СЛЕД ТЯХ И ПОТОП...

Защо трагедии като тази в с. Бисер се случват отново и отново и какво трябва да се направи спешно, преди да се стопят снеговете

Калина Горанова
Капитал

За да ви разкажем причините за наводнението след скъсването на стената на язовир "Иванoво", довел до смъртта на най-малко осем души в село Бисер, можехме спокойно да препечатаме материала ни от лятото на 2005 г., посветен на тримесечните наводнения, довели до смъртта на 23 души. Или този за трагедията в Цар Калоян от 2007 г., където загинаха осем души. Тъжната истина е, че в тези истории се сменят единствено имената и броят на жертвите.

За техническата неизправност на язовирната стена на "Иваново" се знае поне от шест години. От доста повече време е известно, че страната има цялостен проблем с контрола и надзора на язовирите. Нито едното, нито другото са разрешени. Първото взе жертви сега, второто е взимало и ще продължи да взима, ако не бъде поправено. В следващите няколко текста обобщихме всичко онова, което е сбъркано в България, за да се случват непрекъснато подобни нелепи трагедии. Но ето накратко:

От водоема над с. Бисер изплуваха доста абсурдни факти и реакции. "Иваново" е голям язовир - 151-и по големина в страната (от близо 3000), със стена, висока 19 м, и 3 млн. кубични метра обем. Въпреки това никой не пожела да припознае скъсания водоем като свой, като споровете между кмета на Харманли Михаил Лисков и министъра на отбраната Аню Ангелов и цялата тяхна кореспонденция само допринесоха за объркването.

Язовирът дори беше разделен на части от кмета подобно на "сирене" (по думите на Аню Ангелов), като според акта за собственост само 27 дка били на общината, а останалите 60 дка - на Министерство на отбраната, тъй като попадали в обхвата на полигона в с. Корен. Нека да е ясно - в който и декар да беше станала трагедията, отговорността (или безотговорността) щеше да е все така обща.

Единственият моментален резултат от трагедията беше още по-голяма безотговорност, защото всички министерства побързаха да се отърсят от контрола на водния сектор. Така съвсем спокойно беше обяснено на гражданите, че никой няма представа какво става с 2600 - 2700 по-малки язовира, голяма част от които потенциално опасни. Причината - били общински или отдадени на частни лица за развъждане на риба например. Никой не следи тяхната техническа изправност, както й количеството на водата в тях.

Това съобщи лично министърът на околната среда И ВОДИТЕ Нона Караджова. Никой не сподели обаче, че голяма част от тях съвсем не са микро по размер, поне според световните стандарти. Тоест имат високи стени и съхраняват огромно количество вода. По данни на "Напоителни системи" само в Хасковска област общинските язовири със стена над 15 метра са 44. Един от тях е и "Иваново". Никой не сподели също, че проверки се правят - от общините, областните управи и басейновите дирекции - но от тях не следва нищо, ако няма кой да наложи изпълнението им.

Безстопанствеността изненада и възмути премиера Бойко Борисов. Същият Борисов, който управлява от лятото на 2009 г., назначава областните управители, два пъти печели местни избори и чийто екоминистър от над две години работи по водна стратегия. Същият Борисов, в чийто кабинет други трима представители - Лиляна Павлова, Мирослав Найденов и Трайчо Трайков - са принципали на дружества, занимаващи се с поддръжката на хидросъоръжения. И накрая, същият Борисов, чиято партия спечели с предизборно обещание за "повишаване на информираността и общественото участие в управлението на водния сектор" и "регламентиране собствеността на водните обекти, системи и съоръжения".

Промяна в сектора наистина се случи. Но не точно онази, която беше обещана. По време на тройната коалиция министърът на околната среда Джевдет Чакъров и този на регионалното развитие Асен Гагаузов не можеха да се споразумеят кой да има по-големи правомощия, за да се възползва от мъглата над водите. Сега случаят е обратният. Трагедията в Бисер и наближаващото топене на рекордните снегове накара МОСВ и МРРБ да хвърлят топката към най-малко ангажираното с водите министерство - това на икономиката и енергетиката. При връщането си от Москва Трайчо Трайков се оказа с 3000 язовира.

Сега същият този Трайков ще има за задача в движение да влезе в сектора и да разреши новия, идващ със страшна сила проблем. Както е добре известно, тази година има рекордни валежи, предимно на сняг. На места те надхвърлят 300% от нормата (виж картата). Това ще се окаже предостатъчно да напълни много язовири и реки, предимно в Южна България. "Нови валежи се очакват към 12-13-и и след това към 16-и, след което се очаква постепенно повишение на температурите и сравнително сух период", коментира Доц. д-р Петьо Симеонов от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН. Властите нямат много време да се подготвят за нови екстремни ситуации, но трябва да положат всички усилия да го направят.

За да не се повторим отново след месец, отново със сменени имена. И потопът да отнесе и тях.

1. Синдромът на многото (без)отговорни

Може би сте чували за т.нар. синдром "Дженовезе", използван в криминалистиката. Името идва от едно от най-известните убийства в САЩ от 60-те години на миналия век. Тогава Кити Дженовезе продължително време се бори за живота си пред очите на множество свидетели от съседните сгради. Всеки от тях е можел да я спаси, като се обади на полицията и бърза помощ.

Никой обаче не е предприема подобна крачка, тъй като всеки смята, че някой друг ще свърши тази работа. Психолози правят различни проучвания на база този случай. Резултатите показват, че ако само един е отговорен за свършването на дадена задача (включително спасяването на човешки живот), вероятността от адекватна реакция скача многократно. Всеобщата отговорност пък често води до нищоправене.

Няма нужда от психолози, за да знаем, че водният сектор в България е емблематичен пример за такъв тип отношение. Отговорността за водите е поделена между четири министерства, техни подопечни структури и стотици общини (виж инфографиката). Министерството на икономиката посредством "Язовири и каскади" управлява най-големите около 30 язовира в страната.

Регионалното министерство - за ВиК и за девет по-големи язовира. Министерството на земеделието и неговите "Напоителни системи" има около 170 язовира и отговаря за дигите на реките извън населените места. Макар отговаря да не е точната дума: през ноември 2011 г. стана ясно, че министерството е "загубило" по документи редица язовири, диги и напоителни съоръжения при закриването на агенцията по хидромелиорации. Накрая идва Министерство на околната среда и водите, което следи за качеството и количеството на водния ресурс.

В този управленски миш-маш цяла седмица нито едно министерство не припозна себе си като отговорно за превенцията от подобни инциденти. Отговорността беше стоварена върху общините, за които се прие, че нямат необходимото знание да управляват или контролират сложно техническо съоръжение като язовир. Но общините са собственици не от вчера и също от толкова отдавна се знае, че особено на по-малките от тях не може да се разчита в случая.

Драмата в Цар Калоян преди няколко години е емблематична - там скъсването на водоемите, превърнати в рибарници, не беше предхождано от никакви предписания на общината, нито от упражнен дори формален контрол, без дори да говорим за конфликтите на интереси. Това знание не доведе до промени в собствеността или отговорността. Всичко остана същото, за да се стигне до новата трагедия.

Сега стана ясно обаче, че експертизата липсва и на по-високите етажи на държавното управление. Министърът на околната среда Нона Караджова без притеснение заяви, че няма държавен орган, който да разполага с подходяща техника, за да следи дали законовите изисквания за стопанисване на язовирите се спазват. Тя обясни още, че подопечните й четири басейнови дирекции нямат капацитет да проверяват язовирите, като в тях постъпвала информация само ако собственикът на язовира прецени, че иска да даде такава.

Директорът на Източнобеломорската басейнова дирекция Атанаска Тунтова потвърди думите на министъра, че структурата събира информацията си на принципа на добрата воля на собствениците, като дирекцията един път годишно може да бъде поканена от областната управа да участва в огледите на язовирите.

А можеше да е различно

Екоминистерството отдавна трябваше да е излязло с готова стратегия за управлението на водите в страната, която да даде внесе ред в четирите основни водни отрасъла – ВиК, напояване, хидроенергетика и защита от вредното въздействие на водите, или иначе казано - предотвратяване на наводненията. В началото на мандата си Караджова публично обяви намеренията си да внесе ред. Работата по мащабния проект започна още през пролетта на 2010 г.

Екоминистерството плати 800 хил. лв. на частна компания, която да направи анализ на водния сектор и да предложи алтернативи за управлението му. Конкурсът беше спечелен от обединение от фирми, като в една от тях е работила Нона Караджова, преди да стане министър. През пролетта на 2011 г. консултантът предложи вариант на стратегия, която така и не беше оповестена публично. Източници от сектора разказаха, че се е наложило документът сериозно да се преработва и допълва. Сега стратегията е почти готова, но все още се пази ревниво и дори тежката ситуация не накара екоминистерството да сподели събраното знание.

След последните разпоредби на премиера може да се окаже, че всичките "усилия" на МОСВ и МРРБ за изясняване на въпроса с отговорностите са били напразни. След като Борисов първо изказа идеята язовирите да отидат към "Напоителни системи", на другия ден с 3000 язовира под контрола си осъмна министърът на икономиката Трайчо Трайков. "Язовири и каскади" ще поеме пълния контрол върху всички водни съоръжения - от "текезесарските" до големите, като остава оператор на големите, комплексно значими язовири.

"Те ще бъдат органът, който ще отива, ще казва, ще препоръчва и когато някой му отговори или, както в случая, не вземе мерки в срока на съответната препоръка, отива, източва язовира, събаря стената и приключва с това опасно съоръжение", заяви в типичния си стил Борисов. На общините ще бъде даден срок, в който трябва да посочат дали искат да запазят контрола над язовирите си. Ако не, те ще отидат към "Напоителни системи".

Това решение е смислено предвид факта, че в "Язовири и каскади" работят най-добрите специалисти. Техният брой обаче не е достатъчен и там бързо ще трябва да се назначават нови хора. Промяната на правомощията им ще има нужда и от законово регламентиране, което няма да стане бързо. За обхождането на всички язовири ще е необходимо доста време. 120 експерти в дирекцията няма как да обходят почти 3 хил. язовира за 30 дни, дори навън да нямаше един метър сняг. И дори топенето на този сняг да не идваше неизбежно скоро.

Което ни води до този проблем, който тепърва започва отново да излиза на преден план - лошото техническо състояние на водния сектор.

2. Това сложно съоръжение контрол

Това, с което ще се сблъскат "Язовири и каскади" по места, е дългогодишна липса на контрол и вследствие - на поддръжка и инвестиции.

"Общините получиха подопечните им язовири на остатъчен принцип", коментира Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините. По думите й към общините останали тези язовири, които не са били атрактивни за "Язовири и каскади" и "Напоителни системи". За поддръжката на водоемите и речните корита общините трябва ежегодно да заделят бюджетни средства, както и да притежават нужните специалисти, които да следят за правилното им използване.

Проф. Димитър Тошев, председател на Българското дружество по големите язовири, обясни, че част от малките общински язовири не се стопанисват професионално. От години редица от тях не разполагали и с необходимите уреди за измерване на показателите на язовирните стени, тъй като в тях има метални елементи, които са атрактивни за търговците с метали.

"Много от малките язовири, стопанисвани от общини, са строени през 50-те и 60-те години на миналия век без задълбочени проучвания и достатъчен опит", анализира наводненията от 2005 г. Тошев. Тогава много от тях преливат не само през преливниците си, но и през стената. Анализите показват, че преливниците са с намалена пропускливост заради израснала растителност, насипите на стената в най-високите части слягат с годините, като не са взети мерки за възстановяване на необходимите нива, основните изпускатели пък са с намалена проводимост или напълно неизправни.

Кметът на Цар Калоян Ахмед Ахмедов например казва, че фаталните язовири са строени през 60-те години, а животът на един лицензиран язовир е 30 години. "При тях имаше голямо затлачване и ако преди години са имали дълбочина 15-16 метра, към момента на наводнението бяха с дълбочина 1.50 м." Според Тошев една от основните причини за лошото управление е липсата на средства по места, особено през последните 20 години.

Ето защо възможно решение за общините е отдаването на язовирите на концесия или под аренда. Това правят над 300 общини - списъкът на арендаторите и концесионерите на общински водоеми е дълъг. Таксата за ползването е средно от 1000 до 3-4 хил. лв. на година, като към това се прибавя и инвестиционна програма. Концесионерът трябва да вложи средно между 200 и 300 хил. лв., като за по-големите сумата може и да нарасне. Възможно е да има и допълнителни задължения - например дарения на риба на болници и социални домове. Източник на приходи за концесионера в някои по-малки язовири е продажбата на риба и риболовни билети. Но тези огромни средства за инвестиции невинаги могат да се изплатят.

"Инвестициите по поддръжката са доста сериозни и при повечето по-малки язовири наемането им не е рентабилно", коментира източник от бизнеса с рибарници, пожелал да остане анонимен. Така например едноличен търговец печели концесията на язовир от 100 дка за зарибяване. Инвестиционната му програма е около 100 хил. лева само за поддръжката и укрепването на съоръжението без разходите за зарибяване и благоустрояване.

Годишният отчет на фирмата показва, че приходите са едва 7 хил. лева. Колко вероятно е инвеститорът добросъвестно да изпълнява програмата си при тези показатели? Ако контролът е достатъчно добър - много. Но както вече знаем, този контрол рядко е такъв. "Има десетки случаи за нарушения на инвестиционните програми и концесионните договори за язовирите, но много от общините не ги хващат. Не можем да твърдим, че кметовете не са съвестни, защото не са малко случаите въобще да няма експерти в тази област.В бранша имаме и съмнения, че на някои места те се ползват и за изсветляване на пари от други дейности", коментира източникът.

Шефът на "Напоителни системи" Георги Харизанов добавя друг щрих: "Чести са случаите на арендатори, които чупят крановете за изпускане на водоема, тъй като се страхуват, че вложените от тях пари за риба ще отидат на вятъра." Въпросът за средствата, които трябва да бъдат инвестирани в тези съоръжения, за да се възстанови нормалната им работа, дори не е повдигнат засега.

Другият проблем, който този път остана на заден план на фона на скъсаната язовирна стена, но е един от най-честите източници на наводнения, са дигите на реките. За тях пак отговарят общините в рамките на населените места и "Напоителни системи", когато реката е извън техните граници.

Всъщност ситуацията и там е подобна. Повечето диги са от 70-те години на миналия век, а настоящият контрол над тях е така разпилян, че да се размие като пясъка на придошла река. "Дигите на Русенски Лом се стопанисват от 13 субекта - десет общини, два клона на "Напоителни системи" и едно акционерно дружество", онагледява проблема Валентин Славов, технически директор на "Напоителни системи". За 2012 г. Националният план за защита от бедствия предвижда 6.1 млн. лв. за "Напоителни системи" за възстановяване, корекции и почистване на реки. Дори да приемем, че всички тези средства се използват правилно и навременно, те няма да решат проблема, защото другият собственик - общините, могат да кандидатстват за пари само след щета.

"Ние, общините, не разполагаме със средства за извършване на такъв тип дейности и ако аз примерно преценя, че някоя дига е опасна, мога да се обърна към комисията да ми отпусне средства", казва Ахмед Ахмедов. Друг е въпросът обаче дали тя ще одобри средствата.

3. Когато вълната удари, вече е късно

Никой не може да предотврати всички бедствия. Но може поне да реагира по-адекватно, по-навреме и с цената на по-малко жертви. Въпреки зачестилите бедствия държавата продължава да е със забавени реакции и да действа постфактум.

МОСВ спуска предписания за необходимите обеми вода, и то само на 52-та комплексни и значими язовира. Разчита се основно на информацията, подавана от синоптиците. Общините трябва да имат служител по управление на кризите. Той получава информация от областната администрация за потенциално опасни явления и се задейства общинският план за управление при кризи.

В конкретния случай по думите на областния управител на Хасково Ирена Узунова в петък до община Хасково и Харманли е била изпратена информация за опасност от наводнение и повишаване нивото на реките. Рано сутринта на 6 февруари, около 6 часа, специалист по кризи отива да провери язовир "Иваново". Той не забелязва нищо според Узунова, защото водата в язовира, преливникът (който трябва да поеме водата от язовира) и стената са били покрити с лед. Два часа по-късно, около 8.20 ч., стената се срутва. Едва когато кметицата на Бисер вижда големите ледени блокове по реката, тя започва да предупреждава хората... да се качат по горните етажи на къщите си.

От Националното сдружение на общините твърдят, че по време на тройната коалиция е била приета Задача за определяне на критичната инфраструктура (т.е. съоръжения и обекти, които са потенциално опасни). Даже били заделени и средства. "Така и не разбрахме какво стана с тази задача", казват от сдружението на общините. Според данните на междуведомствената комисия от предишното правителство над 290 млн. лв. са дадени за последствията от бедствия и за превенция. По времето на ГЕРБ Министерството на извънредните ситуации бе премахнато, "Гражданска защита" премина към вътрешното ведомство и се обедини с пожарната и беше приет План за изпълнение на националната програма за защита при бедствия, който се изготвя ежегодно.

В плана за 2011 г. министър Цветан Цветанов е отчел, че с цел защита от вредното въздействие на водите най-много е получило земеделското министерство - 2.3 млн. лв. Следват Министерството на транспорта с 1.2 млн. лева и МВР с 1.3 млн. лева. Отпуснати са още пари на МРРБ – 801 хил. лева, и на МОСВ - 250 хил. лева. Най-малко - 100 хил. лева, е взело министерството, което сега ще отговаря за язовирите - МИЕТ.

Малко по-надолу обаче Цветанов отчита, че например 130 хил. лв., предвидени за създаване на система от аварийни прагови стойности за нивата на реките при наводнения, са върнати, защото нямало достатъчно време за започването на процедурата за обществената поръчка.

Тъжната истина е, че пари за система за ранно предупреждение при бедствия в България се заделят още от 2005 г. Тя трябва да включва система от датчици, които да дават информация в реално време за състоянието на реките и водните басейни. Тази информация отива към информационен център, който прогнозира евентуалните наводнения, като се определят заливните зони.

През ноември 2007 г. има обществена поръчка за изработването на проект и доставката на системата. Не беше обявено кой е спечелил. Тогавашният министър на бедствията Емел Етем обясни, че до май 2009 г. 28 хил. българи трябва да разполагат с личен ПИН код на телефоните си и "след като го въведат, да чуват сигнал какво е бедствието и какво трябва да се направи, като се явят на мястото, където се събира щабът".

Резултат от мащабния проект е, че към днешна дата в 10 града са монтирани алармени системи. Страната разполага и с Център за аерокосмическо наблюдение (ЦАКН), чиито сателитни снимки според Гражданска защита служат единствено при пожари.

Отделянето на средства за системата продължава и при управлението на ГЕРБ. Премиерът Бойко Борисов през седмицата заяви, че става въпрос за "огромни" бюджетни средства, които трябва да се излеят и в тази посока. През октомври 2011 г. беше одобрен план за изпълнение на националната програма за защита при природни катаклизми за 2012 г. Предвидено е за тази година да се заделят 5 млн. лв. за доизграждането на системата. На 7 декември 2011 г. МВР получи пък допълнителна субсидия от бюджета в размер на 6.5 млн. лв. за текущи разходи. Част от отпуснатите средства бяха също за функционирането на системата.

Огромни е, меко казано, пресилен коментар, който прилича малко на поговорката "скъпи на триците, евтини на брашното". Дори да струва няколко десетки милиона, системата за ранно предупреждение пак ще бъде евтина - данните на НСИ за 2010 г. показват, че щетите от наводнения са били в размер на 531 млн. лв.

4. След дъжд...министри

На фона на всички изброени по-горе сериозни провали във веригата на отговорност - от министерствата до общините, трогателната активност на министри, кметове и премиер, които обикаляха със замръзнали физиономии из наводнените области, беше илюстрация на прословутата пословица за дъжда и качулките.

Сагата започна още с драматичното, почти комиксово прелитане на Бойко Борисов над наводнените области с хеликоптер "Кугър", "за който дадохме толкова пари, нямат системи срещу обледяване и рискът да паднат, като излетят, е много голям". Борисов, неговата дясна ръка Цветан Цветанов и Мирослав Найденов смело се качиха в един от хеликоптерите. "Щяхме да паднем и ние", описа пътуването си към региона на бедствието Борисов. Каква полза за наводнените би имало от това не стана ясно.

Но истинската приливна вълна връхлетя село Бисер и Южна България, когато останалите членове на кабинета и новият президент успяха да се доберат дотам върху БТР-и. Какво точно са обещали и дали са се извинили на хората, не стана ясно, но за сметка на това пресслужбата на Найденов например съобщи, че е осигурил фураж за животните. Ако се съди по думите на премиера, ще му се наложи да кара и други продоволствия, защото той и колегите му изглежда ще заменят останалите управници в региона за известно време.

"Цветанов, Найденов, Тотю Младенов, всички са там и съм казал да стоят по бедстващите райони, докато се свърши работа, коментира Борисов. - Началникът на Генералния щаб, пожарната, Гражданска защита. Когато началниците са там и подчинените мръзнат заедно с тях, съответно всички проблеми се решават на мига. Като няма дърва и Миро Найденов е там, дърва ще дойдат много по-бързо, отколкото ако е в кабинета си."

Но най-дълго може би на място трябва бъде заточена Нона Караджова. Министърът на околната среда и водите не бе надмината по неадекватност, след като заяви, че отговорни са гражданите, тъй като те избират кметовете си. И ако последните са некадърни, вероятно избирателите им би трябвало да бъдат оставени да се удавят.

Напиши коментар