ВРАЧАНСКИЯТ МИТРОПОЛИТ Н.В.ПР. КАЛИНИК НАВЪРШИ 82 ГОДИНИ
Днес ,в деня на честването на Ангела-пазител на епархията ни св.Софроний,епископ Врачански дядо Калиник празнува своя 82 годишен рожден ден.Време,което обхваща две исторически епохи в нашата история.Достолепна възраст,която е събрала мъдростта на изминалите изпълнени със сътресения и бури,мир и съзидателност почти шест десетилетия монашеско служение.
А почти четири от тях-на трона на Врачанската епархия.
Избран на 27 октомври 1974 гдина за врачански архиерей,Величкият епископ радушно е посрещнат от стотици граждани от Врачанска и Плевенска област на 16 ноември 1974 година .Храм „Св.Николай се оказва тесен да побере миряни,общественици , граждани,които приветстват младия,енергичен и ерудиран владика.След първата си архиерейска служба митрополит Калиник се обръща в храма към дошлите,изпълнени с надежда за духовно упование ( въпреки атеистичния режим )епархиоти с думите: ”Поемам служенението на трудното архипастирско поприще и заявявам,че „не ще дам сън на очите си и дремка на клепките си ”(Пс.131:4),за да изпълня своето свещено посланичество.Ще употребя всичките си сили и и познания.Ще положа всички грижи и старания за благопреуспяването на поверената ми Епархийска църква,та да мога да я представя пред Бога „цяла,чиста,свята,без петноили порок,или нещо подобно „.(Еф.5:27) Ще се трудя за духовното,материалното и културно преуспяване ,за морално-патритичното единство и всестранен подем в диоцеза на Епархийската църква,ще изпълнявам с ревност обществен и патритичен дълг..
Нека МОИТЕ И ВАШИТЕ ДЕЛА ДАГОВОРЯТ ЗА ЕДИНОДЕЙСТВИЕ И ВЗАИМНА ЛЮБОВ И ДОПРИНАСЯТ ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЪРКОВНО-НАРОДНИТЕ ИДЕАЛИ ” .
СЕГА,СЛЕД ТОЛКОВА ГОДИНИ НА УСИЛЕН ТРУД И САМОЖЕТВЕНОСТ ЗА КУЛТУРНО-НАРОДНОСТНИЯ НАПРЕДЪК НА НАШИЯ КРАЙ И НЕГОВОТО ДУХОВНО ОБГРИЖВАНЕ,НЯМА ЧОВЕК,КОЙТО ДА ПОЗНАВА НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО И ДА КАЖЕ,ЧЕ ТОЙ НЕ ЕИЗПЪЛНИЛ ОБЕТА,КОЙТО Е ДАЛ ПРЕД ВРАЧАНИ В ДАЛЕЧНАТА1974 ГОДИНА,В САМИЯ РАЗЦВЕТ НА ТОТАЛИТАРНИЯ РЕЖИМ,ЗА КОЙТО ПРЕЗ 1990 ГОДИНА ЩЕ СЕ ИЗКАЖЕ:
„Така години наред бяхме свидетели на омраза,лицемерие,кражби и потъпкване на истината,,твърде дълго бе даван простор на атеизма в неговата най-уродлива форма –вулгарност и войнстваща антицърковност.В тази трудна гражданска обстановка на антихуманна диктатура в родината ни,основна задача на Българската Православна църква според нас бе да се намерят легални форми на съществуване,за да съкрани църквата своята вероизповед и канони,както и институционни форми на мисионерско –евангелска дейност,макар и в твърде ограничени рамки.За нас основното беше да не секне при една борбена реакция ,преди всичко,протичането на Божията благодат,преподавана от духовенството ни чрез светите тайнства по родните ни храмове.
С ТАКОВА СЪЗНАНИЕ БЯХА ОТБРАНЯВАНИ СЪДБАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА НА НАШЕТО ДУХОВЕНСТВО И И ВЯРВАЩО ИЗПЪЛНЕНИЕ.
ТАКА ,ВЪПРЕКИ СЕКУЛАРИЗАЦИЯТА И ГОЛЕМИТЕ ОГРАНИЧЕНИЯ,КАКТО И ЛИЧНИ ОСКЪРБЛЕНИЯ И ОБЩИ СТРАДАНИЯ,ПО БОЖИЯ МИЛОСТ,ОСТАНАХМЕ СЪХРАНЕНИ ЗА ДНЕШНИ ДНИ НА РАБОТА,ПО МЯРА СИЛИ „ (1990-Първи епархийски събор)
Това е неговото извинение за ролята,която е трябвало да играе пред службите духовникът,за да има някакъв вид църковна дейност.Вероятно е визирал не само себе си.Поднесено е пестеливо година след промените,като едва ли е мислел за разсекретени досиета и опетняване на клира,който също е бил мишена на омаскаряване и впримчване в железните прегръдки на една изкривена идеология и доктрина,искала да притежава не само настоящето и бъдещето,но и душите на своите граждани,
Може би за това дядо Калиник обича много мъдростта на „Еклесиаст „ –а и един пасаж от книгата:
„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето:
време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото;
време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш и време да съграждаш;
време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш;
време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни;
време да прегръщаш, и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш;
време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш;
време за война, и време за мир. „
Митрополит Калиник е завършил всички свои степени на образование и специализации с пълен отличен.Написал е сериозни научни студии в областта на историята на БПЦ и нейните велики предстоятели и представители,какато и в други области и тематики на богословието.Най-голямо внимание заслужават изследванията и анализите за живота и делото на покровителяна нашата епархия-св.Софроний Врачански,както и книгата „Автокефалията ” Докторът по богословие ,какъвто едядо владика,е подготвил много кадри от висшия и нисшия клир,инвестирайки в личности,в които вижда бъдеще като съвкупност от истинска вяра,всеодайност,интелект,християнски мироглед и поведение и воля за преодоляване на трудностите в житейското море.Дал е искрена и компетентна оценка за редица наши предстоятели на епархии ,които са истински исторически документи,поднесени с прецизност и чувство за историзъм.
За нашата,Врачанска епархия неведнъж митрополитът е отчитал,че е
„полуезически,полухристиянски край-истинска Галилея.!”,
която неговите свещеници и служители ревностно и с много търпение катехизираха.Но той неведнъж е казвал,че Враца е негова съдба завинаги „През тези години аз добре опознах Враца и врачани.Затова той оставя светла диря в моята душа,която никога няма да се заличи.Тук съм преживял големи радости,които винаги ще ме успокояват и утешават в трудни моменти.Тук имах възможност да се запозная с много хора,които са ме впечатлили със своята доброжелателност и човечност и са проявявали голяма загриженост и дълбоки граждански,културни и църковни интереси.”
Митрополит Калиник има една събрана в няколко изречения логическа философия за трите основни християнски добродетели-
ВЯРА,НАДЕЖДА И Л ЮБОВ-ВСИЧКО,ОТ КОЕТО ИМАМЕ НУЖДА
Толкова простичко казано,а толкова трудно постижимо !”И трите добродетели са неразривно свързани.Те преливат една в друга ,взаимно се допълват в своя свещен триптих..
ЗАЩОТО НЕ МОЖЕШ ДА ВЯРВАШ В БОГА,ТВОРЕЦА И ПРОМИСЛИТЕЛЯ И НА ВСЕЛЕНАТА,ЖИВОТА И ЧОВЕКА,АКО НЕ СЕ НАДЯВАШ ЕДИНСТВЕНО НА НЕГО И АКО НЕ НАСОЧИШ ЛЮБОВТА СИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪМ НЕГО .РЕЛИГИОЗНАТА ВЯРА НЕ Е ВЪЗМОЖНА БЕЗ ЛЮБОВ,ЗАЩОТО ЛЮБОВТА Е САМИЯТ НЕЙН ЖИВОТ В ТОЗИ ЗЕМЕН СВЯТ.И ВЯРАТА,И ЛЮБОВТА ЩЕ БЪДАТ НАПРАЗНИ,АКО ЧОВЕК НЯМА ДУХОВНИЯ УСЕТ НА СИЛНАТА НАДЕЖДА .НАДЕЖДА ЗА ВЕЧЕН ЖИВОТ,КОЙТО НЕИЗМЕННИЯТ В СЛОВОТО СИ БОГ ОБЕЩА НАПРЕДИ ВЕЧНИ ВРЕМЕНА „(ТИТ .1;2)
Много е писано и изговорено през тези четири десетилетия за митрополит Калиник.Следващите редове са само нищожна прашинка от отзивите за нашия достолепен и мъдър архиерей,пестелив на думи и богат на дела - благородни и благоугодни:
„Вие, преминалият през толкова сблъсъци с бившия режим, който съвсем неприятелски или по-скоро да кажем враждебно се отнасяше към Църквата, вдигнахте най-тежкия товар на любовта Христова. И наградата за този труден път ще бъде щедра в деня на справедливата отплата.“
– Вартоломей Първи – Вселенски и Константинополски Патриарх
„Владико, ти тръгваш. Върви с чувство на дълг пред Светата ни църква, пред скъпото ни Отечество, пред нашия прекрасен народ.“ –
Максим, Патриарх Български
„Митрополит Калиник пази правда и правосъдие, не бива много строг, отплаща добро за зло, като приятел обича във всяко време, дружелюбив е и като брат се притичва във време на злочестина. С умереност весели сърцето си, пъди скръбта от него, отклонява злото от тялото и, не обича отпаднал дух.. Благоразумен е, излушва същината на всичко, обича душата си, бавен е на гняв и дава заем на Господа, като прави добро на нуждаещите се.“ –
Йосиф, Митрополит на САЩ, Канада и Австралия
„С голяма организаторска дарба Митрополит Калиник провежда църковни юбилейни празници, съставя и провежда голям смесен Епархийски представителен хор, не жали сили за активна християнска просвета, книгоиздаване, стоителство и освещаване на нови храмове, радее за добре подготвени църковни кадри, чувтсвителен е към проблемите, болките и въжделенията на обществото. При защита и отстояване на свои становища понякога проявява острота, твърдост и непримиримост, но винаги съпътствани с дълбок размисъл, себекритияност и сърдечно съкрушение, истинско съзнаване на лична вина и убеденост, че „само любовта може да стопи ледовете, да свърже братя““ –
Неофит – Патриарх Български и Митрополит Софийски
„Вие, достопочтими Владико, дадохте благословение и лично Вие извършихте монашеско подстрижение в митрополитския храм „Св. Николай “, а по-късно благословихте ръкоположението ми в йеродяконски сан.
За макар и краткото си служение във Врачанска митрополия, аз бях силно впечатлен от неуморните Ви трудове по благоустрояване на цялостния Епархийски живот. Дълбок синовен поклон!“ –
Пловдивски Митрополит Николай
„Близо 40 години на митрополитската катедра – това е сериозен срок време да се разхвърлят и да се събират камъните и да се правят равносметки и житейски изводи. Несъмнен е приносът на Негово Високопреосвещенство Митрополит Калиник за безалтернативното утвърждаване на православните идеи в мъдро ръководената от него Св. Врачанска епархия.
Името на Митрополит Калиник ще бъде вписано сред духовните водачи на българската нация.“
Д-р. Ивайло Петров
Шуменски университет „Еп. Костантин Преславски’
НА МНОГАЯ И БЛАГАЯ ЛЕТА,ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИЙ ВЛАДИКО1
Наташа Войкина
Напиши коментар