СЪБОТЕН БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТ
Възрастта за пенсия и осигурителният стаж да започнат да растат с по 6 месеца на година още от 2012 г., докато стажът стигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете, а възрастта - 63 г. и 65 г. Това ще предложи на Тристранния съвет и на правителството вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, съобщава “24 часа”. Според източници, близки до вицепремиера, освен този вариант за обсъждане имало още два. Този обаче, според експерти, бил най-реалистичен. Вторият вариант предвиждал увеличаване на "скоростта", с която да расте само осигурителният стаж - вместо с по 4 месеца, с по 6 или дори с по 8 месеца годишно, докато стигне 40 г. за жените и 43 г. за мъжете.Третият вариант бил да се изравни на 63 г. възрастта за мъже и жени и от догодина тя да се вдига с по 6 месеца, но само за жените. Той бил най-малко вероятен. Вицепремиерът щял да настоява отново да се вдигне с 2 г. възрастта за ранно пенсиониране при военните и МВР от сегашните 25 на 27 г.
През 2012 г. България ще е беднякът отличник на ЕС, пише “Сега”. Прогнозите на Европейската комисия са страната ни да отбележи най-висок ръст на производителността в целия ЕС. Догодина ще сме в челната петорка по ръст на икономиката и на второ място по най-нисък държавен дълг след Естония, а бюджетният дефицит ще е сред най-ниските. Всъщност шампионите по очакван икономически ръст за 2012 г. са все страни от Източна Европа - първите шест са Естония, Литва, Латвия, Полша, България и Румъния. От документа на ЕК се разбира, че България е финансово дисциплинирана държава и вероятно няма да изпадне отново в рецесия през следващите две години. Изводът, който липсва в евродоклада, но се налага логично, е, че България ще си остане най-бедната страна в ЕС и че при тези темпове на развитие десетилетия няма да й стигнат да догони средното за ЕС ниво, отбелязва изданието.
В критика на правителството прерасна следизборният анализ на президента Георги Първанов вчера. Той упрекна "върховния главнокомандващ" на кабинета Симеон Дянков, че задълбочава пропастта между бедни и богати в България, информира още “Сега”. "Работи се главно за онези, които имат все пак от какво да преживяват, и много малко правителството мисли за социално слабите", сгълча го Първанов. И добави, че очаква много по-активна политика в областта на образованието и здравеопазването, която да запази социалните права на хората. Президентът разкритикува и поредното орязване на бюджета за армията за догодина, което вече предизвика недоволство сред военослужещите. Според него, ако отпаднат социалните компенсации, качественият състав на българската армия ще деградира тотално.
Eвропа само е спечелила от българите и румънците, които са напуснали родните си страни, за да работят в икономиката й, съобщи Еврокомисията в доклад, публикуван в петък, е водещата новина за “Труд”. “Тези работници са дали приноса си към обогатяването на комбинацията от професионални умения и също така са заели вакантни места в сектори и професии с недостиг на работна ръка, например строителството, домашните услуги и ресторантьорството”, заяви ЕК. Според нея свободното движение на румънски и български работници се отразява положително на брутния вътрешен продукт на ЕС в дългосрочен план. Десет от общо 27 държави в ЕС обаче още не допускат свободно български и румънски работници до трудовия си пазар - Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Франция и Холандия. До края на т. г. те трябва да уведомят ЕК дали възнамеряват да удължат ограниченията с още две години, които са им позволени от присъединителните договори на двете балкански страни. За да продължи забраните, всяка от десетте държави трябва да покаже пред Брюксел, че има сериозни затруднения на трудовия си пазар или опасност от такива. От 1 януари 2014 г. всички бариери пред свободния достъп на българи и румънци до целия трудов пазар на ЕС трябва да отпаднат.
Българите искат да работят повече, разкриха данни на Европейската статистическа служба, тиражирани от “Стандарт”. По информация на Би Ти Ви проучването обхваща заетите на непълно работно време в държавите-членки. Близо 40% от българите, които се трудят по 4 или 6 часа на ден, изразяват желание да работят повече. В тази класация преди нас са Латвия, Гърция и Испания - все страни, в които има висока безработица. Проучването обаче не отчита масово явление от последните години - доста българи сключват договори за 4-часов работен ден, а всъщност се трудят много повече. Над 41 милиона души в Евросъюза се трудят на непълно работно време. Една пета от тях искат повече часове труд. У нас работата на 4 часа дневно набира скорост след 2008 г. като компромисен вариант пред съкращаването на работни места в кризата, припомня вестникът. Хората, които искат да работят повече, са от страни с висока безработица и от такива с ниски възнаграждения. У нас един час труд, струва средно 2,5 евро, в Латвия - около 5 евро, а в Белгия - близо 40 евро, сочат данни на Евростат.
Спечелили сме 4,5 млрд. лв. от членството ни в Европейския съюз, показва справка на финансовия министър Симеон Дянков за периода от януари 2007 г. до септември тази година, представена вчера в парламента, пише “Монитор”. За разглеждания период страната ни е получила около 7,7 млрд. лв., каза финансист номер едно. От тях 2,4 млрд. лв. са дошли от структурните и кохезионните фондове. Други 1,1 млрд. лв. идват от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и фонда за рибарство. „Размерът на платената вноска на България в общия бюджет на ЕС от януари 2007 г. до септември 2011 г. възлиза на 3,3 млрд. лв.”, обясни Дянков. Той разказа още, че до 2009 г. вноските, които е правила България в бюджета на ЕС, са били по-големи от това, което сме получавали. Тенденцията обаче се е променила миналата година.
“Държавата се е отказала напълно от ангажимента си да плаща скъпоструващото лечение на тежко болните, като го е прехвърлила изцяло за сметка на здравно осигурените. Това става ясно от отчета на здравния министър Стефан Константинов пред парламента за какво е похарчен трансферът от 340 млн. лв., който управляващите наредиха здравната каса да направи към МЗ през 2011 г. Така в министерството влязоха пари, набирани от здравни осигуровки, с които по закон могат да се плащат само дейности от здравното осигуряване”, четем в “Сега”. Реално осигурените у нас са около 2 милиона души при население от 7 300 000. Досега от НЗОК са прехвърлени 252 млн. лв., тъй като трансферът се прави на тримесечие. Оказа се, че от тези пари за онколекарства, ваксини и други медикаменти са отишли 134.2 млн. лв. Фондът за лечение на деца в чужбина, първоначално замислен като събираща дарения структура, също е захранен с 6.5 млн. лв. от здравните вноски. Фондът "Ин витро", който плаща асистирана репродукция, досега е получил близо 9.7 млн. лв. Почти 1.9 млн. лв. са отишли за фонда за трансплантации в чужбина, който впоследствие бе закрит, и още 374 000 лв. - за комисията за лечение в чужбина, която поема случаи на българи над 18 г., на които не може да се осигури лечение у нас. С 92 млн. лв. са финансирани високотехнологични дейности, диализно и интензивно лечение, лечение на онкологични заболявания, дейности по трансплантации.
Хора, пострадали от алчни гинеколози, в събота от 10 часа правят митинг пред парламента, съобщи Радослав Благоев от Нови Искър, който е загубил дете по време на раждане, информира 424 часа”. Той се е свързал с близките на наскоро починалата в столичната болница “Шейново” Деяна Георгиева и е направил група във фейсбук, на която са се включили над 1000 души, които ще се съберат пред Народното събрание. Това са близки и приятели на хора, загубили дете или майка по време на раждане заради лекарски грешки, некомпетентост и алчност.
България може да търси инвеститори за АЕЦ "Белене" и с помощта на САЩ, съобщава “Стандарт”. Темата за намирането на нови подходи за финансиране на скъпоструващите проекти в областта на ядрената енергетика в условията на икономическа криза е била обсъдена по време на разговор между министъра на икономиката Трайчо Трайков и зам. помощник-секретаря по международната ядрена енергийна политика и сътрудничество към Департамента по енергетика на САЩ Едуард Макгинис. "САЩ обръщат голямо внимание на изграждането на малки модулни ядрени реактори - т.нар. SMR, които се строят по-бързо и са с по-бърза възвръщаемост на инвестицията", е заявил Макгинис. Редица компании вече разработват такива, а се очаква Конгресът на САЩ да одобри отпускането на 67 млн. долара до 2020 г. за финансиране на такива разработки.
Напиши коментар