ТАТАРЧЕВ - ПЪРВИТЕ СЕДЕМ

На първия демократичен главен прокурор принадлежи фразата "Над мен е само Господ" Годината е 1991. На парламентарните избори СДС побеждава "с малко, но завинаги". По върховете на синята коалиция тогава властва прословутият Втори адвокатски колектив – министър-председател е Филип Димитров, шеф на вътрешните работи е Йордан Соколов, правосъден министър Светослав Лучников... СДС решава да овладее съдебната система и за целта разпуска Висшия съдебен съвет и буквално назначава нов. Той пък избира за главен прокурор адвокат Иван Татарчев (по препоръка на Лучников), а за шеф на Върховния касационен съд Иван Григоров.

Татарчев е назначен на длъжност на 19 февруари 1992 г. Той наследява подалия оставка Мартин Гунев. Иван Татарчев, който е репресиран от комунистическия режим и заради убежденията си е бил лишаван за 5 години да упражнява адвокатските си права, започва тотална чистка в прокуратурата. За по-малко от 3 месеца от институцията са уволнени повече от 1000 прокурори. Първа в списъка е Татяна Дончева. Тогава тя е млад прокурор в Софийската градска прокуратура. Била е мажоритарен кандидат на БСП за Велико народно събрание през 1990 г. Другите й грехове са, че е отказала регистрация на ДПС и на ВМРО във ванчемихайловския вид. (Иван Татарчев беше почетен председател на ВМРО, братът на неговия дядо – Христо Татарчев, е един от основателите на македоно-одринската организация, Татарчев никога не е криел принадлежността си към идеите на националистите.) Освен това Дончева е била и прокурор по делата на СДС-тата, които се люспеха по това време. "Един познат от коалицията СДС тогава ме извика под колоните на втория етаж на Съдебната палата и ми каза, че на Координационият съвет на СДС е станало въпрос за моето уволнение", спомня си тя сега. Списъкът за уволняваните прокурори е съставен от Петър Костов, заместник главен прокурор до 1997 г. (По-късно името му беше извадено като доносник на Държавна сигурност.) "Тогава това се наричаше декомунизация", спомня си бившата депутатка от БСП. Повсеместно и в София, и в окръжните градове координационните съвети на СДС обсъждат кои прокурори да бъдат махнати. Всички. Всички са уволнени по параграф 5 от конституцията. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества. На никого не са давани обяснения в какво точно са греховете му, прокурорите са седели прави пред залата на ВСС и са чакали да им произнесат присъдите. Татяна Дончева е извикана последна за деня. Между уволнените прокурори са Христо Христов, Еньо Бакалов, Радиан Гичев, Ана Караиванова, Явор Зартов, Камен Ситнилски. Тази безпрецедентна политическа чистка буквално оголва прокуратурата. Според Дончева целта е била да сплаши и постави в подчинение прокурорите в цялата страна.

Другата основна задача на главния прокурор Иван Татарчев е да започне процеси срещу политбюро на Централния комитет на БКП. Така се появяват дело №3 за помощи към братските партии. По него обвиняеми са 22 души, между които Андрей Луканов и Огнян Дойнов. Луканов е арестуван през юли 1992 г. Освободен е през декември същата година. По-късно той осъди България в Страсбург заради нарушаване на правата му и получи обезщетение от 40 000 френски франка.

По-интересна е сагата около ареста на Огнян Дойнов, също обвиняем по това дело. Дойнов живее по това време във Виена и Лондон. България изпраща искане до Австрия той да бъде екстрадиран, но виенският съд отказва. В интервю за в. "Дума" от 29 януари 1994 г. на въпрос какво ще прави прокуратурата, ако Австрия не върне Дойнов, Иван Татарчев заявява: "Ще отидем с хора на ВМРО и ще го докараме в чувал от Виена." След това се оправдава, че било шега. Година по-късно Иван Татарчев лично се среща с Огнян Дойнов във Виена, пише в книгата "Огнян Дойнов. Спомени" Зоя Димитрова.

Срещата е уредена от Никола Дамянов – приятел на Татарчев и на Дойнов. С първия връзката му е, защото са родом от Пиринска Македония, с втория от дейността им в химическата индустрия на социалистическа България. (Никола Дамянов е консултант на ТИМ, който помага на варненската групировка да се превърне в икономическия конгломерат "Химимпорт". Той е бил заместник генерален директор на държавната фирма преди 1989 и близък до американския спекулант Марк Рич. Дамянов беше сочен като мишена за убийство на братя Маргини. Той почина от естествена смърт преди няколко години.)

На срещата Татарчев пожелава да го придружава Иван Петров, прокурор от Благоевград, след това апелативен прокурор на София. (Петров беше уличен, че е бил в контакти със застреляния в Амстердам контрабандист Константин Димитров-Самоковеца, чието дело за грабеж не беше обжалвал в качеството си на апелативен прокурор. Петров напусна поста, след като стана ясно, че е близък и с Красьо Черния) Срещата е на 7 юли 1995 г. в ресторант "Белведере" във Виена. Според сина на Огнян Дойнов Росен Татарчев иска от баща му документи срещу партийния му враг Андрей Луканов, но не предлага сделка. Според Никола Дамянов, който е цитиран в книгата, Татарчев е посъветвал Огнян Дойнов да не се връща в България, защото ще бъде арестуван. Делото срещу Огнян Дойнов е прекратено през 2000 г. поради липса на престъпления. Разследването е било събрано в 87 тома.

В същата книга се твърди, че бизнесменът Никола Дамянов е платил сърдечна операция на Татарчев в САЩ.

През 1996 г. на Ивановден Татарчев е засечен в заведение с разследвания за въоръжен грабеж в казино "Бедни богати" и сочен за кръстник на българската мафия Иво Карамански. (Купонът е по обяд в ресторант "Нике", в квартал Панчарево в София). Другият грях на Татарчев е, че освободи заради медицински проблем Боян Петракиев-Барона, арестуван заради въоръжен грабеж на над 164 000 германски марки от 14 сръбски ТИР-а. Причината за пускането на Барона от ареста е, че трябвало да ходи да си оправя зъбите. Бандитът извърши друго престъпление и избяга в Прага.

През 1997 г. на власт отново идва СДС. Вътрешният министър в правителството на Иван Костов Богомил Бонев започва безпрецедентно противопоставяне срещу главния прокурор. (Битовото обяснение за тази атака е, че като адвокат Бонев ходил при главния прокурор Иван Татарчев, за да ходатайства за свой приятел - Людмил Досев, подсъдим по делото "Акрам", но той го изгонил. Факт е, че Татарчев наричаше Бонев най-младия член на БКП.) Вътрешният министър обвиняваше Татарчев, че ял и пил на една маса с кърджалийския бандит Ерджан Рашид-Роко, "на коленете му имало девойки", покровителствал други разследвани и въобще всички смъртни грехове.

Истината е, че Иван Татарчев никога не е бил подозиран в уговорки, заслони и корупция за разлика от неговото обкръжение. По негово време изгря звездата на Николай Колев, който стана и.д. главен прокурор на Прокуратурата на въоръжените сили (закрита преди десетина години). Полк. Колев сам е произнесъл репликата: "Аз създадох групировката ТИМ." По това време той е близък и с Алексей Петров. Други хора до Татарчев са прокурорите Михаил Дойчев и шефът на отдел "Следствен" към Главната прокуратура Ангел Ганев, прокурорът Нестор Несторов...

Така в първите години на своето уж демократично съществуване прокуратурата беше подложена на партийна чистка, личностни кадрувания и се превърна в инструмент за вдигане на медийна пушилка без конкретни резултати. Накрая тя деградира до приятелския кръг на главния прокурор и стана идеална хранителна среда за лично обогатяване.

Затова магистрати се шегуват, че причината за състоянието на българската прокуратура да е такава в момента е, защото й липсват първите седем години. Големият парадокс е, че именно първият демократичен главен прокурор на нова България формулира неволно най-големият проблем на тази институция: "Над мен е само Господ!"

Напиши коментар