СМЯНА НА ТОНА

Капитал

Три сериозни предупреждения бяха отправени само за няколко дни към България, за да покажат, че проблемите тук не са забравени и натискът за решаването няма да бъде отслабен. Даже напротив - тонът ще става още по-остър.

В началото на седмицата се разбра, че еврокомисарят Нели Крус е изпратила писмо до българския премиер, в което още веднъж обръща внимание върху сериозните проблеми с българските медии. "Призовавам ви да предприемете адекватни мерки, за да гарантирате на българските граждани, че ще могат да се възползват от разнообразната и плуралистична медийна среда, която заслужават", написа еврокомисарят на Бойко Борисов. В писмото си тя изразява "много силни притеснения" и казва, че е "много нетърпелива" да разбере какви мерки ще бъдат предприети.

Няколко дни по-късно германският посланик в София се сблъска челно с българската медийна реалност. Матиас Хьопфнер дал интервю за "Монитор" - вестник, който е част от групата медии, управлявани от майката на Делян Пеевски, чието придобиване беше финансирано от Корпоративна търговска банка. Дипломатът с похвална откровеност разказа, че в интервюто изрично е говорил за това, че медийната концентрация в България е сериозен проблем, а също скритата реклама и платените статии. Разбира се, нищо от това не е било публикувано във вестника.

Доста по-сериозният сигнал дойде от Брюксел в средата на седмицата, след като парламентът избра нови членове на Конституционния съд. Говорителят на Европейската комисия заяви официално, че тя е "обезпокоена от информациите, които поставят под съмнение почтеността и професионалния капацитет на част от кандидатите за КС".

Важното в тези три случая не е само натрупването им в рамките на няколко дни, а промяната в тона, с който се обръща внимание на проблемите. За да се стигне до толкова директни призиви за действие, се мина през няколко етапа. Първо за проблемите се намекваше в неофициални разговори. След това за тях започна да се говори по-открито, а после те да се споменават и в официални документи и изявления. Причината обаче тонът изведнъж да стане толкова твърд е липсата на какъвто и да било напредък. Проблемите не само че не се решават, а напротив - стават по-сериозни. Ако преди време между обещанията и изпълнението им имаше малки пукнатини, днес между тях на места има дълбоки пропасти.

Хубавото в тази история е, че все пак върху българското правителство се оказва натиск за промяна и по-голяма ефективност. Още по-хубаво ще е, ако сигналите бъдат разбрани и все по-категоричният тон на Брюксел най-накрая доведе до решения тук.

Напиши коментар