*
Борба с вредителите

РОСЕН БАРЧОВСКИ ПРЕД NOSTRABET: ВСЕКИ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ЗНАЕ КАКВО ЗНАЧИ ДА ИГРАЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

|
РОСЕН БАРЧОВСКИ ПРЕД NOSTRABET: ВСЕКИ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР ЗНАЕ КАКВО ЗНАЧИ ДА ИГРАЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Националният селекционер на мъжкия тим на България по баскетбол, Росен Барчовски, даде ексклузивно интервю за сайта Nostrabet.com. Той говори след внушителната победа на „лъвовете“ срещу световния шампион Германия в арената в Ботевград в края на миналата седмица.

Специалистът сподели как родният тим успява вече поредна година да се надскача в подобни битки срещу най-големите в Европа и света, изтъквайки и самосъзнанието на играчите. Барчовски е категоричен, че всеки състезател в нашия състав играе с гордост за България. Наставникът не пропусна и да сподели своя интересна теза за ситуацията с Александър Везенков в Сакраменто.

Здравейте, господин Барчовски! На първо място, поздравления за страхотния триумф срещу Германия преди дни. Вярвахте ли, че този успех е възможен?

Аз винаги вярвам, независимо от мачовете. Не знам дали е разумно. В случая обаче реалността беше по-различна. Ние не играхме добре в Швеция, кадрово имахме въпросителни, гарнирано със страхотната игра на Германия срещу Черна гора и разгромната победа... Не си представях точно какво трябва да направим, за да спечелим. Ние обаче се борихме. Не си позволявам никога да предавам пораженчество на играчите, които и самите бяха изключително надъхани.

Тук е моментът да спомена, че по време на мача с Швеция сякаш имаше елемент на мисъл за този с Германия. По думите и поведението на играчите си личеше. Всички казваха, че са надъхани и ще бием Германия. Аз се опитах да им кажа, че преди това играем с Швеция, но тези натрапчиви мисли бяха влезли в главите на състезателите и случи ли се това, е много трудно да се преодолее.

Няма как да не отличим страхотната игра на Коди Милър Макентайър. Това ли беше бойното му кръщение пред българската публика?

Трябва да дам малко пояснение на този въпрос, включително и на някои критики. Колкото и суперлативи да имаше, критики от типа „защо използваме натурализирани играчи“, че и такива, които не са играли в България, отново се чуха. За пореден път ще повторя, че всички възможни отбори във всички спортове в света използват натурализирани играчи. Всички държави около нас го правят, даже и европейският шампион Испания. Ние не можем да си позволим да сме различни. Не се вижда, също така, работата зад камерите, която сме извършили, за да го убедим да се състезава за България, а после и да му изкараме паспорт.

В предишните мачове този човек напипваше почвата. Той по принцип не вкарва толкова много, а играе предимно в защита и гради играта, цялата му работа е насочена към това другите около него да изпъкват. В националния ни тим му се налага да прави и още нещо. В тези два мача той започна да намира правилния баланс между това да е организатор и лидер. Дойде и в прекрасна форма – той е един от най-добрите играчи в Евролигата в момента.

Възможност ли е това за Милър Макентайър да се развие допълнително с нашия национален тим?

Разбира се, това е плюс за него, за треньора му и целия треньорски щаб в Баскония, за съотборниците и за феновете. Вкарал си 20+ точки на Швеция и на Германия, това не е като да си ги отбелязал на някой долнопробен отбор. На такива играчи се гледа по различен начин.

Споменахте за лекото подценяване срещу Швеция. Може ли играчите да си извадят поуката за бъдещи подобни мачове, за да са винаги на 100%?

На думи това е така. Ние и там имахме тежък и сериозен разговор. Две победи щеше да е страхотно, но да сме реалисти. Ако бяхме победили Швеция, то и германците щяха да подходят различно. Не казвам, че са ни подценили, но настройката е различна. Това са психологически неща, които са нормални за всеки спорт. Колкото и големи спортисти и треньори да са, има малък момент на отпускане.

Иначе, дългогодишният ми опит показва, че ние много трудно влизаме в подобни турнирни мачове след кратки 3-4-дневни лагери. Така беше и лятото, когато паднахме от Норвегия и едвам се оправихме да не загубим с голяма разлика. Когато обаче сме имали пълноценни лагери, със силни контроли, тогава играта е силна. В подобни кратки прозорци е абсурд дори една контрола да изиграеш, така че остават единствено приказките. Този момент го има в българската народопсихология. Срещу силните играем по-силно, а срещу тези, които трябва да бием, започва да ни тежи напрежението. В това отношение трябва да работим като нация, защото изоставаме спрямо сърби, турци и гърци и то с много по този показател.

Има ли магия около арената в Ботевград и усещате ли, че там може да бъде победен всеки?

Със сигурност. В спортните игри има огромна доза психология. Атмосферата и всички тези малки неща влияят изключително много, включително и минали големи успехи.

В последните няколко години баскетболният национален отбор надхвърля себе си постоянно, докато при други спортове това не е така. Каква е Вашата рецепта за успех?

Това е комплимент, за който благодаря. Не искам да скромнича, но около мъжкия национален отбор по баскетбол сме изградили една методика на работа, която се следва. Тя е свързана с оптимална селекция, включване на млади играчи, невземане на състезатели, които са много добри, но не пасват като психология, както и уцелване на правилния чужденец. Аз имам самочувствието да знам как се планира и една подготовка.

Щабът ми също е изключително добър. Васил Христов, Даниел Клечков, новият ни кондиционен треньор, както и целият ни медицински щаб, заедно с Филип Виденов и Глушков – това са все много качествени хора и всеки си върши работата. Моята работа винаги се вижда, независимо дали сме паднали, или сме били. Но тяхната остава в сянка, а приносът им е огромен. Момчетата ни също са интелигентни, те разбират за какво става въпрос. Затова се надскачаме.

Може ли да се каже, че всеки в отбора знае какво е да носиш национална фланелка?

Да знаеш какво е националната фланелка може да е клише без никаква стойност, но може да означава и много. Ще дам три примера. Аз не им казвам на играчите да пеят химна, докато той свири, те сами усещат нуждата. Погледнете и изражението на всички играчи по време на мачовете, както и изражението на лицето на Коди Милър Макентайър, който не е българин – само тези неща показват, че играчите разбират отлично какво е националната фланелка.

Предстоят още 4 битки. Кой от тези три тима е най-реалистично да изпреварим в битката за топ 3?

На теория всичко е възможно, имайки предвид, че и 4-те тима сме с по една победа. На практика мисля, че 3 победи ще са достатъчни за класиране, като най-лесно ще е да си вземем двата домакински мача с Швеция и Черна гора. Това не означава обаче, че няма да излезем надъхани навън срещу Черна гора и Германия. Ако спечелим тези два дуела обаче смятам, че ще се класираме. Германия няма да си позволи нова грешка оттук насетне.

От кои играчи искате да видите още малко, знаейки, че те имат повече потенциал?

Ще започна с една моя грешка, която я казах пред отбора. Винаги започвам с моите грешки, тъй като трябва себе си да критикуваш, преди да го правиш с другите. Не използвах Георги Боянов в Швеция. Имах план за мача, но той не се реализира. Не пуснах един от най-добрите български играчи, което си е моя грешка. Срещу Германия видяхте за какво става въпрос.

Искам да видя още малко от високите играчи в атака. В защита и при борбата играха чудесно, но в атака играха малко страхливо. Става дума за Йордан Минчев, Андрей Иванов, Коцето Костадинов и Митко Димитров. Липсваха обаче и още двама високисъстезатели, в лицето на Симеон Лепичев и Емил Стоилов, които ги нямаше. Потенциалът ни е там, в нападение и разбира се, всеки един друг играч може да допринесе още. В тези два мача играхме на практика и без Павлин Иванов, а всички знаят какво означава Павлин за нашия тим.

Ще премина и към темата за Александър Везенков. Имате ли надежда, че той ще може да се включи в даден момент за някои мачове от тези квалификации?

Въобще не му го желая това, въпреки че от егоистична гледна точка ми се иска много. Това би означавало завръщане в Европа. Не му го желая. Стискам му палци да се върне в игра максимално бързо, да направи добри мачове до края на сезона, за да остане и да се наложи в НБА.

Какво Ви е мнението за критиките към Везенков и неговото представяне до момента?

Дори не искам да говоря за критиките. Ако човек се зачете, има толкова нелепи и просташки неща, че по-добре да се изолира от това. С такива хора няма как да се говори – това е една загнездена омраза и комплекси. Едно време се пишеха анонимни доноси, но сега е по-удобно. Пишеш каквото си поискаш, където си поискаш, без да носиш никаква отговорност и така оставяш публичните лица в много лоша ситуация. Излиза някой и те прави на нищо, без въобще да разбира за какво става дума. Това нещо ме възмущава и не знам как ще се оправи. Свободата на словото преминава в същинска свободия, от което никой няма полза.

За Везенков ще кажа, че съм изгледал всичките му мачове. Когато той е на терена, отборът на Сакраменто играе победно. В НБА се играе на първо място за победа, не за шоу. С него на терена те играят по-смислен и по-ефективен баскетбол. Коефициентът му на полезно действие винаги е висок, а отборът стои добре, като Везенков може да прави и всичко на терена.

Имам чувството, че или треньорът му няма доверие, или има някакво друго заиграване със звездите на тима. Там системата на заплатите е свързана с премии за брой изиграни мачове и отбелязани точки, което не е известно за всички. Има таван на заплатите, но премирането според играно време е без таван. Ще си позволя да го кажа, защото не виждам да ме вземат за треньор в НБА.

Имам чувството, че всички треньори там подсигуряват на звездите си повече игрово време, защото има таван на заплатите. Играчи като Везенков още не са наложени и не са стигнали до нивото на 4-5-ма баскетболисти там. Това е само предположение, с което не ангажирам никого, може и да бъркам, но по принцип рядко бъркам.

Може ли да се каже, че националният тим по баскетбол, дори и без фигурата на Александър Везенков, е достатъчно привлекателен, че залите да се пълнят и ентусиазмът сред зрителите да е висок?

Ние сме малко особени като нация. Гледайки последният мач, залата беше пълна дори и без Везенков и НБА звездите на Германия. Имаше и огромен медиен интерес. Ако паднем 1-2 мача обаче, интересът може да изчезне. Това ми се иска да го няма, но хората са така. Специално мъжкият национален тим по баскетбол се бори мъжки във всеки мач и зрителите оценяват това. Ако този мач срещу Германия беше в „Арена Армеец“, то най-вероятно щеше да има 7-8 хиляди зрители. Ние сме много близо да напълним Арената и в този си вид, пък камо ли ако Везенков дойде – тогава ще се пръска по шевовете.

https://nostrabet.com/rossen-barchovski-vseki-igrach-znae-kakvo-e-da-predstavqsh-bulgaria/

 


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар