СЪБОТЕН БЪЛГАРСКИ ПЕЧАТ
Наетите в България намаляват, а средните заплати нарастват. Това показват данните на националната статистика за последните 3 месеца на 2011 г., пише „Сега”. Само за този период наетите са намалели с 56 400 души (2.6%) и към края на декември падат до 2.13 млн. Броят им е по-малък с 15 400 и спрямо декември 2010 г. В същото време средната заплата за страната трайно мина 700 лв. и стигна средно 727 лв. при 693 лв. за третото тримесечие (4.9% повече). Тя нараства с 8.7% и спрямо последните три месеца на 2010 г., когато е била 669 лв. Експерти обаче отдавна обясняват, че при драстичното намаляване на работната сила в кризата възнагражденията се увеличават изкуствено, тъй като парите за заплати се делят на по-малко хора. В края на всяка година те растат и заради традиционното раздаване на бонуси. За една година заплатите в частния сектор са нараснали с 66 лв. - от 629 лв. на 695 лв., а в обществения с 33 лв. - от 777 лв. на 810 лв. В рамките на годината обаче възнагражденията в обществения сектор растат по-бързо от тези в частния. Спрямо третото тримесечие ръстът при тях е 57 лв., докато в частните фирми - с 25 лв. по-малко, което може да се обясни основно с по-високите бонуси, раздавани от държавата.
Депутатските заплати скачат с 360 лв. и стават 2556 лв., научаваме от „24 часа”. Според правилника на парламента парите на народните избраници са равни на 3 средни заплати в обществения сектор през последния месец от тримесечието, а Националният статистически институт обяви, че за декември сумата е 852 лв. Големият скок за депутатите идва от изтеклия срок на решението за замразяване на възнагражденията им от декември 2009 г. То бе продължено на 18 февруари 2011 г., но важи само до края на м.г. Парламентарният шеф Цецка Цачева обещава още идния вторник да постави въпроса първо пред депутатите от ГЕРБ, а после и пред всички парламентарни групи, за да се вземе общо решение дали и тази година заплатите да се замразят.
1 173 203 лева е раздал фонд „Земеделие” под формата на бонуси и допълнително материално стимулиране през 2011 г., съобщил пред “Труд” шефът на ведомството Румен Порожанов. До края на март м.г. той бе началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. “За мен е нормално, когато има добре свършена работа, да има бонуси под формата на материално стимулиране”, аргументира се той. До края на март м.г. Порожанов бе началник на кабинета на финансовия министър Симеон Дянков. Финансист №1 обяви битка срещу чиновническите бонуси, но тихомълком раздаде 233 725 лева като коледни добавки на подчинените си, припомня изданието. Част от платените бонуси във фонд „Земеделие” възлизали на 4,9% от фонд “работна заплата” за ведомството, който за 2011 г. е бил 23 727 404 лв. Като стимули от това перо са изплатени 940 121 лв. на общо 1345 служители. В целия фонд работят 1700 души. Отделно са раздадени и пари под формата на допълнително материално стимулиране (ДМС) - 233 082 лв. Така общо бонусите излизат 1 173 203 лв.
Зам.-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Тодор Димитров ползва личен служебен автомобил, въпреки че според правилника на Народното събрание (НС) няма право на такава екстра. Тя се полага само на шефовете на парламентарните групи, председателите на комисии, председателя на НС и неговите заместници, разкрива още „Труд”. Всъщност парламентарният мерцедес останал на Димитров от времето, когато бе един от тримата председатели на ГЕРБ в парламента. Самият депутат не дал обяснение. Председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев го защитил, че заместникът му ползвал колата на зам.-шефа на НС Анастас Анастасов (ГЕРБ), който е возен от НСО. Като шеф и на вътрешната комисия обаче Анастасов има право на още една служебна кола, която преотстъпил на Тодор Димитров.
Евродепутатите от ГЕРБ ще гласуват против ратифицирането на спорното търговско споразумение АСТА, когато то ще се обсъжда в Европарламента през юни, заяви в Брюксел евродепутатът от управляващите Андрей Ковачев, информира „Сега”. По думите му, основният и най-важният аргумент за гласуването "против" - това е свободата да се ползва интернет. "Не можем да имаме друга позиция, освен да защитим тази свобода, когато има и най-малкият риск да бъде злоупотребено или да бъдат следени тези, които ползват интернет. Ние не можем да се съгласим с това и трябва да бъдат изчистени всички тези моменти, за да няма такива съмнения. В момента споразумението е така подписано, че има неясноти и съмнения за това, че в страните - членки изпълнителните власти могат да злоупотребят със следенето в интернет. Така че е ясна позицията на евродепутатите от ГЕРБ, ние ще гласуваме против това споразумение", казва Андрей Ковачев. Евродепутатите от ГЕРБ са част от най-голямата парламентарна група в Европарламента - дясната Европейска народна партия (ЕНП), която все още не се е изказала за позицията си по АСТА. Евросоциалистите вече заявиха, че няма да подкрепят евентуална ратификация на споразумението. Същото се очаква да сторят либералите и зелените в ЕП. Заявлението на Андрей Ковачев обаче е в разрез с отстояваната досега позиция на нашето правителство, което вече подписа споразумението, припомня вестникът.
Седмица след като България бе заплашена от нова газова криза, а бизнесът настоя да научи защо няма алтернатива за доставка на гориво, различно от руското, правителството обяви за приоритетни всички възможни газови трасета, информира „Труд”. “Основната задача пред нас е да докараме каспийския газ възможно най-бързо и по възможно най-евтиния начин”, коментира икономическият министър Трайчо Трайков. Той допълни, че предстои среща с международната петролна компания BP, която участва в разработването на азербайджанското находище “Шах Дениз II”. То се смята за потенциален източник на гориво както за руския “Южен поток”, така и за “Набуко”, който е част от т. нар. южен коридор, подкрепян от ЕС и САЩ. Декларирането на всички газови трасета като приоритетни стана след серия посещения на високо ниво. Първо в София пристигна американският държавен секретар Хилъри Клинтън. Веднага след визитата й вицепремиерът Симеон Дянков и икономическият министър Трайчо Трайков заминаха за Москва. На финала по поръчение на Клинтън у нас пристигна и посланикът на САЩ по енергийните въпроси в региона Ричард Морнингстар.
„Стандарт” отбелязва, че с визитата си в София Ричард Морнингстар е направил заявка за голям шлем в енергетиката подобно на обявения преди години от Георги Първанов по повод на руски енергийни проекти. Добив на шистов газ у нас, американски инвеститор за АЕЦ "Белене" и ускоряване на проекта "Набуко" - алтернатива на руското синьо гориво за Южна Европа били акцент в проведените от него разговори с български политици. Морнингстар е поел ангажимент да предостави на страната ни най-новите изследвания за добива на шистов газ, подробности по технологията и опита при експлоатацията на находищата в САЩ. Борисов обаче отново защитил тезата, че приоритет на правителството е съхраняването на природата. Обсъден бил и интересът на голям американски инвестиционен фонд, който би вложил пари в строителството на АЕЦ „Белене”. Кой е обаче той не се съобщава. Според председателя на Атлантическия клуб Соломон Паси компанията вече има опит в тази област, тъй като част от инвестициите й са насочени в инфраструктура и енергетика, и то не само в САЩ.
Всеки ден на повече от 100 българи се поставя диагноза рак. Прогнозата е до края на 2012-а в регистъра да влязат 37 хиляди души. А над 18 хиляди да умрат, показват проучванията на Националния раков регистър, четем в „24 часа”. Последното мащабно онкологично проучване показва, че през 2009 г. с относително висока смъртност от злокачествени заболявания (над 130 на 100 000 души) са областите Шумен, Перник, Варна, Добрич и Кюстендил, съобщи директорката на Българския национален раков регистър д-р Надя Димитрова. За завиждане (под 90 починали от рак на 100 000 души население) са били областите Видин, Пазарджик, Разград и Ловеч.
Службата за финансов контрол в Гърция подгони гръцките граждани, учредили фирми без реален предмет на дейност в България, за да се възползват от данъчните облекчения, пише още „24 часа”. Този нов трик е с цел избягване на плащането на високите данъци за хилядите собственици на скъпи и мощни автомобили, които ги регистрираха в България. Стотици от тях, шофирани от гърци, наводниха пътищата в северната част на Гърция. Глобата, която ще трябва да заплати лице, решило да учреди фирма без реален предмет на дейност, само и само да кара евтино луксозна кола, варира от 2500 до 10 000 евро според мощността й. За целта гръцките власти ще търсят съдействието на компетентните органи в България, за да се установи дали притежаването на автомобил е единственият реален предмет на дейност на чуждата фирма.
Седмичните разходи за храна на едно обикновено българско семейство, което не слага на масата си луксозни и екзотични манджи, излизат значително по-високи, отколкото на хората в Западна Европа, показала проверка на „Монитор”. Оказва се, че едни и същи покупки, които направили за седем дни няколко български семейства в различни части на континента, стопяват най-много средства от доходите на хората, които са в нашата страна. Около 14 на сто от минималната работна заплата у нас, която е 270 лева, отиват за покупката на литър прясно мляко, четири кисели млека, по кило пиле и свинско месо (котлет), 6 яйца, килограм кренвирши, половинка кашкавал, 3 хляба и по килограм домати и ябълки. Тези стоки стрували 38,68 лева в България, като пазаруването било предимно на промоция. В Германия пък били достатъчни 29,25 евро за същите продоволствия. Вестникът цитира данни на НСИ, според които близо 64 пъти е поскъпнал животът на българина за последните 16 години.
Лично премиерът Бойко Борисов и най-успешният футболен мениджър в света сър Алекс Фъргюсън са помогнали за връщането на Бербатов в българския национален отбор, научил "Стандарт" от близки до звездата на "Манчестър Юнайтед". Нападателят е дал дума на Любо Пенев, че ще излезе още в контролата с Унгария на сакралната дата 29 февруари, а после ще помогне и в световните квалификации. Покана още не е пратена, но и това ще стане в законовия срок - 2 седмици преди мача. Никой не смее да обяви официално новината, тъй като Митко е малко тежък характер и винаги съществуват 5% вероятност да промени решението си в оставащите часове, обяснява вестникът.
Напиши коментар