В НЕОЧАКВАНЕ НА ГОДО
Силвия Белева
http://www.svobodata.com
Благосклонно известният като „цар” Кирил Рашков отправи един жест към хората, докато излизаше от съда. Жестът е твърде симптоматичен. Рашков го показа както си беше с белезници – те не му попречиха. А може би с тях се беше вживял като жертва на несправедливост. Подобно на всички четвъртити физиономии с празен поглед, които попадат в съдебната зала, но я напускат с триумф. Вероятно има основание да го направи – с оглед не само на специфичния си манталитет, но и на държавното покровителство, с което се е ползвал години наред. Този манталитет при него се изявява първично и неприкрито – без опит за никакво „циливилизоване”. Правил е каквото е правил, а вследствие на него се е сподобил не с „блаженството на нищий духом”, за което пише Атанас Далчев, а с реални материални блага. И то какви.
Липса на всякакви задръжки – включително на физиологично ниво, беше демонстрирала и съпругата му на парижкото летище „Орли”. И какво от това. Отминаваме потреса на служителите там. Как да отминем обаче потреса на близките на прегазеното в Катуница момче, „сезирани” от подобен „сигнал”. Тук не става въпрос да обвиняваме лицето Рашков, обявило българите за враг номер едно. Нито да търсим упование в разпадащата се и изиграла ролята си партия „Атака”, чиято идиотска кулминация изригна пред джамията. Но е сигурно, че търсенето на неин заместител вероятно е в ход.
Потресът е в друго. В безмълвната толерантност на държавата, позволила на лицето и фамилията му да са недосегаеми. Толкова дълго, че им е станало навик. Той и те не осъзнават каквато и да било вина. Вината е на държавата, осигурявала им комфортно съществуване срещу известни „услуги”. Държава, която предпочита да има неграмотно и необразовано малцинство, за да бъде контролирано по време на избори; държава, която позволява на тартора му да си разиграва коня както иска – е изначално сбъркана държава.
Жестът на лицето демонстрира пълен отказ или неспособност да схване, че му се търси отговорност за нещо. А на съществото в затвора, което съзнателно прегази човек, му се била подула главата. Дори и да е така – едва ли е от разкаяние. От всичко друго, но не и от това. Изрод си, ако прегазиш нарочно животно. Какво остава за човек.
Жестът на лицето Рашков беше откровен и неприкрит.
Нека сега помислим в колко случаи държавата ни е показвала същия жест по различни поводи – негласно или откровено, с отказ да ни защити, да въздаде правосъдие, с безкрайно отлагане и високомерие. Равносметката не е насърчителна.
Отвъд Слънчевата система и на 20 светлинни години от нашата Земя е открита планета, годна за живот. Откритието принадлежи на астрономи от Калифорнийския университет. Планетата имала твърда повърхност и задържала атмосфера. Учените не изключват на нея да има форми на живот.
Дали изходът за всички недочакали правосъдие и нормално съществуване не е да се телепортират на тази нова планета – на чисто и незамърсено пространство. Ако успеят и ако не са ги изпреварили ползващите безпрекословен имунитет тук. Може пък да им е станало скучно, че тук всичко им е позволено и да потърсят нови предизвикателства. Те могат да си позволят подобно пътешествие – за разлика от нас простосмъртните.
Но някога именно тук трябва да им стане неуютно – на всички, които показват онзи жест – на „царе”, на мутри или на държавата. Това няма да стане като по чудо и ще трябва време. Чудото може да стане стъпка по стъпка – с търпение и сплотеност около общи граждански цели. И без очакване на повече „спасители”.
Напиши коментар