ВОДНИЯ ЦИКЪЛ ВЪВ ВРАЦА - РАБОТА МЕЖДУ ДРУГОТО

‹ ›

След 1989г. преструктурирането на работата в бившите държавни предприятия, към новите пазарни условия беше най-голямата преграда и пред работниците и пред директорите. Работниците бяха делени при комунизма в 7 –разрядна система , 45 години, докато лошият запад работеше по системата „чирак – калфа –майстор”. В  България имаше първо, второ и трето качество на стоките и услугите, докато западът имаше продаваема или непродаваема стока. Директорите им предстоеше да стават „мениджъри”, а създаването на предприемаческо поведение, беше делегирано на момчета с мускули, които наложиха необяснимата за тях дума „бизнесмен” Е 24 години след събитията , кой какъвто станал станал, държавната собственост в болшинството си е преразпределена , но това което осезателно  ни отделя от „лошия запад” , е т. нар. „организационно поведение” и в частност, културата по феномена „здравословни и безопасни  условия на труд”. Още тогава западът знаеше , че ще ни е много трудно да се самоуправляваме, като тях и започна да ни налага чрез сертифициране по стандарти за управление  (съгласно стандарти от серията  ISO), да  се учим на конкурентноспособност. Днес вече е абсурд да се работи по обществена поръчка , или по какъвто и да е проект с европейски пари, без кандидата  да е сертифициран съгласно стандарти от серията ISO 9001 ,ISO 14001, OHSAS 18001, а в бизнесите свързани с храни и ,ISO22000 или НАССР. В строителството даже , когато врачанските строители работеха по обектите  в Украйна, Русия и Казахстан с немски инвеститори, плачеха, защото трудно се справяха с качествените изисквания към строителния продукт и управлението му , и надделяваха с над 10 часов работен ден, за да постигнат изискващата се конвертируемост, по качеството. Но се справиха и то с най-сложните обекти – училищата.   Днес във Враца срещу 150 млн. лева наблюдаваме  сертифицираната „Понсстрой”, как работи. Често врачани виждат по 5-6 души, сложили ръце на кръста и се надвикват и дават акъл на 1 човек , който единствен работи. Същото, като да играем ръченица но без музика. Работното облекло включва – от къси или тричетвърти гащи , по потник или фанелка или и без двете. Често даващите акъл с каски или без , задължително са с ръце в джобовете, или в джоба  с едната ръка и кафе от постер автомат в другата, а GSM-а е затиснат с главата на рамото. Надписаните на гърба сигнални елеци „ПОНС” ще се видят, често на работници седящи върху кофата на минифадромата докато се движат. Явно неизживяно детство! Работните места (асфалтовите пътища), би трябвало в края на работният ден да включват, събиране на разпиляния по целия асфалт чакъл и измиване на прахта. Да ама не. Гледката по „Втори юни” особено дълго време  налагаше гражданите да виждат собственика на „Зора” – Влъчко Марински да си мие с маркуч пред заведението да не се вдига прах, по-надолу Краси Пенката  - на „Фламинго” и Гицата на „Нашенци”, се чудят как да не си изгонят клиентите от хвърчащи  камъни  и прах който да не попадне по чевермето , а Лозан със заведението на кьошето  даже излезе завалията на кръстовището на бигоровата чешма да помете асфалта и събере камъните, че гледката е неприлична . Това е късото описание на организационната култура и в частност действията по здравословни и безопасни условия на труд в „Понстрой”, което говори , че не само няма майстори и прогнозируемо поведение изключващо риск от злополуки, но и поведението на хората им е в категорията надменен вулгаризъм, сякаш врачани им дължат нещо. Това говори, че на обекта сигурно липсва  „координатор по безопасност и здраве при работа , сертифициралия „Понсстрой” орган , явно не контролира процедурите съгласно стандартите , и сертификатите им са само за фирмен имидж пред журналисти. Инспекцията по труда  и РИОСВ във Враца чакат явно сигнал свише за да санкционират такова „работно поведение”. Дори дъщерната на „Понсстрой”-транспортна „МИС – БЕТОН” – превози през Згориград, с 30 тонни камиони фалшивия инертен материал    за обратен насип  от рудника и се изсмя над хората и кмета им разбивайки пътя, без да си платят. Управляващите от Врачанската администрация, си направиха даже оглушки и пред хората заплашващи, че те ще затворят пътя за Леденика и пред Председателя на ОБс – срещал се с тях по проблемите им. Ами то и оглушките са работа, докато врачани прекипят откъм търпение и хванат тоягите за саморазправа, пък тогава може би и в Европа ще разберат за майсторската работа и за парите платени за нея. На сесията на 27.08.2013г. даже ми стана гротескно тъжно от въпроса на граждани чрез Общинския  съветник Иван Узунов към кмета, в която хората се интересуват кога ще се възстанови настилката  на ул.”Търговска”пред Етнографския музей. Тъжно защото гледайки работите на майсторите от „Понсстрой”по асфалтовите пътища , които са  що годе механизирана технология по полагането на асфалта, си представям как ще възстановават една настилка от павета и мрамор правени преди повече от 30 год. от майстори, и която издържа на времето  и на луди шофьори ,  преминавайки по нея.По- точно, те ще я „възстановят” тази настилка  за „едни пари”, пък после ще се приберат в Бургас, а врачани да му мислят. С такива майстори  и  с такава организационна култура -  усвояваща само пари и не даваща признаци за устойчивост, „Понсстрой” освен, че трябва да бъдат санкционирани но и изгонени от обекта. На врачани им трябва качествен водопровод и канализация, построен без злополуки – помежду другото. „Понсстрой” не дават индикации, че работят в пазарни условия  и са недостойни за тази обществена поръчка Ниската офертна цена в България , значи лошо качество и лоша организационна култура.                                                              Илиян Нисторов  - икономист   

Напиши коментар