ТОВА НЕ Е КОНКУРС ЗА КРАСОТА
Как ВСС може да провали правораздаването за следващите 15 години
Росен Босев
Капитал
Наскоро New York Times писа, че юристите, предложени от Барак Обама за постове в съдебната система, които са получили негативна оценка от Американската асоциация на юристите (ABA), са в пъти повече, отколкото тези в администрациите на Буш и Клинтън. Независимо че са негова лична номинация, Барак Обама се съобразява със становището на асоциацията и оттегля номинацията си.
От 1948 г. ABA изготвя становища за кандидатите за назначения в съдебната система на САЩ. Става дума за тежка процедура, през която се провеждат интервюта с хиляди юристи и магистрати, които са имали допирни точки с кандидата през целия му професионален път, събират се и се анализират всичките публикации, изказвания, съдебни актове.
Становището не ангажира по никакъв начин президентската администрация или Сената, но историята не познава случаи, в които то да е било пренебрегнато. Причината е проста: ако бъде избран, кандидатът получава доживотен мандат. В случай че не е подготвен и почтен, от това страда цялата система на правораздаване, а оттам върховенството на закона и демокрацията.
Занимаваме се с американските стандарти в съдебните назначения, защото са много ярък пример за това как би следвало да се "кадрува" в съдебната система. От няколко седмици Висшият съдебен съвет (ВСС) започна да организира най-масовите конкурси за повишаване и преместване в съдебната система за последните няколко години – в него участват над 1000 магистрати.
Ако тези конкурси бъдат проведени по начина, по който ВСС се отнесе към назначенията за административни ръководители (по последния доклад на ЕК – непрозрачни и непредвидими), щетата върху правосъдието ще е за години напред. За разлика от прокурорските и съдебните началници, които могат да бъдат хипотетичен лост за влияние, в случая става дума за редови магистрати, които ще решават всеки ден човешки съдби, някои от тях и като последна инстанция, чиито решения не подлежат на обжалване.
Ако те не отговарят на професионалните и моралните качества, обществото ще получава некачествено правораздаване.
Командироването като масова практика
Последните конкурси в съдебната система се проведоха през 2009 г. и оттогава единственото "разместване" по етажите на Темида ставаше през командироването. Процедура, която е изцяло в ръцете на съдебните и прокурорските началници, лишена е от прозрачност и не се мотивира. Тази практика е проблемна поради няколко причини. Често командированите магистрати (особено тези от провинцията) попадат в зависимост (и то на чисто битово ниво - преместват се да живеят в друг град, често със семействата си) от началниците си, които носят властта да продължат командироването им или да го прекратят. Командироването също така е и лост за търговия с влияние.
Конкретен пример – съдия Бисерка Цанева, конкубина на депутата от ГЕРБ Ивелин Николов, която стриктно следваше близкия до ГЕРБ магистрат Георги Колев – първо той я командирова в Софийския градски съд (СГС), а после, без тя да има опит с административни дела, я "издърпа" във Върховния административен съд, където днес тя преглежда актове на съдии, които от години правораздават в административната материя.
Публична тайна е, че командированите магистрати са най-лесни за натиск. А колкото повече ВСС отлагаше провеждането на конкурси, толкова повече развързваше ръцете на съдебните шефове да използват командироването като кадрови механизъм. Официалната версия на съвета да не провежда конкурси бе, че през последните две години се е занимавал с назначенията на ръководители в прокуратурата и съда.
Няколко предложения без коментар
Преди повече от месец най-голямата магистратска организация в България – Съюзът на съдиите, се обърна към ВСС с отворено писмо, с което постави сериозни въпроси за организираните от съвета конкурси. Съюзът например посочва необходимостта да се обяви в какво отделение (гражданско, търговско, наказателно) е обявен свободният щат: "Ако мястото е за разглеждане на наказателни дела, а бъде избран граждански съдия, защото не е знаел за какво кандидатства, това със сигурност не е в полза на ефективността на правосъдието, а също и на гражданите, които очакват след встъпване в длъжност спечелилият да има "летящ старт" в материята."
Другият основен проблем, за който алармират от ССБ, е липсата на ясни критерии, по които да протича т.нар. събеседване с кандидатите. Според съюза това трябва да става, след като комисията се е запознала с няколко решени от кандидата дела: "По делата, а не в разговор с комисията, се вижда сръчността на съдията да гледа ритмично делото, възможността му да се ориентира в процесуалните правила, поведението му към хората в залата, възможността му да ги чуе, а после мотивирано да им отговори в решението."
Според Съюза на съдиите "събеседването, такова каквото е разписано в закона, е широко понятие, което изисква да бъде уточнено от ВСС. То допуска един кандидат да бъде питан за елементарен въпрос, а друг да бъде помолен да изреди тълкувателните решения на ВКС от 50-те години насам".
Въпреки че предложенията до ВСС бяха депозирани още преди началото на конкурсите, членовете на съвета отказваха да ги коментират. Чак тази седмица след натиск на бившия вече правосъден министър Маргарита Попова представители на ССБ бяха поканени на извънредно заседание, за да изложат мотивите си.
"Чрез добри управленски практики можете да приложите закона, така че конкурсите да са предсказуеми, обективни и справедливи. Съдията трябва да бъде повишаван на базата на това, което е постигнал. То се вижда от делата, с които се е занимавал", заяви Мирослава Тодорова, председател на управителния съвет на ССБ.
Магаре на мост
Отегчени на заседанието, членовете на ВСС не пожелаха нито да коментират, нито да се съгласят с предложенията на магистратската организация, като единствено приеха писмото им "за сведение", а после публикуваха становище по него. Аргументите на съвета срещу предложенията бяха повече от абсурдни.
Така например идеята комисиите да имат достъп до дела на кандидатите е определена като невъзможна поради технически съображения: "В сградата на ВСС трябва да се доставят по пет копирани съдебни производства (общо 1000 бройки) и по всяко от тези дела следва събеседване и произнасяне, кой може да предвиди колко време би продължило събеседването и какви разходи ще изисква подобно необмислено и ненужно предложение."
Контрапункт - оценката на номинираните за съдебни назначения в САЩ се прави от юристи, които абсолютно про боно отделят над 1000 часа годишно, за да проведат задълбочено проучване върху всеки кандидат. А членовете на ВСС получават заплата за това да провеждат качествена кадрова политика.
Според ВСС предложението щяло да бъде дискриминационно към следователите и прокурорите, които кандидатстват за съдийски постове, защото те нямали съдебни дела. Това, че и те се произнасят с актове (например обвинителен акт, постановление за прекратяване, инструкции до разследващите органи и т.н., и т.н.) по конкретни досъдебни производства, ВСС отказва да коментира.
Основният аргумент на ВСС е, че ако тръгнат да преглеждат дела, конкурсните комисии ще влязат в ролята на последна съдебна инстанция. Което отново е лишено от логика. Подходът с делата беше възприет при конкурсите за ВКС. От една от комисиите там коментираха, че "не е вярно, че влизаме в ролята на последна инстанция.
Един акт може да е правилен, но съдията просто да не става за ВКС и това се разбира именно от информацията, която се съдържа в делото - "дали се е запознал с материалите, как разпитва свидетелите, как насрочва заседанията и как се подготвя за тях". Или както е казал покойният председател на ВКС и Конституционния съд Румен Янков: "Съдията е изцяло в делото."
По информация на "Капитал", въпреки че ВСС не намира за необходимо кандидатите да се проучват от досегашната им работа, комисиите за апелативни съдилища са възприели предложението и ще събеседват с кандидатите на базата на водени от тях пет дела.
Бомба със закъснител
Паралелно с отказа на ВСС да въведе ясни критерии за конкурсите тече и друг сюжет – преди две седмици Конституционният съд отмени разпоредбите в Закона за съдебната власт, които даваха мандат на съюза да приема подзаконови актове, с които да регулира атестирането на съдиите и прокурорите и правилата за конкурсите. Решението на конституционните съдии създаде смут в системата, защото дойде в средата на събитията – започнати по старите правила конкурси.
Мнозинството в съвета не видя проблем и прекръсти наредбите на правила и методики. Хитрото решение обаче беше посрещнато скептично от главния прокурор Борис Велчев и председателя на ВКС Лазар Груев. Според последния КС ясно е казал, че проблемът трябва да се реши: "На законово ниво за относително дълъг период от време следва да бъдат уредени обществените отношения, свързани с критериите и реда за атестиране и оттам за кариерно израстване в съдебната власт, а не това да става с често променяни подзаконови нормативни актове."
Борис Велчев от своя страна каза, че спирането на процедурите е лош сценарий, но "по-лошият е да предизвикаме рискови конкурси, заблуждавайки съдиите, че те са законосъобразни".
От дългогодишни съдии "Капитал" разбра, че след решението на КС магистратите във Върховния административен съд (които ще гледат всички жалби срещу кадровите решения на съвета) са се разделили на две групи – според едната прекръстването на наредбата на инструкция не е законосъобразно, а според другата – отговаря на законовите разпоредби. Това прави съдбата на бъдещите назначения крайно несигурна.
Както неясните критерии на комисиите, така и чупливостта на нормативната база превръщат конкурсите в изключително несигурно начинание, което ще има негативен ефект за системата. Все неща, които правосъдието не би следвало да излъчва, особено в сегашното си състояние.
Напиши коментар