма как да минат границата, колкото и да се борят.“

Въпрос: „Еми, това е много тъжно! И, какво …? Ти чака, чака; борехте се, този човек да вземе виза; той не е могъл и … ти се върна заради него; така ли?“

Отговор: „Да! Това е моята причина, за да съм тук! Аз мога да живея и да работя в САЩ до края на живота си, но този човек, дори не може да дойде за малко; не го пускат; ето това ме принуди, аз да се върна в България; това е моята лична причина.“

Въпрос: „Причината е явно най-уважителната: любов! … Нещо повече да кажеш за този човек … Става ли?“

Отговор: „Не сега! Когато си му дойде времето …“

Въпрос: „Ей, че си загадъчна …! Добре! Дай ми знак, когато си готова да разкажеш и тогава ще разясним повече, нали?“

Отговор: „Добре!“

Въпрос: „Какво пожелаваш на любимите си хора за Коледа и Нова година? Какво би пожелала сега на близките си за Коледа?“

Отговор: „Не само на близките си, а на всички: Мир, Здраве, Любов, Свобода, Вяра, Благоденствие, Добър късмет, Щастие, Сполука, Красота, Просперитет, Мъдрост и Стабилни финанси! Пожелавам на всички, да греят повече усмивки на лицата им; да е топло на сърцето им и уютно на душата им; да са градивни делата им; и да са чисти помислите им! Пожелавам на всички, да са отърсени от грижи и да порят ведро напред; да постигат целите си и да ги чака само добро!“

Въпрос: „Еее! Каква палитра от най-хубавото! … Така ли, е добре да завършим?“

Отговор: „Да! Благопожеланието е добър момент за спиране на разговора. Винаги трябва да се завършва позитивно! Точката, винаги трябва да е Надежда!“

Въпрос: „Амин! Нека така да бъде! Будната душа знае! (Стана хубаво коледно интервю!). Нека, наистина така да бъде, както го изпроводи! Прекъсвам тук интервюто. Съгласна ли си?“

Отговор: „Съгласна! Позитивната нагласа е най-важна!“

Материал: Мария Ангелова за „Модерна Враца“

Снимка – портрет на Лора Йордакиева – Mahatmadevi от фотографа Цветан Йордакиев – StopTime; показвам нагледно, кой говори пред медията

Снимки от Белия дом: Instagram/flotus; показвам нагледно коледната украса в Белият дом от тази и от миналата година

Напиши коментар