Имаме примери в историята, когато поривът за Възраждане успява да докаже силата на българската кауза! Имаме ярък пример, че когато искаме – можем да загърбим личното си благополучие или отшелничество, за да постигнем успех за всички.
Знаейки, че всяко голямо дело се прави от хора, загърбили АЗ в името на НИЕ и какъвто е примерът с Архимандрит Гаврил Петров от село Бистрец ( днес квартал на Враца ) инициативен комитет от Румен Петров, Ивайло Симеонов и Илиян Нисторов ) решихме да изградим паметник на този национален герой - възрожденец, неглижиран повече от 200 години в българското съзнание и национална идентичност.
Кой е Гаврил Петров? Днес с антропологична почуда разбираме неговия първопроходчески път към освобождението на българите от Османско владичество чрез знание, обучение и образование, загърбвайки пътя на неефективното хайдутство и ограничената духовна сила на българското монашество в контролираните от Империята православни църкви и манастири. Сам Бистречанеца е вероятно с гръцко духовно образование, обучава се за таксидиот, пренася от Рилския и Чипровския манастири изкуството на печатенето на църковни икони във манастира "Св. Иван Пусти" над родното си село Бистрец. След оглавяването на Врачанската епархия от Софроний и по препоръка на своя приятел от Враца Димитраки Хаджитошин, той оглавява манастира и развива мощна просветителско- образователна дейност сред българското население на Врачанската и Берковската каази, наблюдаван злонамерено от властите в целия Видински санджак.
Прогонен от ордите на Осман Пазвантоглу през 1806 г. той е вече в Букурещ , отново съхранен за каузата от Димитраки Хаджитошин и протектиран от грохващия Софроний за Архимандрит на манастира до Бейската Академия ( това е второто след Робърт колидж в Цариград висше учебно заведение с признание от цяла Европа и контролирано от католически европейски общности). Завършва Бейската Академия, където негов преподавател е друг врачанин Атанас Некович и оттук нататък започва неговия исторически апогей. Създава заедно със Софронии първата програма ( устав ) за формиране на " Българска земска войска " през 1811 г., прави първия приличен за българското осмисляне превод на "Новия завет", участва в организирането на въстания и бунтове срещу османци и руси, подпомага създаването на първото българско светско училище с преподаване по Бел - Ланкастърския метод във Враца през 1822 г. ( което заменя килийното образование ) и открива сърбина Константин Огнянович ( заедно с Димитраки Хаджитошин ) за първи учител във Враца.
Дейността на Архимандрит Гаврил Петров е съизмерима по величавост с най - добрите образци на европейското просвещение. Той съчетава в себе си качествата на войн, стратег, търговец, учител, просветен деец, дипломат и основен двигател на закъснялото българско Възраждане. Явява се първоучител за следващите в Пантеона- Раковски, Левски, Никола Войводов, Ботев. Неговият осъзнат порив бе достоен за времето и наследниците му , и масивен фундамент за българската национална идентичност.
Затова от Инициативния комитет решихме, че той заслужава паметник, за да запазим чрез него един от символите на българската национална идентичност! Ние започваме и чакаме подкрепа и от съграждани и от местната власт .
