В ПАМЕТ НА ХУДОЖНИКА ЕВГЕНИ КУЧКОВ (1958-2024 Г.)
Днес се навършват 40 дни от кончината на Евгени Кучков (1958-2024 г.) - художник, родолюбец, почетен гражданин на община Мездра за неговите изключителни заслуги и особен принос в духовния живот на общината.
Поклон пред светлата му памет!
В памет на Евгени Кучков публикуваме стихотворения от близки негови приятели.
***
ПИСМО ДО ТАМ
На Евгени Кучков
Не, може би, а остаряхме.
Хей така, остаряхме, Братле.
А някакси твоето щастие,
те загърбваше все.
Някакси всичко минаваше,
беше като насън.
Животът все те оставяше
все навън, все навън.
После се връщаше с влакове,
устремени под цветна дъга,
озарени от образи светли,
на хора със смели сърца.
Все те чакаха, чакаха, чакаха.
И ти идваше, идваше.
Идваше в ателието,
тази вечна изповедалня,
пълна с картини, икони и самота.
А има ли някъде, някъде,
спирка във пътя-съдба?
Която да изрисуваш пак,
като оброк на вяра и красота?
Такава спирка вече
сигурно няма,
и няма да има...
Само, дай Бог,
да се видиме,
в някой свиден, жив кът,
по твоя съдбовен,
изрисуван с вълшебна палитра
от ръката ти път?
Тук и сега,
ще преливаме с чашите,
свещица ще палим, ще поменаваме
нашите,
осиротели без теб,
вече стари, но добри времена.
Това е!
Друго какво?
Ти си оставаш незараснала рана,
от непреживяно щастие и несбъднати срещи,
сега кръстносъбрани в едно.
Ето и стихоплетката стана.
Но всичкото това,
ти няма как да го прочетеш.
Да! Няма как!
Остават кръст и свещица, тежка сълза,
вино, водица, отсипани в черната пръст!
А ние ще пазим свидно споменът, че
живяхме с едно непораснало никога,
талантливо и ведро,
побеляло и гордо, момче!
Георги Апостолов
От името на приятелите, с които Евгени
споделяше в междучашията различни идеи,
истории, лошавини и добрини
***
На Евгени Кучков
Осиротя градът…
тръгна си и Джони,
ей така - без шум и стон -
и сега спасените картини
ни гледат - някъде
без дом!
А той, от ателието си
вселенско,
с ироничен поглед
и със сериозен глас
ни пита: Ще ги съхраните ли,
спасявах ги за Вас!
Юли Пухалски
Напиши коментар
