“Мен няма кой да ме накаже”. “Въпросът ви е безсмислен”. “Аз няма да се обяснявам”. “Точка по въпроса”. Репликите не принадлежат на един и същи човек. Първите две са на заместник-председателя на ГЕРБ и бивш депутат Цветан Цветанов, авторът на вторите пък е шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев.
Първият е придобил апартамент за около една четвърт от пазарната му стойност. Вторият има тераса, която веднъж декларира като обща част на сградата, в която живее, веднъж като своя – в зависимост от документацията, която подписва. Вторият би следвало да проверява първия. Но първият на практика определя кой да заема поста на втория.
Така нареченият “Апартаментгейт” се заплита до степен, в която или ще потопи цялата управляваща класа или ще стане толкова сложно, че обществото ще изпусне нишката, докато скандалът отшумява.
Преобърнат модел
Имотният скандал илюстрира една преобърната логика на управлението. Ако в развитите европейски държави властите имат достатъчно правомощия, за да се възпират взаимно, у нас те имат достатъчно зависимости, за да се изпират взаимно.
Разбира се, в цялата история може да се намеси прокуратурата. Но пък именно началникът на държавното обвинение, още преди встъпването си в поста, бе замесен също в имотен скандал.
Би могъл да се намеси и заместник-шефът на КПКОНПИ, който да констатира конфликт на интереси или други основания за освобождаване на шефа си. Но шефът, пак по закон, номинира заместника си, който дори да няма апартамент на крайно ниска цена, е достатъчно свързан с него поне на основание, че е получил поста си, благодарение на неговото благоволение.
И тъкмо когато изглежда, че няма как да бъде по-объркано, в картината се намесва и... банка. В свое писмено становище до медиите, тя се опитва да оневини председателя на антикорупционния орган, но всъщност становището потвърждава, че той е купил имот под данъчната оценка. Да не говорим, че банката само показа “извънредността” на събитията, нарушавайки практиката да не коментира свои отделни отношения с клиенти.
Именно изводите от банковото писмо са факт, който поставя Пламен Георгиев в още по-деликатна ситуация по случая “Цветанов” - тъкмо защото ситуацията и при двамата изглежда сходна.
Това, което остава: вкус към луксa и небостъргач в строеж
Георгиев имаше възможност да обясни пред журналисти имотното си състояние, но не просто не го стори, а заключи, че “няма да се обяснява” и сложи “точка на въпроса”. Както впрочем стори и Цветанов. Малко по-късно пък бившият шеф на мнозинството в парламента заключи, че “няма кой да го накаже”. Странно или не, откровението му времево съвпадна с разкритията за Георгиев – този, който би следвало да е в състояние да го "накаже".
А през това време Пламен Георгиев демонстрира колко усърдно работи по случая поверената му от мнозинството на Цветанов комисия: близо седмица проверява (и набавя) публична информация. И така до пълно омаломощаване на публиката.
Може и да са прави, и наистина да няма кой да ги накаже. Ако е така, наистина само те са хората, които решават “кога да сложат точка”.
Онова, което остава като безспорно е, че властимащите и назначаваните от тях контролни органи имат бизнес нюх за евтини покупки на луксозни имоти. Сигурно е също и това, че небостъргачът “Златен век” продължава да се строи.
-ОТ "СВОБОДНА ЕВРОПА"
