ЯЙЦАТА НА МИНИСТРИТЕ

Румен Белчев
Стършел

В края на миналата седмица се извиха две печални опашки.

На едната пред птицекланиците кудкудякаха всички обявени за нещастни кокошки, за да им теглят ножа, белки отидат в по-добър и щастлив свят - света на яхниите и фрикасетата.

На другата пред банките се редяха нещастните министри, които трябваше да си върнат бонусите, за да не им теглят ножа.

Не е хубаво да се гледа в канчето на началството, то се сърди и на това му вика популизъм, не че знае какво е това, но му звучи като псувня.

Работили - взели, и то - съвсем законно - ако се вярва на шефа на политическия кабинет на премиера, цели петдесет (50) законови акта и нормативни уредби били узаконявали стимулирането.

Мъглявите обяснения откъде пари за тая хубавиня се въртят около едно - от икономии заради незаетите работни места. Да опитаме да си го преведем. Първо - уволняваме хора и така се отчитаме пред Европейския съюз, че намаляваме бюджетните разходи. Второ - местата на съкратените остават незаети. Трето - фондът "работна заплата" си остава същият. И - най-сладкото - четвърто - излишъкът се разпределя между оцелелите щастливци...

Всичко е законно, всичко е чисто, всичко е почти почтено...

Като изявлението на министъра Дянков от есента на миналата година, че докато той е министър, тринайсета заплата няма да има.

Месец по-късно в пресата се промъкна информацийка, че в собственото му министерство са раздадени към четвърт милион бонуси за празниците. Но те в никакъв случай не се казват "тринайсета заплата".

Май че споменахме по-горе - има си петдесет начина за законно получаване на някой лев отгоре.

И в парламента не си получиха тринайсетата заплата, нито бонусите - затова сега са така сърдити. За какво им е тринайсета заплата - те са си гласували представителни колкото осем тринайсети заплати годишно.

В пликче, необлагаеми.

И по това се пошумя малко по едно време, после ни се скараха, че сме популисти, и ние си млъкнахме.

Не е хубаво да си популист, каквото и да значи това, и да настояваш за поне мъничко приличие пред половината милион безработни, двата милиона пенсионери и останалите, които си получават заплатите от дъжд на вятър. Защото винаги ще те надприказват - ето, депутатът Асен Агов заклейми идеята парламентарните заплати да се замразят така, че направо ни досрамя, че може да ни дойде такова нещо наум - описа как народните представители ще пристигат сутрин, облечени само с по един чувал, боси, с вериги на шиите и мрънкащи за милостиня. Кой ще гласува за такива нещастници - попита народният трибун.

Спокойно - пак ние. Системата е разработена отдавна - срещу двайсет кинта на ръка ще си ви изберем отново - какъв ви е проблемът?

Проблемът не е и в тържествено върнатите сто хиляди от раздадените милиони.

Проблемът е, че след като бяха изклани нещастните кокошки, за да останат само щастливите, яйцата поскъпнаха двойно.

И си ги плащаме ние.

Колко ли ще трябва да плащаме за яйцата на министрите?

Напиши коментар