СЪРБЕЖИ БЕЗ ГРАНИЦИ

М. Вешим
Стършел

Според доклад на организацията "Прозрачност без граници" България се оказва най-корумпираната европейска страна.

Подкупността не е като нивото на река Дунав, че да я мерят в сантиметри. Нито в килограми или тонове. Макар че може и в тонове - казват, че в железниците ни липсвали тонове вагони и никой не знаел къде са.

Корупцията в една страна се измервала с усещането за корупция на нейните граждани.

Запитах се като гражданин на тая страна дали аз лично имам такова усещане. И как се проявява то...

И установих, че при мен усещането за корупция се повявява като сърбеж. Започна първо зад ухото.

Зад ухото се почесах преди седмица, когато прочетох, че и СДС са купували цигански гласове по 20 лева на отминалите избори. Давали на мургавите избиратели и мобилен телефон, с който да заснемат как са гласували. Това го казва във вестник "Култура" не кой да е, а Антонина Желязкова, авторитетна жена, която всички в "Стършел" уважаваме от години. И не се съмняваме в думите й.

Почесах се зад ухото и се замислих докъде я докарахме - точно СДС, партията, на която възлагахме толкова надежди преди години, съюзът, който събираше на митинги по милион души в името на демокрацията и промяната, сега се занимава с джамбазлък. Стигна до положението да купува гласове по 20 лева парчето.

Помислих си, че щом и СДС са купували, дето отдавна са далеч от властта и нямат бол пари, какво ли са правили другите партии... И само при тая мисъл усетих сърбеж по гърба.

А пък левият крак ме засърбя, когато срещнах един познат, към петдесетгодишен мой връстник, който въобще не се притесняваше, че правителството ще вдига годините за пенсиониране.

- Пука ми! - каза той. - Ще бутна петстотин кинта на човек от ТЕЛК и ще се пенсионирам тия дни по болест!

- Болен ли си? - попитах го.

- Що да съм болен?... Давам парите и получавам документ за инвалидност.

От него научих, че в България имало повече пенсионери по болест, отколкото в десет пъти по-голямата Германия.

И освен левия крак почна да ме сърби и дясната ръка.

А пък лявата ръка ме засърбя, след като прочетох, че най-богатият българин е шефът на Корпоративна търговска банка. Който бил избран за "Мистър Икономика".

То вярно, че каквато икономиката ни, такъв ни и Мистърът. А станал богат с парите на големи държавни фирми, които държал на нисък депозит в банката си. Покрай него станали богати и други негови приятели - най-вече Дилян Пеевски, който си купил вестници и телевизии, за да хвали правителството. Същият Пеевски, дето е и човек на Доган...

При споменаването на Доган се сетих за неговия хидро-милион, който съдът обяви за съвсем законен, и тогава ме засърбя цялото тяло... Май съм патологичен случай, щом корупцията в държавата се отразява на собствената ми кожа.

А пък на ония, дебелокожите, за които стана дума по-горе, нищо им няма.

Дали не съм за болница?

Ама като чуя за болница, още повече почва да ме сърби.

Напиши коментар