*

ТРАЯНОПОЛСКИЯТ ЕПИСКОП КИПРИЯН ПРАЗНУВА ИМЕН ДЕН

|

Имен ден празнува Траянополският епископ Киприян, викарий на Врачанския митрополит Калиник. ”Модерна Враца„ е единствената врачанска медия, проявила значим интерес  и отразявала неговото израстване в кариерата. Неговото служене на църква, миряни и граждани. Неговият триумф като блестящ ръководител и диригент на смесения представителен хор „Св.Софроний епископ Врачански“. Повече от всички  ние станахме свидетели  и отразихме как един двадесетгодишен монах дойде във Враца  смирен и млад, а побеля и се наложи  като духовен пастир от новото поколение, какъвто обществото иска да има - достъпен и съпричастен към нашите проблеми. Радващ се с нашите успехи и подкрепящ нашите мечти за добруване и спасение. Дойде момче, умъдря, побеля и стана мъж. Преди няколко години се отказа в надпреварата за митрополитската корона на Доростолска епархия. Сега  името на Негово преосвещенство Киприян, заедно с всички български епископи, ще бъде включено в листите за избор на Варненски и Великопреславски йерарх, който трябва да бъде избран според временно управляващия епархията митрополит Амвросий до Димитровден.   След изключително  активната архипастирска дейност на блаженопочившия митрополит Кирил,   която постави  високи критерии за  духовенството и вярващите не само в епархията, но и в цяла България, на неговия приемник  ще му бъде  много трудно да продължи традициите и да се докаже като истински водач на паството, какъвто беше д-р Кирил. Скоро в публичното пространство се изказаха мнения, че само няколко от  българските епископи са известни на църковния народ. Дали е така и ако е истина-защо? Може би, защото  БПЦ  трудно прие новите предизвикателства и мудно се настрои да оповестява сторените добри дела в медиите. Липсата на пиар –дейност, която бе характерна и за епархията на митрополит Кирил , въпреки мащабната църковно-полезна  дейност, която  се вършеше с негово благословение и под негово вещо ръководство също остави в  неведение голяма част не само от т.н. църковен народ, но и другите български граждани, както и медиите, които повече се занимаваха със  скандали и  предполагаеми сензации сред клира, отколкото с градивната дейност, която той извършва. Друга причина за тази  „неизвестност“  сред църковните среди е  фактът, че   епископите все пак са в сянката на своите духовни наставници   и митрополити, които повече наблягат на тяхната скромност, усърдие и смирение, съпътстващи  изграждането им като архиереи. Вероятно техните   наставници  са искали  да ги предпазят от изкушенията на гордостта, която често се промъква   в средите на духовенството и се опитва да го отклони от служенето по Христов  пример. Водещ принцип за тяхното оформяне като бъдещи йерарси,  който е спазван  в тяхната подготовка за бъдещи приемници на митрополитските катедри  е и едно от Апостолските послания: ”Не мислете за себе си повече, отколкото трябва да мислите: а мислете скромно наспоред  вярата, каквато  Бог е отмерил всекиму”.(Рим.12 (3)   Със  сигурност може да се каже обаче, че далеч, скрити от църковния и нецърковен народ, те ”постоянстваха в учението  на апостолите, в общуването, в  хлеболомението  и в молитвата’ (Деян.2(42) Официалните им биографии са кратки и делови. Но зад тези сухи факти стоят много трудове и усърдие, което само Бог е видял и вижда. И няма защо да го крием-зад всеки от сегашните епископи стои личността на неговия наставник. На архиереите на БПЦ от поколението, получило блестящо образование, но и горчивият избор да пастирства и светителства във времена, граничещи с  гонения и тихо мъченичество, вътрешни колебания и  кръстни терзания в името на легитимността на вяра и църква като институция. Несъмнено всичко, което те не са могли да кажат и сторят, са го вложили и го влагат в своите духовни чеда, последователи и искрени  пасоми.   Епископът с най-дълга официална биография Голяма част от нея е известна на т.н. „църковен народ„, както и на нецърковния, именно от „Модерна Враца’’. Борбата  за трона на Варненска и Великопреславска епархия ще е много оспорвана. Ако нашият доказал се, с най-дълъг управленски стаж архиерей (от 2000 година е протосингел) я спечели, ще ни бъде  много трудно да приемем липсата на „малкия дядо„. Но България повече от всякога има нужда от такива силни  и богати духом архиереи, които с участието си в работата на Св. Синод на БПЦ  ще решават важни за вярващите и за нацията  проблеми, ще търсят верните пътища за просперитет и Божия благодат.   Какво още може да се добави към биографията му, което ние не сме споделили като информация?   Роден на 08.03.1976 г. в гр. Казанлък – Старозагорска епархия. Огнян  е името, което е носил в мире. До осемгодишна възраст е израснал в дом за сираци. Тогава разбира какво е „мама”, след като е изгубил своята биологична майка в тежка катастрофа. Тя, както дядо Вазов се изразява, два пъти майка му е била, защото е изградила у него и човек с високи морални ценности, и горещо родолюбие, което владиката излъчва чрез цялостната си дейност.            На 01.09.1996 г. подстриган за монах в Рилския манастир с духовен старец  Блаженопочиналия  Старозагорски митрополит Панкратий. Двадесет годишен. Скромното момче, което е могло сега да бъде оперен певец, поема по трънливия път на монашеството. С  радост  и всеотдайност. Следват различни монашески послушания. От края на м.декември 1998 г. е приет в клира на Врачанска епархия, с послушанието изпълняващ длъжността игумен на Тържишкия манастир “Св. прор. Илия”. На 22 години.   Твърде млад, но  излъчващ визията на лидер. Видимо и осезаемо. Което психолозите  изрично отбелязват. ”Лидерът се познава още в детска възраст. Лидер се ражда или се изгражда. С много усилия, ако няма генетично заложени качества, с по-малко, ако ги има вродени”. В него Врачанският митрополит е видял младият духовник, който може да се развива и да се учи, да получи шанс, за да развие дарбите  си  според притчата за талантите. Ако постоянства в усилия и  смирение, ако има уши да слуша и сърце да възприема. Защото всеки, който е успял да се настрои според изискванията на голямата, специална школа на митрополит Калиник, е успял да  се изгради като духовник от голяма величина, както немалко негови биографи са отбелязвали.          На 31.08.2003 г. като студент в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, където е получил богословското си образование и като Протосингел на Врачанска Митрополия, с решение на Св. Синод на БПЦ му е дадена офикията Архимандрит от духовния наставник Врачански  Митрополит Калиник. Настоятелство в гр. Враца и диригент на Представителния хор на Врачанска епархия.          По решение на Св. Синод на Българската православна църква на 3 март 2008 г. архимандрит Киприян е въведен в епископски сан с титул Траянополски в катедралния храм „Св. Апостоли” гр. Враца.     МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ            По решение на Св. Синод на БПЦ през м. февруари 2006 г. е изпратен на послушание като Протосингел на митрополита на САЩ, Канада и Австралия Негово Високопреосвещенство Йосиф, която длъжност изпълнява до 01.08.2007 г., когато по решение на Св. Синод на БПЦ е призован  отново да изпълнява длъжността Протосингел на Врачанския митрополит Калиник.   В САЩ е получил езиково образование в ALCC “American language” – New York, като  почти всички важни мисии в БПЦ, които изискват перфектен английски, са възложени нему.          През 2006 г. по покана на Христина Христова – депутат в 40 – то Народно събрание на Република България  и министър на труда и социалната политика и с благословението на Врачанския Митрополит Калиник е оглавявал църковна делегация за представяне на изложба в Европейския парламент - Брюксел „Църквите и манастирите от Врачанския край”, където е изнесъл доклад за родните светини във Врачанския край.   Той е сред  най-сериозните кандидати за представител на БПЦ  в Европарламента, каквато идея имаше в началото на членството на страната ни.          През 2008 г. по покана на тогавашния евродепутат Кристиян Вигенин е взел участие в делегация до Брюксел и изнесъл доклад на тема „Ролята на БПЦ в спасяването на българските евреи”. Същата година е бил на посещение заедно с областния управител на Област Враца д-р Антонио Георгиев при епископа на гр. Нитра, Словакия с молба за частица от мощите на св. Кирил Славянобългарски. Това - официално. Само че идеята бе на  владиката. Първо бе донесена осветена частица от одеждата на светеца, която бе посрещната от целия град - ученици, учители, духовенство, политици, граждани. Тя и досега се пази в Регионалния исторически музей. През 2010 година частица от мощите на св.Кирил Славянобългарски бе донесена от Нитренския епископ за празника на Враца-първи юни и пред нея се поклониха  не само врачани, а и гости на града във Възнесенския храм ”Св.Софроний Врачански”. Същият ден пристигнаха специално и няколко уникални реликви и църковна утвар с голяма историческа стойност, които отново  с посредничеството на епископ Киприян   и продължителни преговори с проф. Божидар Димитров, директор на НИМ, бяха  върнати  на Врачанския музей, откъдето са били иззети.          През 2009 г. е участвал в делегация до Брюксел по повод представяне на Община Враца в Европейския парламент.          Същата година е взел участие в делегация до Виена за конференция „Сътрудничество и регионално развитие”.          През септември 2009 и 2010 година оглавил църковна делегация в манастир „Ди Бозе” Милано, Италия, където е изнесен и концерт на свещеническия октет.          Епископ Киприян е носител на голямата награда от международния конкурс “Пееща душа” – гр. Бялисток, Полша, носител е на грамоти и дипломи от Международния фестивал на православната музика в гр. Поморие – 2004/2005г., на Международния фестивал на руската църковна песен -2002/2003г. – гр. София, носител е на юбилейната значка - орден “Св. Софроний еп. Врачански” за особени заслуги в развитието на църковно-обществения и културно-музикалния живот във Врачанска епархия и Врачанска област, носител е и на наградата на Областния управител на област Враца. Носител е на награда от Международния фестивал за църковна музика в гр. Хайнувка, Полша – 2010 г.          През 2011 г. по покана на ръководството на СОУ „Христо Ботев“ гр. Враца и по покана на общината в гр. Палермо, Италия изнася доклад за толерантността и добросърдечното общуване между младите хора в Европа, след което беше изнесен концерт от вокален ансамбъл „Веселите звънчета“ на които епископ Киприян помагаше в овладяването на православната църковна музика.          Носител е на награда от Международния хоров фестивал „Достойно ест “ гр. Поморие 2011 г.          Като диригент на Представителния хор на Врачанска епархия „Св. Софроний еп. Врачански“ е на концерти в гр. Кротоне, гр. Катандзаро, обл. Калабрия, Италия с „Реквием“ от Моцарт – 2012 г.          Като диригент на Представителния хор на Врачанска епархия „Св. Софроний еп. Врачански“ извоюва бронзов медал и специалната награда за най-добро изпълнение на православна музика в Международния хоров конкурс в гр. Превеза – Гърция /4 – 7 юли 2013 г./. Тази награда е трета, но единствена и на практика първа. Негово преосвещенство е единственият архиерей в момента в православния свят, който дирижира не само голям смесен хор, но и изключително професионалния състав на Врачанска филхармония (Симфониета)   ДОБРИЯТ ПАСТИР И ПОСРЕДНИК ЗА МИРА В СЪРЦАТА И В ОБЩЕСТВОТО   Ако трябва да бъдем честни, за непосредствеността на епископ Киприян и за неговата прословута дипломатичност, умението да общува на всяко ниво, с общественици, политици, миряни и деца  може да се пише много. Той въведе сутрешните  параклиси  за клира, на които освен молитвено общуване  се четат  житията на светците за деня, обсъждат се важни и текущи дела, всеки споделя своите  проблеми и питания. Правят се анализи и се дават насоки, обменят се мнения. Това несъмнено е едно свободно блиц-общуване, в което духовенството неведнъж намира опора в своя дваж по–млад архиерей. Всъщност, независимо от всички трудности, младите свещеници във Врачанско не спират да се увеличават като брой. И не спират да израстват като опит и  възможности за катехизация.   Епископ Киприян  е автор на специални  правно-канонически  поправки в  църковно-правния мир на Светия синод.   По време на тържествената литургия по случай интронизацията на патриарх Максим м.г.  водещият службата Сливенски митрополит Йоаникий обърква неволно диптиха и Йерусалимският представител е на път да напусне тържествата. БПЦ е спасена от огромен скандал  благодарение на усилията на епископ Киприян, чиято визия и  дипломатичност  смекчават гнева на висшия йерарх.   Враца подготви един  архиерей, който навсякъде може да се справи с предизвикателствата на времето и изискванията на клир и миряни за  критерии към поколението на новите правоприемници на светите апостоли, където и да поеме митрополитския жезъл, ще се справи с голяма жар с архипастирските  задължения и нелек  кръст на високото служене. Важно е не само за служенето му където и да е, но и за неговия глас в дейността и решенията на Св.Синод. Решения, важни за цялата нация, за всеки българин-където и се намира. Каквито  евангелски  изисквания са поставени пред епископа, Негово преосвещенство ги е изградил и то пред очите на „църковния и нецърковен народ„ във Враца и извън Враца: - „не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба, но страннолюбив, добролюбив, целомъдрен, справедлив, благочестив, въздържан, да изобличава ония, които се противопоставят „(Тит.Гл1(7-9) На  многая лета  и  на добър път, владико! Наташа Войкина  


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар