ЗАЩО БЪЛГАРИЯ СТАНА РАЙ ЗА АЛЧНИ ЧИНОВНИЦИ
АДЕЛИНА ДЕЛИЙСКА
Новинар
Някой спомня ли си откога в най-новата ни история малката ни държавица стана рай за чиновническите произволи?
Някак е тъжна констатацията, че в това отношение комай обществото ни в 21 век няма никакъв напредък в сравнение с предходни исторически етапи от развитието ни.
И докато предъвкваме скандалите с тлъстите бонуси на овластени от държавата служители и чакаме премиерът да огласи кого ще уволни, вчера ни приседна от нова порция разкрития – този път за заплати на общински служители.
Става въпрос за публикуваните от общинския съветник Георги Кадиев данни за солидни заплати на ръководителите на търговски дружества в най-богатата община в държавата – софийската. Така във време, в което повечето ползватели на услугата парно отопление не могат да си я плащат поради несъразмерността й, стана ясно, че някакви началници там вземат заплати от по близо 4 бона.
Очаквам тези дни управителят на дружеството, след като от екрана мъдро ни съобщи, че можел да си разчита фактурите, защото бил образован, да ни се скара, че му гледаме в джоба, защото носи „огромни” отговорности. Примера му вероятно ще последват и управителите на Центъра за градска мобилност, които дерат кожи за правото да паркираш върху гола общинска земя и непрекъснато разширяват т.нар. синя зона.
Както и други техни колеги, които на практика печелят много, без да влагат никакви усилия и инвестиции. Само че ние вече този филм го гледахме с началничките на НЗОК и на Агенцията по вписванията и обръгнахме. Уверявам ви, че няма здравомислещ човек, който да е изпитал съжаление към подобни нагли чиновнически изяви.
Защото повечето от данъкоплатците не са виждали такъв служител да работи след 17 часа, а и рядко се срещат любезни и отзивчиви администратори, които могат да те улеснят, а не затруднят, когато имаш сблъсък с тежката бюрократична система.
Не е справедливо обществото да се нахъсва само срещу държавните служители, а общинските да остават на сянка. Знайно е, че общините са най-големият развъдник на корупция и точно там се създават условия за извънмерно богатеене.
Крайно време е да се сложи край на порочната практика, съществуваща от години, общините да издържат търговски дружества, които уж са търговски, ама не съвсем. Като например СКГТ, в която общината налива милиони левове от бюджета от години.
Примерите са много, толкова, колкото са и общинските дружества, в чиито управителни съвети благополучно преживяват много чиновници от кметството, които иначе се жалват постоянно, че имали ниски заплати. Ако не се сложи край на тази порочна система, България ще продължава да е рай за алчни чиновници.