ТРАЯНОПОЛСКИ ЕПИСКОП КИПРИЯН:СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ СА БОЖИИ ИЗБРАНИЦИ
+Траянополски епископ Киприан СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ СА БОЖИИ ИЗБРАНИЦИ Прочитайки в столичен ежедневник статия свързана с Българската православна църква и нейните свещенослужители, останах в изумление от изнесената информация от свещенослужител на БПЦ, че духовниците се „срамували от своята работа“. В този миг в моето съзнание изплува цитат от Паисиевата „История славянобългарска: „О, неразумни и юроде, поради що се срамуваш да се наречеш болгарин …!“, а в днешната действителност и потреса от изнесената информация бихме написали: „О, неразумни свещенико, поради что се срамуваш от своя сан и благодатта, която е върху теб, че Бог те призова на земята за Свой съработник.“ Чудно е как се допусна тази безобразност в църковния ни живот някой да се срамува от Бога, да се срамува от свещената одежда, с която се принася доброплодоприносителна жертва пред Божия престол? Накъде отива богодаруваното ни свещенство, щом се срамува от призванието си? Накъде тогава водим Богоповерения ни народ? Какъв позор се е влял в сърцата ни от безобразието на църковния ден, за да се поругае собствената ни вяра и вярата на прадедите ни? Тежки думи, които висят като воденичен камък на нашите немощи, защото духовникът е призван от Бога, от Отца на светлините и Той е този, Който ни дава радостите, уважението, признанието и страданието. Та нали Сам Господ Иисус Христос невинен пострада за нашите грехове и изпи чашата на страданието до край. Хората, винаги сме склонни към самозванство и ограничено доволство, тогава когато мислим,че имаме всички блага, които ни заслепяват и затварят сърцата и духовните очи за болките на ближния. Независимо коя степен от йерархията е – епископ, свещеник или дякон, ние сме Божии служители призвани да бъдем царствено свещенство и всякога да изповядваме единия истински Христос – Синът на живия Бог, Който дойде да спаси грешниците от които пръв съм аз. Дълг ни е да споменаваме благочестивия православен български народ, който Господ е определил да обитава на тази земя с истината, благоволението и осенението със силата на светия Кръст. За огромно съжаление тази рана, която беше нанесена отново на БПЦ от неразумни миряни и клирици, неоценяващи стойността на изреченото от тях, дали поради незнание или користолюбие, предизвика съмнение в истинността на изреченото на отминалите свещенопастири от този свят, които с кръвта си засвидетелстваха достойнството и истинността на свещенослужителя, вярващ в „едната, света, вселенска и апостолска църква“. Недоразумяващо как е възможно духовник да уронва престижа на друг духовник и неговия авторитет, с не дотам ясно прецизирани заключения и църковно-правни канонични изражения, отнасящи се до вътрешни епархийски и църковно-административни разпоредби, с които всяка една епархия би следвало да се справя. Следва да се знае и да се спре да се спекулира с дължината на брадите на свещенослужителите – дали да е четири, двадесет или петдесет см. Имаме ясна разпоредба от правилата на VІ-ти вселенски събор, която се отнася до дрехата на свещенослужителя: „Никой клирик да не облича неприлична одежда, нито когато се намира в града, когато е на път, а всеки да носи определеното вече за клирици облекло. Който извърши това нека бъде отстранен от свещенослужение за една година.“ /27 пр. VІ вс. събор/. Българската православна църква в своята многовековна история е получавала много удари, както от вярващи, така и от невярващи, както и от самото свещенство, но тя по примера на своя Кормчия – Господ Иисус Христос изпива чашата на мъченията и отново издига с гласа на православния християнин „и дай ни с едни уста и едно сърце да славим и възпяваме пречестното и великолепно Твое име на Отца и Сина и Светия Дух, сега и всякога и във вечните векове. Амин!“ Мнението е написано във връзка със статия във в. „Република“ от 13 март 2012 г. със заглавие „Свещеници крият по 1000 лв. на месец и представителите на клира се срамували от работата си. 14 март 2012 г. гр. Враца
Напиши коментар