ЗЛАТНИЯТ СТИЛЯН ГРОЗДЕВ ПРЕД NOSTRABET: НЕ ВЛАГАШ ЛИ ОБИЧ И СТРАСТ В ЩАНГИТЕ, НЯМА КАК ДА УСПЯВАШ
Стилян Гроздев е сред щангистите, благодарение на които се почувствахме горди и щастливи българи в тези сложни и тревожни времена за живот. В Москва Стилян стана за първи път европейски шампион по вдигане на тежести за мъже, след като в категория до 61 кг спечели общо три медала – златни в двубоя и изхвърлянето, и сребърен в изтласкването. До този момент състезателят на ТСК „Русе“ имаше на първенство на Стария континент злато в изхвърлянето и второ място в двубоя. Иначе от европейски първенства при подрастващите Стилян е спечелил по една титла за кадети и юноши и куп други медали в тези възрасти.
В интервю за Nostrabet.com Стилян Гроздев описва как е стигнал до златото в руската столица, обявява следващата си голяма цел и обяснява какво трябва да е отношението към щангите, за да стъпваш на почетната стълбичка.
- Стиляне, какво си казахте, когато тръгвахте за първия си опит в Москва?
-
- Беше важен опит и трябваше да вдигна на всяка цена тежестта, защото в противен случай можеше да отпадна от битката за златото. Бях уверен в силите си, защото бях добре подготвен, а и отделно на тренировки не само, че съм се справял с тази тежест, но съм вдигал и повече. Добре стана, че изхвърлих щангата от първия си опит, тъй като ако не го бях направил, трябваше да повтарям на същата тежест и губех един опит.
-
- Коя бе повратната точка в състезанието?
-
- Успешният ми втори опит в изтласкването. Той ме направи още по-спокоен, тъй като грузинецът малко ме изненада с това, което постигна във второто движение. В крайна сметка завърших преди него и там със 160 кг. Два килограма и половина повече от мен тласна само германецът, но аз му водех с голяма преднина от изхвърлянето. За да ме победи, трябваше да успее на 177 кг, нещо което никой не е правил в нашата категория. Затова не обръщах внимание на заявките му, дори в еуфорията след титлата не знаех, че съм останал втори в изтласкването. Научих го по-късно.
-
- Кога Ви беше най-трудно по време на подготовката?
-
- Когато дойде втората вълна от Kовид и отложиха отново европейското. Първенството се явяваше квалификация за Олимпиада и дори се появиха опасения, че може изобщо да не се проведе, което щеше да ми попречи да спечеля необходимите точки за квотата в Токио. Всичко това се отрази на психиката ми.
-
- Как успяхте да поддържате форма близо две години за това европейско, което бе отлагано три пъти?
-
- Дължа всичко на моите треньори, на техните методи на работа, на правилния им подход към всеки един от нас.
-
- Имахте ли проблеми с килограмите?
-
- Месец преди европейското трябваше да свалям повече от девет килограма. Ограничих храните с калории, хранех се по-малко и един път на ден. Седмица преди състезанието спрях въобще да се храня.
-
- На кого искате да благодарите?
-
- Благодарен съм на моите треньори в клуба ми в Русе Кръстина и Радослав Атанасови, на президента на клуба д-р Кирил Панайотов и на министъра на спорта Красен Кралев.
-
- Колко почивка си дадохте след триумфа?
-
- Сега няма време за почивка. Още същия ден, като се върнах в Русе, и бях в залата. Все пак до Олимпиадата остават три месеца. Надявам се да участвам в Токио и да преследвам голямата си цел.
- Медал или титла?
- Олимпийска титла, разбира се. По силите ми е в Токио да запиша далеч по-високи постижения от тези на европейското.
- Наясно ли сте кои ще Ви бъдат конкуренти за златото?
- От Европа няма. Извън Европа има един индонизиец, който последно е записал малко по-добри резултати от моите в Москва. Но аз вече казах, че мога да се справя с по-високи тежести и в двете движения, което означава, че завися от самия себе си. За мен е най-важно сега да съм здрав и да нямам контузии, за да се подготвя по най-добрия начин за Токио.
- Планирате ли да минете в по-горната категория?
- Имам такива планове, но вероятно ще го направя след Олимпиадата и световното в Перу през ноември.
- Стиляне, как се запалихте по щангите?
- Запали ме моят по-голям брат, който беше щангист. Бях на 10 години, когато влязох в залата и повече не излязох от там, защото обикнах вдигането на тежести. Нашият спорт, ако не го заобичаш и ако не влагаш страст, няма как да успяваш.
- Каква е цената на успеха?
- Постоянство и много лишения. Аз не водя същия живот като моите връстници, не мога да излизам свободно като тях, да ходя на дискотеки, да закъснявам. С приятелките е същото, не можеш да смесваш двете неща, щом искаш да побеждаваш на подиума. Така че и любовта ще почака.
https://nostrabet.com/stilyan-grozdev-bez-obich-i-strast-v-shtangite-nyama-kak-da-uspyavash/
Напиши коментар
