СЛОВО НА КМЕТА НА ОБЩИНА ВРАЦА ИНЖ. НИКОЛАЙ ИВАНОВ
Снимки: Община Враца Ваше преосвещенство, Уважаеми господа народни представители, Уважаема госпожо Областен управител на Област Враца, Уважаеми господин Първи секретар на Посолството на Руската федерация в Република България, Уважаема госпожо Председател на Общински съвет-Враца, Уважаеми госпожи и господа общински съветници, Уважаеми офицери и воини от Българската армия, Скъпи съграждани, ученици, младежи и девойки, Днес, в деня на нашия национален празник -3 март, за мен е чест да ви поздравя и да изразя своята, а вярвам и вашата почит пред родолюбието, смелостта и подвига на хилядите герои, които извоюваха свободата на майка България. Има дати в нашата история, които трогват до дъно душите ни, други, които ни понасят на крилете на въодушевлението и гордостта или пък ни подтикват отново и отново да преживяваме с горчивина минали събития! Трети март, националният празник на Република България, нашият Трети март, сякаш е побрал в себе си от всичко. И най-вече огромната радост от извоюваната свобода след пет века турско робство! Преди 134 години този ден донесе историческата победа на руските войски над турската армия и въздигна тази победа на пиедестала на честта и общочовешките ценности! И нещо още по-голямо, което надскочи границите на Балканите - Трети март 1878 година заяви пред Европа и света безспорните права на народите за самоопределение, политическа свобода и независимост. Руските войски-освободители, подпомогнати от украински, румънски, финландски бойци и от сърцатите българи-опълченци доказаха силата на братската солидарност над деспотизма на османските господари. А този деспотизъм покосяваше с жестокост и подтискаше всеки порив за свобода, всяка изява на самостоятелност. Дълбоко в мрака на робството три ручея на българщината постепенно, ден из ден, достигаха своето пълноводие и буйната си мощ! От първите комити и хайдушките чети, до българските легии и въстанически дружини и до висотата и величието на връх Шипка с храбрите опълченци – ето го едното лице на майка България в годините преди свободата! Паисий Хилендарски гордо въздигна своята „История славянобългарска” и нейният пламък озари цяла една епоха – до огнените слова и подвига на Христо Ботев. Българската църква и духовенство останаха крепители на духа и вярата и подадоха ръка на събратята в беди и в подем – ето го другото лице, духовният ръст на родината, които й извоюваха световно признание като държава на духа на Балканите! И нека не забравяме прочутите български занаятчии, майстори, строители, първите манифактуристи, чийто труд и постижения направиха още по време на робството нашите градчета и села още по-приветливи, а българската общност – още по-силна! Затова Трети март е върхът на една цяла епоха - епохата на Българското възраждане - и неин достоен финал! Трети март е и едно голямо начало – началото на онази Трета България, на която историята бе отредила да се намира между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно се преплитат интересите на великите сили. Свободна България с ведър глас поздравява своите събратя – европейските народи, в чието семейство се завръща – изстрадала, но с богата история, култура, традиции и най-вече, с огромната жажда да навакса пропуснатото през вековете на робство. Уважаеми госпожи и господа, уважаеми съграждани, паметта за Трети март не избледнява с годините и ето, с всяко честване този славен ден прибавя по нещо към старите хроники – за отминали събития, за непрежалими жертви, за бойно единство, за пътищата към победата в суровите дни на 1877-1878 година! Съдби на обикновени хора и достолепни генерали, съдби на млади и стари, на герои и мирни хора са преплетени в тази дата! Един истински венец, който краси свидното лице на Майка България! Нека завинаги носим в сърцата си огънят и славата на Трети март – денят на свободата, националният празник на Република България! ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Напиши коментар