СКАНДАЛЪТ С ДИПЛОМИТЕ: НИЩО ЛИЧНО - САМО БИЗНЕС

Вместо да мрънкат срещу отказа на Турция да признава дипломите, вузовете и министерството да предприемат радикални мерки за подобряване на качеството

Ванина Стоянова
Сега

Преди 3 дни ректори спешно поискаха от министъра да изпратим протестна нота до Турция заради решението да спре признаването на нашите дипломи. Игнатов побърза да декларира, че проблемът не е в българската образователна система.
България не е желана образователна дестинация и това определено е проблем, който е забелязвал дори просветният министър Сергей Игнатов.

Доказателство за това е относително устойчивият брой желаещи да учат в чужбина и относително невисокият дял чужди студенти в България. Няма голям наплив и по международните програми за обмен на студенти. Най-показателен за мястото на страната ни на европейската образователна карта е фактът, че нито един български университет не присъства в европейските или световните рейтинги на университетите.

Та в този смисъл, колкото и да си повтаряме като мантра, че българското висше образование е качествено, то няма да стане такова от само себе си.

За да е качествена една система, особено образователна, тя трябва да бъде добре уредена, с правила, които се спазват от всички и с достатъчно високи критерии за измерване на прословутото качество.

България - колкото и жалко да е - няма добри традиции в това отношение или те са загубени в годините, когато незаконни филиали на големи държавни университети никнеха като гъби из цялата страна; когато фалшифицирането на дипломи се превърна в доходен бизнес, в който бяха замесени дори университетски преподаватели и чиновници от министерството; когато изпитите се вземаха с пачка (различна по размер и цвят в зависимост от сложността на изпита); когато университетските преподаватели започнаха да препускат из страната като Хвърковатата чета, за да преподават в не един, а в два, три, че и повече вуза. И не на последно място, когато висшите училища в нарушение на закона започнаха да приемат гимназисти, които

дори не са издържали матурите

Можем ли поне за един от тези плевели да кажем, че е изкоренен? Публична тайна е, че много от изпитите могат да се купят, а тарифите се обсъждат по коридорите на вузовете без капчица свян.

В интернет има обяви за продажба на легални дипломи за средно и висше образование, включително и на дипломи от Медицинския университет! - все едно човекът е ходил на всички лекции и упражнения, а накрая си е взел добросъвестно изпитите. Има обаче и обяви за купуване на документи, което означава, че има търсене, което трябва да се задоволи. Не е известно някой, облечен със съответните правомощия, да смущава безпрепятственото съществуване на този пазар.

Затова решението на турския Съвет за висше образование от 5 юли, с което замразява процедурите по легализация на дипломите от български университети е напълно логично и не би трябвало да е изненадващо. Или поне не за хората, които са част от системата или дори я управляват. Особено като се има предвид, че

Анкара дава сигнали

още преди две години - когато въвежда тежки приравнителни изпити. Мярка, която една държава не членка на Евросъюза е предприела към държави като Иран, Азербайджан и... европейска България. Очевидно не е случайно, че малко по-рано Гърция също обяви, че няма да признава автоматично българските дипломи. Причината е все една и съща - случаите на фалшифицирани на документи и ниско качество на образованието.

Две години по-късно очевидно българската държава не е предприела нищо срещу фалшифицирането на дипломи, след като Турция предприема крайната мярка. Колкото и да са подправените документи, те са удар върху онези няколко на брой от всички 51 университета в страната, които наистина се опитват да държат на стандартите за качество.

Въпросът е друг. Защо в този скандал българската държава се държи като щраус, заровил главата си в пясъка? Похвално е, че министърът на образованието размаха пръст и се закани всеки да си получи заслуженото. Тогава обаче освен замесени преподаватели ще се окаже, че има и замесени ректори, които широко си затварят очите за

процъфтяването на този бизнес,

както министърът нарече образованието. Може да се окаже, че схемите за фалшиви дипломи цъфтят под политическия чадър на високопоставени държавни чиновници, министри или депутати. Тогава кой ще носи отговорността? Засега изкупителна жертва в скандала са самите студенти, които са фалшифицирали дипломите си, а не покровителите на каналите за подправяне на документи. Найс, а?

Истинският проблем на скандала не е дали висшето образование е качествено, а кой ще прилапа милионите, които турските студенти наливат за обучение. В момента младежите от югоизточната ни съседка са

златна касичка за вузовете

ни - годишно те плащат поне 39 млн. лв. за такси за обучение и още около 13 млн. лв. на месец за издръжка за живот. И в това отношение министър Игнатов е прав, че "българското образование е един от най-успешните бизнеси, които се развиват сега в условията на криза".

Само че тезата издиша, когато българското висше образование влиза в конкуренция с "неевропейското" образование на Турция. Защото целенасочената и добре финансирана политика на Турция трябва да буди уважение. И вместо да мрънкат, завистливите комшии, пардон бизнес конкуренти могат да се поучат, а не да бълнуват колко е качествено образованието ни.

Защото колко качествено е едно европейско образование, което не влиза дори в рейтингите за Европа, и колко (не)качествено е онова, което има присъствие в световните класации, пък макар и не сред първите 200?

Напиши коментар