С КОГО ЩЕ СЕ ЦУНКА БОРИСОВ СЛЕД ОТТЕГЛЯНЕТО НА БЕРЛУСКОНИ?
ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/
Позволих си да прогнозирам преди седмица, че самохвалството на победителя Борисов в нощта на изборите с получените поздравление от Берлускони е на път да повтори ситуацията, когато премиерът ни уважи с личното си присъствие откриването на руския туристически анклав насред резервата Камчия на 9 септември 2009 г. от московския кмет Лужков буквално дни, преди той да бъде унизително отстранен от този пост по искане на президента Медведев.
И ето че Берлускони си отива…Дали пък прословутата „целувка на смъртта”, приписвана на Доган като дамга за онези, до които се е докоснал с добра дума, не важи за Борисов и то в международен план?
Шегувам се. Няма такова нещо и не може да има, защото едрият по българските (политически) стандарти Борисов е твърде дребен по международните, за да има истина в подобно подозрение, колкото и да е изкушаващо то със споменатата фактология по аналогия. По-скоро вярно е обратното: кажи ми кого харесва Борисов като свой аналог в чужбина , за да ти кажа (ако не знаеш) какъв е той!
А Борисов харесва(ше) много, много, ама страшно много Берлускони. Наскоро срещнах основателната забележка, че Борисов е нещо като български Берлускони (на когото подражава в десния популизъм ), а еквивалентът на ГЕРБ в Италия е набързо създадената преди 17 години и често печеливша на изборите партия Форца Италия, съюзена тогава с крайните националисти на Умберто Боси. Не е като да няма прилики с местната политическа флора и фауна, нали…
Как се „сдушават” краставите магарета в международната политика? Явно си допадат онези, които се привличат- говоря именно за харесване, а не за самонасилието над личността, задължително за политика, който трябва да се усмихва дори на явния си антипод, който обаче е важна клечка в междудържавните отношения.
Борисов си риташе мачлета с онзи безпардонен тип Лужков, чиято съпруга Елена Батурина забогатя приказно от печелене на строителни поръчки в меката на петродоларите Москва. А Лужков беше толкова омразен напоследък (макар да бе на власт чрез избори, но свален безцеремонно от поста от самодържеца в Кремъл за облекчение на собствените му избиратели) , че дори затапените руски медии го обявяваха открито за мафиот.
С Берлускони пък Борисов си имаше приказка за „мъжкарството”- не си мереха приказките пред публиката, а гърбовете в сантиметри, потупваха се по тях и си разменяха солени шегички по този повод.
Дали обаче истината за харесването не е малко по-дълбока? Във всеки случай истинската „любов” на Берлускони в това отношение беше(?) Владимир Путин, за което руският автократ му отвръщаше с всеотдайна взаимност. Особено много го обичаше за това, че му подкрепяше енергийната стратегия и го използваше като инструмент за разбиване на западното единство срещу агресивната ценова политика на руската държава в износа на горива.
Двамата не пропускаха да демонстрират близост, като стана и на 7 октомври тази година на 59-тия рожден ден на Путин. Скъп гост му беше на Берлускони (и бившият германски канцлер на днешна руска служба Герхард Шрьодер). „Мъжкарят” Путин защити на пресконференция италианския си приятел, нагазил в сексскандали, като го нарече несправедливо очернян от завист „истински мъж”, явно възхитен от реномето му на женкар, който с много власт и пари може да си позволи всичко.
Въпросният 7 октомври обаче е свързан и с друго: с убийството на тази дата в Москва през 2006 г. на най-яростната критичка на путинизма, журналистката Анна Политковская. Ето какво пише тя за близостта между двамата още през 2004 г. в книгата си „Русия на Путин”:
„Завръщането на съветската система с укрепването на Путин на власт е очевидно.
Трябва да отбележа, че това стана не само поради нашето недоглеждане, апатия и умора след всички революционни промени. Това стана сред хор от одобрение на Запад, най-вече от Силвио Берлускони, който изглежда направо се е влюбил в Путин” (с. 296, 297).
Политковская нарича Берлускони още „основен европейски покровител” на Путин и не спестява критики в това отношение към британския премиер Блеър (междувременно него пък го наеха на скъпа служба в Казахстан в наше време), към германския канцлер Шрьодер (когото отдавна си напазаруваха от Газпром) и към френския президент Жак Ширак, разследван сега от френската прокуратура за стари злоупотреби. Чудна компания, която наблюдателната Политковская е събрала заедно под общия знаменател: почитатели на Путин!
И все пак: ще следим с интерес, кого още ще „цунка” (по собствения му израз) Борисов. Че се „цункат” задкулисно с Първанов, това вече стана ясно, макар и двамата срамежливо да не си признават, когато такива, като вашия автор, ги призовават.
Впрочем, в нощта на изборите Борисов съобщи още, че и от американските тайни служби („Сикрет сървис”) го били поздравили за изборната побода, което, ако беше вярно, щеше да е явен политически гаф за подобна институция в демократична страна.
Ето, че в следизборното посещението в САЩ на началника на предизборния щаб на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е и вътрешен министър на България, нашенската правителствената пропаганда прави възможното да замаже гафа с набеждаването на американските тайни служби като страна в българската вътрешна политика.
В резултат на това агитационно старание прочетох заглавие, че Цветанов бил „засипан с похвали” от ФБР. Горкият- дано се изрине бързо от преспите с похвали (сигурно е вярно за тях, нали в сайта Уикилийкс изтече дипломатическата препоръка от посолството на САЩ в София към Вашингтон Борисов да бъде побутван в правилната посока), че ни чака тежка зима. А където е тежко, Цецо е там.
Не можем да мръднем напред без този влекач на демокрацията, който като един Херкулес беше обещал да разчисти Авгиевите обори на престъпността и започна да добива доказателства направо с багер!?
Напиши коментар