ЗА КАКВО ПЕЕ ТЕЖКАТА АРТИЛЕРИЯ

Валери Найденов

24 часа



През 1935 г. Йосиф Висарионович произнася култовата фраза: "Жить стало личше, товарищи. Жить стало веселее. А когда весело живется, работа спорится". В тази връзка не можем да отречем, че миналата седмица българските министри започнаха да живеят по-весело от всякога, а заедно с тях и ние, развеселените кибици на властта.



Министърът на икономиката бе прокуден, защото хващал тен на плажа в Катар, докато премиерът отивал към форума.



Здравеопазването осъмна с четвърти министър за две години и нещо. А министър Дянков пак реши да сваля ДДС-то за радост на репортерките. Министър Рашидов извади Гена Димитрова от гроба, един депутат от ГЕРБ пък се изказа, че преди 500 години сме се освободили от турско робство... и така нататък, и така нататък - всичко това се случи само през последните дни! Явно веселието навлиза в апогея си, дойде времето за танци върху масите.



На мен лично най-много ми хареса лафът на бъдещата бивша отговорничка по здравеопазването Десислава Атанасова, че тя се усеща като "тежката артилерия" на ГЕРБ.



Това веднага ми напомни на "Голямата Берта", знаменитото мегаоръдие на "Круп", което участва в поражението на Германия в Първата световна война.



Или на "Проектът Вавилон" - супероръдието на Саддам Хюсеин, което трябваше да изстрелва изкуствени спътници.



Или пък на "Цар Пушка" - пукнатото оръдие, което украсява Кремъл. Има една закономерност, че най-най-тежките оръдия обикновено ги вади губещата страна.

По време на Първата световна война из немските окопи е тръгнал лаф "Дебелата дама запя - значи битката свърши".



Става дума за Голямата Берта, разбира се. Но самият лаф е заимстван от оперния цикъл на Вагнер "Пръстенът на Нибелунгите" и по-точно от "Залезът на боговете". Последната ария изпълнява валкирията Брунхилда, суицидна пироманка. Певицата обикновено е едра жена, за предпочитане с внушителен еркер. След 20 минути ария, Брунхилда се хвърля с коня си в пламъците, които обхващат Валхала, а заедно с нея загиват и боговете.



И понеже целият цикъл на Вагнер се гледал кажи-речи цяла седмица, а и зрителят е умирал от отегчение, родил се крилатият лаф: "Не е свършило, докато не запее дебелата дама."



Самият факт, че в здравеопазването "запя дебелата дама", т. е. тежката артилерия, означава, че цялата здравна реформа отива към своя логичен край и естествен завършек. И че е време да си припомним добре забравеното старо. Не е проблемът в министрите, не е проблемът и в кабинета на Бойко Борисов.



Хаотичната смяна на министри означава, че тяхната мисия е невъзможна.



И Том Круз да дойде, и той ще бъде уволнен. Просто няма как да се балансира между различните търговски интереси, лакомията на лекарския елит и лавинообразното недоволство на обществото. И това е така, защото самата концепция на здравната реформа е тотално сбъркана.



Тя е обществено неприемлива, бюджетно неефективна, политически катастрофална. Вярно, тя обогати елита на лекарското съсловие, но широката маса лекари се спасява - онзи ден "Отворено общество" съобщи, че по неговите сметки 50 на сто от завършилите медицина се спасяват в чужбина.



Преди десетина години имаше само едно Министерство на здравеопазването с около 300 служители, сега имаме здравна каса с над 3000, а болниците се сдобиха с бордове от по пет души, все началници с огромни заплати. Създаде се небивала, абсурдна бюрокрация, която става все по-неефективна и по-неефективна.



Самият факт, че г-н Дянков, неолиберал от Световната банка, се опитва да национализира парите на Здравната каса, означава, че това просто се налага, че е неизбежно. И гуруто на неолиберализма Милтън Фридмън да дойде, и той ще опре до тази необходимост. Защото Дебелата Берта вече запя.



Песента на Берта отдавна звучи в държавните финанси. Резервът се топи със скорост 1,5 милиарда лева на година и някъде в началото на 2013 г. вече ще е недостатъчен, за да предпази валутния борд от спекулативна атака.



Да не говорим, че ще трябва да се взема нов дълг, за да се плати старият. Валутните бордове по принцип приключват със спекулативни атаки и това не е някаква конспирация, а теория, доказана от практиката. Дянков вече стои пред пропастта и нищо чудно, че излиза с такива весели идеи като свалянето на ДДС-то, което очевидно е някаква забавна улична магия за репортерките.



Но пък когато запее Дебелата Берта, на какво да се надяваме, освен на някаква магия? В друго време и друга схема по-ниското ДДС би трябвало да увеличи потреблението, а потреблението би трябвало да съживи бизнеса. Което пък да вдигне приходите от ДДС. Някои видни икономисти се изказаха, че всъщност тази мярка щяла да удари бизнеса, тъй като внесеното по старата ставка ДДС ще им се възстановява по новата ставка. Това не е сериозно, тъй като държавата определя със закон и наредба как точно ще възстановява данъчния кредит.



Тя е длъжна да го направи по разумен начин, освен ако Дянков няма някакъв много коварен замисъл. Съдейки по делата му, този човек не е способен на коварство. Просто робува на някои фетиши, характерни за чиновниците от Световната банка. След което се прехвърля на нови фетиши. Чиновникът, който прави кариера чрез доклади за началството, просто е обучен да отчита показатели. За него отчетеният фетиш е по-важен от безотчетната реалност. То е като да събираш дамски прашки вместо самите дами.



Забравете тези фетиши. Сега ще ви обясня нагледно каква е истината за българската икономика. Първо си оформете устните като за буквата "ш". И после мощно поемете въздух навътре. Какво чувате? Чувате един силен звук на засмукване. Това е звукът на парите, които се изсмукват от България и не остава нищо - нито за българите, нито за бюджета. Представете си една мощна прахосмукачка. Краят на маркуча е на наша територия, а тялото и щепсела - в чужбина. И тази прахосмукачка прибира де що из народа са скътани каквито и да било банкноти. Това е днешната схема и никакви въртели с данъците не могат да я оправят.



Всъщност прахосмукачките са две. Едната е в ръцете на родния елит, той засмуква де що има я обществени средства, я имоти. И после ги изнася, за да си ги харчи в чужбина. Втората е в ръцете на чуждите "инвеститори". Те пък са каптирали всички парични потоци в България и директно ги изнасят в чужбина.



Каквото и да измисли това правителство, ако ще да назначи и Исус Христос за министър, и той няма да може да извади Лазар от гроба.



Вярно, не може без глобализация и интеграция. Но ние сме единствената държава в Европа, където тази интеграция тече само отвътре навън - всичко изнася и нищо не внася. Ние сме например единствената държава, където 80 на сто от банковия сектор е в чужди ръце. В Австрия е 20 на сто, във Франция и Италия е 6 на сто, в Холандия и Испания е 2 на сто, а в Швеция е 0 на сто.



А какво да кажем за електричеството, водата, търговията на дребно, безалкохолните напитки, бирата и така нататък, и така нататък? Ами това, че вече платихме втори ядрен реактор за Белене, който няма да използваме? Рано или късно, веселието достига такива висоти, че министрите ще се сменят на всеки 5 минути.

Ето, за това пее Дебелата Берта. И не ни остава друго, освен да се веселим. Наздраве!

Напиши коментар