ЗДРАВНИЯТ МИНИСТЪР УЦЕЛИ РЕЦЕПТАТА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ НА ПОСТА

Тя е елементарна - послушание и правилно говорене по зададените от Борисов приоритети
Янина Здравкова
Сега
Вземайки поука от печалния опит на двамата си предшественици, актуалният здравен министър в кабинета на ГЕРБ Стефан Константинов бързо научи какво е нужно, за да оцелее на поста си - да гледа в очите премиера Борисов, да слуша и изпълнява хрумванията му (колкото и да е трудно понякога) и да не се забърква в медийни неприятности (в най-честия случай - реформи).
Усилията му дават резултат - той вече изкара над година на поста - далеч повече от министрите Божидар Нанев и Анна-Мария Борисова. И след първоначалните оплаквания на Борисов, че все не случвал на здравен министър, тези дни Константинов получи чаканото признание. "Доволен съм от здравния министър.



Просто има още няколко неща, които са пред завършек и истински се надявам да ги завърши скоро, за да може да представи продукцията на своя труд", обяви пред bTV премиерът и допълни, че очакваната продукция е в електронната сфера, като дори обяви това за здравна реформа, плюс овладяването на дълговете на болниците, голяма част от които натрупани при управлението на ГЕРБ.



От няколко месеца Борисов има фиксация на тема електронно правителство и през септември дори нареди на министрите си да се заемат и внедрят онлайн услуги повсеместно в рамките на 6 месеца. Който не слуша, беше заплашен с уволнение.



Константинов бързо откликна и




вече има в сметката си шумно рекламирани цели два електронни проекта - за електронен регистър на ражданията и за информационна система на ТЕЛК. Единият трябва да заработи от януари догодина, а другият - в края на 2012 г. в най-оптимистичния случай. Плюс обещания за разработване на цялостна информационна система на здравния сектор за 27 месеца, работата по която още не е започнала.



С други думи - министър Константинов тържествено свика пресконференции, обеща по телевизията и остави у населението и премиера впечатление, че здравеопазването ще се раздели с бумащината и ниския контрол. Той извади и късмет. При предните двама министри приоритетът на Борисов беше "здравна реформа" и хората се опитаха да я осъществят както си знаят. Но понеже подобни действия никога не се посрещат с радост от населението, премиерът преосмисли и пренасочи желанията си в по-безопасни посоки, като например генното инженерство.



Естествено, електронни услуги не само трябва да има - те са направо задължителни, особено в сектор като здравния, където злоупотребите и кражбите са огромни и контролът трябва да бъде основен приоритет.



Само че въпреки тупането по гърдите и заявленията на едро е-здравеопазването няма да се случи през мандата на това правителство.



Единственото, което може да се появи, ще е регистърът на ражданията. Става дума обаче за проект за 28 000 лв., при който съществуващите открай време хартиени актови книги, в които се вписват данните на майката и бебето, ще бъдат заменени с електронни, или с други думи - вместо АГ отделенията да вписват пол, тегло, начин на раждане и т.н. на хартия, ще го правят на компютър. Нещо, което дори не е и за хвалба, защото е изумително, че през 2011 г. още не го правят.



Подобен регистър не може да окаже влияние нито върху злоупотребите, нито върху инцидентите, той просто ще дава малко по-бързо информация, която и в момента се подава към МЗ и статистиката. От информационната система на ТЕЛК пък Константинов очаква да се спестят на здравната каса милиони левове от дублирани изследвания на кандидатстващи за инвалидност граждани.



Дали и кога това ще стане - не е ясно. Конкурсът за изработване на системата дори още не е обявен. По въпроса със спестяването на пари от дублажи пък засега единственият пример е епичната информационна система на здравната каса. От нея се очакваше да пести от злоупотреби и ненужни изследвания до 15% от разходите на НЗОК, но досега нищо подобно не се е чуло.




Иначе съществената част от е-здравеопазването е доникъде




Самите ГЕРБ записаха в закон, че от 2012 г. всеки пациент ще разполага с електронна здравна карта, която ще отразява движението му през цялата здравна система. През лятото на 2010 г. дори се твърдеше, че картата и вървящата задължително с нея интегрирана система на целия сектор са почти готови. После се оказа, че далеч по-реалистичният срок за подобно нещо е някъде около 2020 г. и проектът беше замразен.



Така че продукцията на министър Константинов понастоящем е доста постна откъм действия и богата откъм намерения. Това обаче не е проблем за Борисов, тъй като първо - не създава напрежение, критики и протести. И второ - твърде вероятно е самият премиер да има по-скоро бегла представа от това какво точно представлява е-здравеопазването. С други думи, когато прочете във вестника, че ражданията ще се вписват на компютър, да смята, че става дума за сериозен напредък.



Колкото до другия труд на Константинов - желанието да въведе диагностично-свързаните групи като метод за заплащане в болниците - той отиде нахалост. Управляващите просто не пожелаха тази теоретично по-гъвкава и практически по-скъпа система. По този въпрос министърът замлъкна благоразумно и се отдаде на далеч по-безопасното и постосъхраняващо говорене за електронно здравеопазване.



Остава надеждата, че чувството за самосъхранение няма да го отведе твърде далеч и здравното министерство няма да се хвърли към най-новия приоритет на Борисов - производството на резервни човешки части. Все пак не може цяла една държава да се люшка насам-натам само защото премиерът й е попаднал на научнопопулярен филм в паузата между "Стъклен дом" и "Столичани в повече".

Напиши коментар