ЩЕПСЕЛ С ВИМЕ

Румен Белчев
Стършел



Цяло лято билборд на нашата улица ме убеждаваше да се включа в подписката за референдума за Белене. От билборда приветливо ме гледаше насочен към мен щепсел и с огромни букви ми казваше:



"ВКЛЮЧИ СЕ!"



От една страна - приятно бе, че предлагаха да се включа. От друга - не пишеше къде трябва да си пъхна щепсела... Нещо недомислено ми се видя...



Но - за сериозните работи трябва да се пише сериозно. И по възможност - и да се мисли.



Подписката мина успешно, сега наред е референдумът. От една страна - хубаво е, че ще ни питат най-после за нещо. От друга - що чак сега? Значи, когато почна да се строи - не ни питаха. Когато спряха да я строят - пак не ни питаха. Когато пак почнаха да я строят - съвсем не ни питаха. Когато отново се отказаха от нея - въобще не ни питаха. Когато се деляха консултантските и комисионите - хептен никой не се обади, ей така, от кумова срама - да ни попита.



Що чак сега - когато се зададе ей толчаво плащане, защото никой не ни е питал - ни питате? Така хем ще се изръсим с 40 милиона за референдума - да си платим за това, че някой ни пита, хем после - каквото и да решим - все ние ще сме виновни и пак ще трябва да плащаме...



Защото - след почти четвърт век преход, който така и не свърши, но плавно премина в криза, поне за едно сме сигурни - каквото и да си приказваме, най-накрая ще стане дума за пари...



Няма да разсъждаваме хубаво ли е да се строи атомна централа или не е хубаво - след двайсет години дискусии всеки вече си има мнение и няма как да бъде разубеден.

Да поразсъждаваме колко е хубаво да има всенародно допитване.



Според закона, приет от миналото народно събрание, за да задължим парламента и правителството да се съобразят с нашето мнение, трябва да гласуват не по-малко от гласувалите на последните парламентарни избори. На последните парламентарни избори бюлетини пуснаха 4 225 124 избиратели. Повече от половината по списък, какво ти повече от половината - 60 % от избирателите гласуваха!



Ами ако сега не излязат толкова?



Мъдрият закон е предвидил и тоя черен сценарий - ако гласуват дори само 20 % от избирателите и повече от половината са "за", въпросът отива за разглеждане в Народното събрание, което в тримесечен срок трябва да вземе решение.



Да погледнем сега календара - по закон референдумът трябва да се проведе най-късно до февруари. Четири милиона няма да отидат до урните, макар, че през зимата няма гъби - това е сигурно. Значи - трябват ни още три месеца дебати в парламента. Дебатите привършват през май, а през юни следва какво? Избори, естествено!



Ура, прочее, за безплатната изборна кандърма!



Всъщност - толкова безплатна ли?



Вече четохме, че държавата ще трябва да се бръкне с около 40 милиона за организирането на референдума. Затова е държава - да си плаща, за да научи мнението ни! Има си Конституция! Да се съсредоточим върху допълнителните харчове, основавайки се на богатия опит от досегашни избори.



Кои ще побързат да включат щепселчето си към щедрото партийно виме?



В момента, в който се насрочи референдумът, в телевизиите ще наскачат познати и непознати експерти, които съвсем безкористно (надяваме се) ще ни убеждават в правотата на едната или другата теза.



Вестниците (също така безкористно, надяваме се) ще дават равни възможности да ни убеждават както на едните, така и на другите. Собствениците на билбордове (при тях няма как - трябва да се плаща) ще нацвъкат страната с призиви "за" и "против". Печатниците щастливо ще бълват плакати и листовки.



Социолозите, доволно потривайки лапички, ще ни мерят електоралната температура и редовно ще ни осведомяват накъде се движи.



Неидентифицирани заоблени субекти ще обикалят махалите със списъци за безвъзмездно социално подпомагане на правилно гласуващите.



Много силикон и южни ритми ще се изсипят по площадите, където в почивките между два кючека ще ни разясняват тънкостите на ядрената енергетика.



И всичко това - за какво?



За да може едните да кажат - народът се произнесе, а вие не го слушате, а другите да отвърнат - не народът, нищожен процент от имащите право на глас бяха подведени от вашите агитатори...



Все пак - преди да отидете да гласувате, опитайте се да отговорите на един простичък въпрос - защо атомните централи си имат комини, след като в тях нищо не гори и не пуши?



Ако не можете да отговорите - замислете се - имате ли право да решавате каквото и да било - "за" или "против"?

 

Напиши коментар