РАШИДОВ ЗА ЕРЕКЦИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО И ЛИЛИ ИВАНОВА

Kafene.net
Министърът на културата Вежди Рашидов отново направи проникновен анализ за българското общество. По време на интервю за Нова телевизия той бе помолен да коментира спадащото доверие към управлението на ГЕРБ и репортаж за 78-годишен пенсионер от Смолян. Бай Влъко гледа животни, за да допълва пенсията си от 270 лв. и ги кръщава на политици. В стадото си има козичка Цецка, която е много кротка и бик Бойко Борисов, защото е с „голяма глава като на Бате Бойко“.
Пенсионерът обаче казва, че няма любим политик, защото всички са от един дол дренки.
Това дава повод на водещата Калина Крумова, която е независим депутат, подкрепящ ГЕРБ, да попита Рашидов:
- Бай Вълко няма животно, кръстено на вас, това радва ли ви, или ви кара да съжалявате, като чухте и какво мисли за политиците?
- Не, мене репортажът не ме радва, защото щях да се зарадвам, не е така в ерекцията на обществото, обществото винаги е едно крайно. Само че българското общество по някакъв начин е обезпечено. Аз, като виждам, бай Вълко има козички, бай Вълко сигурно има и два декара, бурканите затваря и той е гарантиран за зимата, той не е в криза. И тогава се получава едно отрицание, но революция не се получава. Само отрицание. А това е по-малкият проблем. Аз щях да се радвам, ако днеска имахте да видите как сме върнали дебата за сериозната култура и как никаква Лейди Гага, пред която коленичим, а да видите Лили Иванова снощи напълни залата, 17 хиляди, зала „Арена”. Това е чудовищно за гледане. Аз бях.
- Чухме, четохме за това във всички вестници.
- Това са много важни неща. Защото ние изпадаме в истерия, като съберем пет хиляди човека в Зала №1 и дойде Лейди Гага или някоя друга лейди. А една наша прима – 17 хиляди, и още два концерта, защото няма билети. Извинявайте, това е чудовищно, това е за Гинес. Страшно нещо е, страшна жена е.
- Дано, дано да има и повече български изпълнители, не само Лили Иванова.
- Казвам ви, това са важните, градивни неща, една жена, която е една цяла епоха, пред която трябва да се преклоним. Вижте, аз бях на нещо много готино. Бях в Париж, когато почина Симона Синьоре. Тя се ползваше с името на алкохоличка. Да, пиела е много жената. Никой не си позволяваше в Париж такъв коментар. И когато почина, всички трамваи, всички улици бяха пълни с нейни плакати, че една велика жена си е отишла. И всеки французин тъжен, понеже не могат да отидат всички на погребението й, минаваше, през която църква мине, една свещичка. Ако ние нямаме към кумирите си, към големите ни имена българските, тези, които са жалонът, който искаме да достигнем, уважението, респекта и ние самите не си ги пропагандираме, и ние самите не си поставим високите летви да бъдем нация със самочувствие и достойнство, винаги ще кръстим някое животно на някой.
- Прав сте. От нас самите зависи и дано скоро да се променят нещата, за които говорим.
- Дай Боже. Разбира се, за всички е важно.
- Хубав финал на нашия разговор, благодарим ви за гостуването.