ВАСИЛИЦА
ДЕН НА ПРЕПОДОБНИТЕ ОТЦИ, избити в Синай и Раита
През 4 в. по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир. Между загиналите имало подвижници, които проявили забележително мъжество и не предали останалите свои братя по вяра и съдба.
През 5 в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на христовата вяра мъже, Юстиниан Велики, още в първата година от своето царуване, построил прочутия манастир „Св. Екатерина” в планината Синай. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник..
На този ден празнуват всички, с името Нина.
Днес е празникът
ВАСИЛИЦА / Ромската Нова Година /
Наричат го още Бонго Васил /куцият Бонго/ и продължава два или три дни, в които ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. Първият ден – Бъдни вечер, е семеен празник и е свързан с нареждането на празнична трапеза с постни ястия. Стопанката по традиция приготвя обреден кравай, който се разчупва и раздава по парче на всеки. Първия залъг се слага винаги под възглавницата. В някои ромски селища трапезата се прекажда, заедно с традиционните инструменти и сечива. А в други – се проготвя тиква с мед, върху която се поставя пара и се гадае дали ще е щастлива и хубава годината.
На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска. Обикновено гъската се пече пълнена с ориз, за да е пълна годината. Когато се поднесе на масата, на крилцата й се слагат две свещици. Още преди изгрев слънце стопанките на дома пръскат царевични зрънца по пода за берекет. В някои краища на страната рано сутринта гледат какъв човек пръв ще влезе в дома и по това гадаят каква ще е годината – спорна или алтава, добра или лоша. Повсеместно разпространено е сурвакането, в което най-често участват децата. Те обикалят къщите и благославят за здраве и сполука, а стопаните ги даряват с дребни подаръци – бонбони и пари.
Третият ден, патерицата, ромите посвещават на взаимни гостувания у близки и приятели, които са съпроводени от пищни трапези и голяма веселба.