*
Борба с вредителите

СТАТИСТИКА, БИКИНИ И МРАЧНА РЕАЛНОСТ

|
СТАТИСТИКА, БИКИНИ И МРАЧНА РЕАЛНОСТ

Днес Националният Статистически Институт публикува своя анализ за Доходите, разходите и потреблението на българските домакинства през второто тримесечие на 2012 г.Често пъти казват, че статистиката е като бикинитата – „прикрива витално важни части, но в същото време разкрива други, не по-малко важни части…”. Така е и всъщност при този анализ. Направен е опит да се скрият редица тревожни тенденции, но пък са се оголили други, не по-малко сериозни, които човек ако желае може да поогледа.

Изводите, които се правят от страна на НСИ са определено положителни, като никакви негативни тенденции не се открояват, нито разкриват. Цитирам, че:
„Общият доход средно на лице от домакинство през второто тримесечие на 2012 г. е 1 071 лв. и спрямо същия период на 2011 г. се повишава с 13.8%.
Доходите от работна заплата през второто тримесечие на 2012 г. средно на лице от домакинството са 583 лв., което е с 18.0% повече спрямо същото тримесечие на миналата година.”
Като верни трубадури на правителствената политика, българските медии затръбиха от днес положителните данни, без даже да се опитат да ги прочетат поне отгоре – отгоре.
Аз не мога да проявявам съмнение в един национален професионален институт, така, че по самите цифри не мога да споря. Но, моят малко по-внимателен прочит на представения анализ откроява следната картина:
В структурата на общия доход на домакинствата по източници на доходи, през второто тримесечие на 2012 г. в сравнение с второто тримесечие на 2011 г.:
- С 53.9% нарастват изтеглените собствени спестявания на членовете на домакинствата с цел поддържане на нормален цивилизован доход;
- С над 40% нарастват взетите заеми к иредити – със същата цел;
- Над 2 пъти нарастват т.наречените „регулярни трансфери от други домакинства” пак с цел подпомагане поддържането на нормален доход. Това са най-често „трансфери”– помощи от родители към към по-младите или обратно.
В цялостната структура на общия доход на домакинствата по източници на доходи, през второто тримесечие на 2012 г. в сравнение с второто тримесечие на 2011 г. с 4 процентни пункта се увеличава относителния дял на следната група източници на доход: извън работната заплата; от самостоятелна дейност; от собственост; от обезщетения за безработни; от други социални помощи; от регулярни трансфери от други домалинства; от приходи от продажби; от изтеглени спестявания; от взети заеми и кредити.
- Общата сума за второто тримесечие на 2012 г. средно на лице е равна на 236.28 лв и това представлява 22.07% дял в общата структура на дохода на едно лице.
- По същите източници на доход общата сума за второто тримесечие на 2011 г. е 185.17 лв. и това представлява дял от 19.68% в общата структура на дохода на едно лице.
Всичко това, означава редица неща, разбира се, но едно от най-важните от тях е, че българинът вече е усилил максимално „дълбаенето” на какви ли не източници за допълнителен доход само и само, за да може да подържа един нисък, поносим стандарт на живот.
Още един извод се налага от горните цифри, а именно, че става очевидно, че нито работното време на официалното работно място се използва интензивно и пълноценно, нито пък производителността и ефективността на труда биха могли да се повишат, след като средният българин е едновременно с това ангажиран в още редица странични дейности, които конкурират неговата основна работа.
Следващият извод на който бих искал да обърна с тревога внимание е следният:
Ако се сравнят разликите между общия доход средно на лице от домакинството през второто тримесечие на 2012 г. и общите разходи, с разликата за 2011 г. се вижда, че:
- За второто тримесечие на 2012 г. тази разлика е средно равна на: 104.01 лв или в от структурата на общия доход на на лице от домакинство средно остават (след направените разходи за домакинството) 9.71% (дял) за евентуални спестявания.
- За цялата 2011 г. тази разлика (между общия доход на лице от домакинство и неговите разходи) е средно равна на: 443 лв (общо за четитите тримесечия) и това представлява дял от 11.25% в общия доход – дял, който може да бъде заделен за евентуални спестявания.
Очевидна е намалената възможност за спестявания през 2012 г.
Последната ми бележка се отнася до структурата на общия разход на домакинствата по групи разходи за второто тримесечие на 2011 и 2012 година.
Внимателното вглеждане в приложените данни от страна на НСИ се откроява следното:
- Налице е ръст през второто тримесечие на 2012 г. на разходите средно на лице от домакинство за влогове и този ръст е с около 7.37% в сравнение с второто тримесечие на 2011 г.
Този ръст обаче, забележете, изцяло, даже двойно се „изяжда” от ръстта на разходите през второто тримесечие на 2012 г. за изплащане на дългове. Този ръст е с 15.31% в сравнение с второто тримесечие на 2011 г.
За мене ситуацията с доходите и разходите на българските домакинства продължава да бъде изключително тежка, мрачна, мизерна.
“Бикинитата” на българската статистика не могат да скрият, че няма никакво очевидно подобряване на стандарта на живот на българското домакинство. Нещо повече, задлъжнялостта продължава силно да тежи и да ограничава индивидуалното потребление, а оттук да лимитира и каквото и да е стимулиращо търсене в икономиката. Намаляването на възможността за спестявания в средносрочен и дългосрочен аспект допълнително обрича българските граждани на обедняване и мизерия.
Силно се надявам в кухнята на правителството сериозно и ангажирано към българските граждани да анализират реалната ситуация с доходите, разходите и потреблението на българските домакинства.

Проф. Димитър М. Иванов
Лондон


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар