ЗА ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ - ДА БЪДЕМ ЧЕСТНИ

Петър Щурм Константинов
Дневник

Далече съм от пенсиониране. Сигурно всеки, на когото не му предстои да вземе пенсия в близката година, си мисли същото. И въпреки това, темата е важна за всички.

Когато министърът на финансите Симеон Дянков обяви намерението си да увеличи възрастта за пенсиониране с година за общия случай и с две за сега облагодетелстваните служители в армията и полицията, синдикатите скочиха и заедно с БСП и президента вдигнаха шум до небесата.

Предлагам да си кажем нещата, както са

Че пенсионната възраст ще трябва да се вдига – ще трябва. Иначе или пенсиите ще стават все по-мизерни, което ще обезсмисли цялата система, или системата ще рухне сама под натиска на увеличаващите се разходи и съвсем обоснованото недоволство от нейната работа, или държавата ще се опита да я спаси с още по-катастрофални последици. Затова въпросът е не дали, а кога и как ще се увеличи минималната пенсионна възраст.

Според все още валидната версия на закона това трябваше да започне да се случва плавно от 2021 г. – решение, зад което стои подписът на финансовия министър Симеон Дянков и натискът на синдикатите. Нито съм натискал Дянков да се подписва, нито съм се подписвал под натиск, но знам, че когато несполучливо решение се взима в такъв формат и двете страни остават разочаровани по-късно.

Решението беше неподходящо

и нямаше как да не се промени, защото дори и при оптимистичните прогнози за икономически растеж (които нито се сбъднаха, нито ще се сбъднат скоро), Националният осигурителен институт (НОИ) щеше да продължи да увеличава дефицита си.

Симеон Дянков видя, че не може да излезе от насилствения си брак със синдикатите и реши да действа сам – това е тактическа грешка, защото така те със сигурност ще реагират с всички възможни средства, а той няма да може нито да отвърне, нито да се защити. Лошо е и за реформата, защото ако КНСБ и "Подкрепа" спечелят битка срещу финансовия министър, контрареформаторската им енергия ще достигне нови върхове.

Същевременно от БСП определиха намерението за увеличаване на пенсионната възраст като скандално, несправедливо и закъсняло. Бившият социален министър Емилия Масларова и настоящият председател на парламентарната Комисия по труда и социалната политика Драгомир Стойнев се обадиха с критика и алтернативни идеи и бяха последвани от президента Георги Първанов, който заплаши с вето. Критиката е ясна – предложението наистина е закъсняло, изглежда несправедливо за левите политици и разбира се, че ще е скандално, след като с него правят скандал.

Какво обаче предлагат?

Драгомир Стойнев настоява, че за да се запази доверието в пенсионната система, трябва максималният осигурителен доход да се увеличи от две на близо три хиляди лева. На практика това изобщо не е решение, защото пенсиите, които ще трябва да се изплащат на високо осигурените, ще са допълнително непосилни за системата. Нека да не забравяме и че въпросният праг съществува и за да се затрудни източването на НОИ с майчински. Последицата от подобна политика е рухването на доверието в пенсионната система и на нейните финанси.

Според Емилия Масларова трябва

да се създадат стимули работещите да остават на работа

и след навършването на пенсионна възраст. В това има резон поне по няколко причини – преките разходи за системата ще намалеят, а работникът ще остане икономически по-активен за по-дълго време. Статистиката също подсказва, че това е практически възможно – в последните години бъдещите пенсионери са напускали работа със средно 8 - месечно закъснение спрямо необходимите им години за получаване на право на пенсия.

В крайна сметка ефектите и от двете мерки няма да са достатъчни, за да се забави спешното вдигане на минималната пенсионна възраст дори и до 2021 г., а колкото повече се бави, толкова по-болезнено ще бъде, когато се случи.

Как е в Европа

И на Запад пенсионните системи изпитват натиск, както от дългосрочната демографска тенденция, така и от непосредственото влияние на двете вълни на световната икономическа криза. Те също се реформират и синдикатите не само заплашват, ами и организират национални стачки, както стана във Франция например. Минималната пенсионна възраст и там се вдига, а разликата между професиите с допълнителни привилегии при пенсиониране намалява.

В числа ситуацията изглежда така: в България минималната пенсионна възраст от 60 г. за жените и 63 г. за мъжете е под средната, но съизмерима с 60/62 г. в Чехия, 60/65 г. в Гърция, 58/63 г. в Румъния. По на запад - в Дания, Германия или Холандия, често не се прави разделение между мъже и жени и минималната пенсионна възраст е универсална – 65 г.

Разликата в правилата за пенсиониране на някои професии е практика в почти цяла Европа, но отново на Запад не е толкова фрапираща, колкото в наследилите социалистическия социален модел източни държави. В Германия е нормално един полицай да работи с 2-3 години по-малко от диспечера си, но рядко се случва полицейският диспечер да се ползва с многократно по-големи облаги при пенсиониране от свой колега, имащ нещастието да работи не за вътрешното министерство, а за таксиметрова компания.

Демографски България влиза в челната петица

на ЕС по някои измерители на застаряването, но засега съотношението между работещи и пенсионери е близо до средното за Европа – на един пенсионер се падат четирима осигуряващи се. В Германия, Италия и Гърция съотношението клони към 1/3, но в Източна Европа е по-добро – 1/5 в Чехия, Полша и Словакия. Истинският проблем идва, когато към това се добави ниската производителност на труда в България и ширещата се сива икономика.

Синдикатите правилно отбелязват, че не може да се гледат само демографските и икономическите показатели без да се вземе предвид средната продължителност на живота. За България тя е 73 г. и въпреки че в Западна Европа клони към 80 г., в Румъния, Латвия, Естония и други държави е под 73 г.

Въпреки това последните три държави са заложили или планирали увеличаване на минималната пенсионна възраст, защото във всяка от тях демографският тренд на застаряване тежи много повече от другите фактори.

Възрастта за пенсиониране

ще трябва да се вдига без значение колко дълго или кратко живеят хората. Проблемът е, когато това се прави с неподходящи и неумели политически маневри. Симеон Дянков може да е добър финансист, но не е достатъчно добър политик.

Това недвусмислено личи от слабия му рейтинг вътре в страната и подобряващото се мнение за България навън. Реформа в сблъсък със синдикатите е достатъчно трудно занимание само по себе си, че да бъде допълнително усложнявано с неочаквани виражи в последния момент и липса на необходимата обществена подкрепа.

Без значение кой е министър и колко стачкуват синдикатите пенсионна реформа трябва да има. Въпросът е да не закъснее толкова, че НОИ да рухне, но и да не го прави от днес за утре, така че дори и хората, които иначе биха я приели, да реагират на нож. А мач между Дянков и синдикатите с рефер Бойко Борисов не ми се гледа, защото ще бъде кървав, двата отбора ще загубят и накрая съдията ще им е виновен.

Авторът е политолог

Напиши коментар