УСТОЙЧИВ ЛИ Е КАПИТАЛИЗМЪТ?

Кенет Рогоф
Дневник

Често ме питат дали глобалната финансова криза от последните години бележи началото на края на капитализма. Въпросът е интересен, защото, изглежда, предполага, че някъде отстрани стои и чака нещо, което е в състояние успешно да го замени. Истината е обаче, че поне засега единствените сериозни алтернативи на доминиращата днес англо-американска парадигма са други форми на капитализма.

Капитализмът от континентално-европейски тип, който комбинира щедри здравни и социални придобивки с разумно работно време, дълги отпуски, ранно пенсиониране и сравнително равномерно разпределение на доходите, изглежда така сякаш всички плюсове са на негова страна – с изключение на устойчивостта.

Китайският Дарвинов капитализъм, основан на жестока конкуренция между експортни компании, слаба социална подкрепа и много висока степен на държавна интервенция, често се спряга като неизбежен наследник на западния капитализъм, ако не за друго, поне заради огромните мащаби и постоянния бурен растеж. Китайската икономика обаче също е в процес на еволюция.

Не е ясно в каква посока ще продължи политическата, икономическата и финансовата трансформация на Китай и дали страната в крайна сметка ще се превърне в новия еталон на капитализма. Във всеки случай тя все още е обременена със социалните, икономическите и финансовите уязвимости, характерни за една бързо развиваща се държава с ниски доходи.

Може би важното е, че в хода на историята всички съществуващи форми на капитализъм в крайна сметка се оказват преходни. Съвременният капитализъм има невероятна история през последните два века от началото на Индустриалната революция досега – време, в което е избавил милиарди обикновени хора от ужасна бедност.

В сравнение с него марксизмът и социализмът имат катастрофални резултати. Но с индустриализацията и напредъка на технологиите в Азия (а вече и в Африка) някой ден борбата за прехраната вече няма да е най-големият императив и множеството дефекти на съвременния капитализъм може да започнат да се забелязват повече.

На първо място, дори водещите капиталистически икономики не успяват да поставят ефективни цени на обществени блага като чистия въздух и водата. Провалът на усилията за сключване на ново глобално климатично споразумение е симптоматичен за тази парализа.

Второ, заедно с големите богатства капитализмът произведе и неравенство с огромни мащаби. Растящата пропаст между бедни и богати донякъде е просто страничен ефект на иновациите и предприемачеството. Хората не протестират срещу успеха на Стив Джобс, защото неговият принос е очевиден. Но нещата невинаги стоят така – голямото богатство дава възможност на групи и индивиди да си купуват политическа власт и влияние, които на свой ред им помагат да генерират още богатство. Много малко държави – като например Швеция, успяват да прекъснат този омагьосан кръг, без да предизвикат срив в растежа.

Трети проблем е осигуряването и разпределението на медицински грижи – пазар, който не може да удовлетвори няколко от изискванията, необходими за икономическата ефективност на един пазарен механизъм. На първо място сред особеностите му е фактът, че потребителите трудно могат да преценят качеството на лечението, което получават.

Проблемът само ще се влошава в бъдеще – разходите за здравеопазване като процент от приходите със сигурност ще растат със забогатяването и застаряването на обществата. Възможно е в близките няколко десетилетия делът им да надхвърли 30% от БНП. В здравеопазването повече от всяка друга област много страни се борят с моралната дилема как да запазят стимулите за ефективно производство и потребление, без това да доведе до неприемливо голяма пропаст между различни групи в обществото по отношение на достъпа до медицинска грижа.

Иронично е, че модерните капиталистически общества организират публични кампании, за да подтикват хората да се отнасят по-внимателно към здравето си, а в същото време поддържат една икономическа екосистема, която съблазнява потребителите с изключително нездравословни храни. Според американския Център за контрол върху болестите 34% от гражданите на САЩ страдат от затлъстяване. Очевидно икономическият растеж, измерен по конвенционалния начин, не може да бъде самоцел.

Четвърти проблем е, че днешният капитализъм силно подценява благополучието на неродените поколения. През по-голямата част от времето от Индустриалната революция насам то не е имало никакво значение, тъй като несекващите блага на технологичния прогрес са имали по-силен ефект от късогледите краткосрочни политики. Като цяло всяко следващо поколение е живеело по-добре от предходното. Но с увеличаването на световното население над 7 милиарда и все по-ясните признаци за ограничеността на ресурсите няма гаранция, че тази траектория ще може да продължи да се поддържа.

Финансовите кризи, разбира се, са пети проблем, може би този, който ни провокира най-много към себеанализи в последно време. В света на финансите пордължаващите технологични иновации не са намалили видимо рисковете и е съвсем възможно дори да са ги увеличили.

По принцип нито един от тези проблеми на капитализма не е непреодолим и икономистите предлагат най-различни пазарни решения за тях. Например облагането на въглеродния диоксид с висока цена в световен мащаб би накарало фирмите и гражданите да включват в разходите си цената за замърсяването, което причиняват с дейността си. Данъчните системи могат да се организират така, че да осигурят по-голямо преразпределяне на приходите, без непременно това да води до осакатяващи изкривявания.

Това може да стане, като се намали до минимум непрозрачното разходване на данъчните приходи и като се поддържат ниски пределни данъчни ставки. Ефективното оценяване на здравеопазването, в това число поставянето на цена върху чакането, може да бъде стъпка за по-добър баланс между равенство и ефективност. Финансовите системи могат да се регулират по-добре, с повече внимание към свръхнатрупването на дълг.

Ще стане ли капитализмът жертва на собствения си успех в производството на масивни богатства? Засега, колкото и модерна да е темата за кончината на капитализма, тази възможност изглежда слабо вероятна. Въпреки това с нарастването на замърсяването, финансовата нестабилност, здравните проблеми и неравенството, както и с парализата на политическите системи след няколко десетилетия бъдещето на капитализма може вече да не изглежда толкова сигурно, колкото е сега.

Кенет Рогоф е професор по икономика и публични политики в Харвардския университет и бивш главен икономист на МВФ. Текстът е предоставен на "Дневник" от Project Syndicate.

Напиши коментар