С ДОМАТИ И ГРАНАТИ ДЪРЖАВА НЕ СЕ ОПРАВЯ

Людмил Илиев
Сега

Все по-малко хора вярват, че традиционните инструменти на демокрацията могат да направят живота им по-добър. Въпреки това те остават най-добрата възможност, с която разполагаме, за позитивна обществена промяна

Една скорошна случка демонстрира за пореден път защо в България масовият уличен протест е най-глупавият акт, който човек може да предприеме в надеждата си да промени нещо. Поетът дисидент Николай Колев-Босия се закани публично, че ще хвърли 6 домата срещу сградите на знакови институции в столицата като протест срещу корупцията и безхаберието на политиците и държавата.

"Червени домати за червени боклуци" - така обясни накратко мотивите си пред журналисти Босия. И беше надлежно арестуван, докато мяташе по първата си цел - Народното събрание. Последвалата обществена реакция се оказа всичко друго, но не и адекватна.

Най-напред, разбира се, заваляха обвинения в милиционерщина, защото, видите ли, за един човек, при това на 62 г., пред парламента били строени 40 полицаи и жандармеристи. На никого не хрумна, че органите на реда са длъжни да осигурят охрана, защото

няма как да знаят дали Босия ще дойде сам,

или спонтанно към него няма да се присъедини цяла тълпа. При това не с развалени домати и цивилизовани намерения, а бясна и готова за линч. А колкото до ареста - Босия може да твърди, че това е било политическа изява, и едва ли някой ще се усъмни в това. Но политически акт или не, хвърлянето на домати по НС си остава вандалство и полицията и другите органи по веригата на правораздаването са длъжни да реагират.

Тогава надигнаха глави и дежурните граждански активисти. Някой си изкряска: "Грабвайте домата!" И 23 години след провеждането на "нежната революция" се започна с "пълзяща доматена революция". Стотина-двеста души, организирани по "Фейсбук", се явиха пред парламента, заредени със зеленчуци и убедени, че меките домати и вложеното в тях политическо послание ще срутят твърдия фундамент на олигархията.

"По-добре да хвърляме домати, отколкото гранати", констатира тогава Босия. По мнение на наблюдаващите най-много от "революцията" пострадаха охраняващите сградата полицаи и случайно минаващите коли, които бяха далеч по-лесна цел от фасадата на НС. Буквално ден след провала на опита за превземане на българската Бастилия настъпи тишина. И така до следващата безполезна, фарсова и криворазбрана демонстрация на гражданско съзнание.

Всъщност щеше да е най-добре, ако Босия се беше ограничил до първоначалния си замисъл. Беше планирал всичко толкова добре - една седмица преди публичната си проява разпространи отворено писмо до институциите и медиите, в което обясняваше мотивите си. И получи най-доброто, на което неговият протест можеше да се надява - солидно обществено и медийно внимание, включително статия в авторитетния Financial Times.

Като добавим публичния арест от внушителна полицейска сила, се получи чудесна пропагандна акция. Кому трябваше цялата последвала шумотевица, която по размера и последиците си не се отличаваше от всички останали малки протести, които през ден се провеждат пред парламента?

Мнозина ще повторят вече втръсналия рефрен, че за да се оправи България, хората трябва да излязат на улицата. Добре, ама през 1990 г. на улицата бяха около милион души. И през следващите години последва най-големият погром, на който българската държава е била подложена в модерната си история. Не е ли очевидно, че докато хората са митингували,

нещо друго се е объркало фундаментално

Нещо в политиката, нещо в държавното управление. И ние май сме го пропуснали. И, изглежда, го пропускаме и сега.

А проблемът е, че животът ни се ръководи и регулира от гигантска, тромава, омотана в собствената си некомпетентност и безпомощност държавна бюрокрация. Проблемът е, че икономиката е в ръцете на няколко групировки, съсредоточили колосални ресурси и възможности за влияние върху държавната машина. Изходът от това положение не е революцията, била тя доматена или гранатена. Защото срамът от червеното доматено петно не впечатлява дебелокожите ни управляващи. А гранати нямаме.

Пътят минава през онова банално, но напълно неизползвано право, което съвременната демокрация ни дава: правото на политическо действие. Посредством създаване на партии, посредством лобиране, посредством организиран натиск върху властта.

Сам Босия каза, че друг начин за справяне с тези, които са на власт, няма: "Не е моя лична работа да ги разгоня. Това трябва да свърши избирателят", рече той в едно интервю. И обясни, че гражданите трябва да се самоорганизират и да започнат "активна подготовка на политици, експерти и организатори.

Това може да стане в рамките на 3-4 години. След това нека тези кадри си изберат ляв, десен и центристки модел и нека създадат истински политически партии". Звучи логично, но в България политиците бързо се изкористяват, а усещането за безнаказаност ги прави арогантни. И това се повтаря вече 23 г.

Напиши коментар