ТЕСТЪТ "ЮЖЕН ПОТОК"

Строежът на нов газопровод
Капитал
Може ли България да направи голям енергиен проект както трябва - по начин, по който би се случил, ако го прави частен инвеститор?
Дотук отговорът изглежда твърдо "не". Държавата се провали изцяло с "Белене" - без ясна цена бяха изхарчени стотици милиони левове, преди да се признае, че проектът е неизгоден.
Сходна беше и ситуацията с петролопровода "Бургас - Александруполис". Двете управленски "грешки" сега могат да послужат като наръчник какво не трябва и какво трябва да се прави с "Южен поток".
Първо, в списъка със задачи най-отпред трябва да стои обективна финансова рамка с най-подробни детайли и възможни сценарии. После, в договора трябва да има конкретни и ясни клаузи. И финансовите, и техническите параметри трябва да са обявени публично предварително, за да може този път да се случи истинско обществено обсъждане.
Управляващите са длъжни да го направят не само защото данъкоплатците всъщност са инвеститори във всяко държавно начинание. Освен това публичното обсъждане ще позволи и да се намери по-качествено решение на проблемите.
В ситуацията с "Южен поток" е важно и проектът да не наруши отношенията на България с най-важния й партньор - евросъюзът.
В този газопровод се сблъскват две цивилизации с различния си поглед към това как трябва да се случват нещата. Европа иска достъпът до него да е свободен и за газ от други източници, Русия го иска само за себе си.
Изчистването на всички тези въпроси на максимално ранен стадий може да даде гаранции, че за пръв път държавата може да подреди нормален, полезен и печеливш за всички проект.