*
Борба с вредителите

РАЖДАЕМОСТ, ПАЗАР НА ТРУДА, ПЕНСИОННА СИСТЕМА

|
РАЖДАЕМОСТ, ПАЗАР НА ТРУДА, ПЕНСИОННА СИСТЕМА

На пръв поглед и според статистиката, продължителността  на живота в България се е вдигнала през последните 25 години до 72 год. възраст за мъжете и 77 год. при жените. Няма съмнение, че мечтата на повечето българи е дългият, по-възможност безкраен живот. Ако погледнем  от религиозен ъгъл – в РАЯ, където възкръсналите в плът „ще живеят вечно” репродуктивна активност повече не се наблюдава. Тогава утопия ли е желанието на българина да има повече деца. Истината е ,че раждаемостта  е избор на младите семейства в какво ще инвестират – в своето тяло , което трае във времето (както много млади семейства се въздържат от създаването на деца), или в ново младо тяло на което да предадат идеалните неща от рода, фамилията, българщината, и да ги онаследят. Погледнато от демографски ъгъл раждаемостта в България пада още след 1986год.-по времето на Живков – поради простата причина, че се повишават очакванията на хората за висок личен житейски стандарт. Ако пък погледнем преди 130 години ще видим българина със средна продължителност на живота 30÷40год, когато баба и дядо казвали на вече преминалите 25 год. възраст, а детската смъртност е била огромна . Точно демографията и тогава  и  сега създава нови геополитически и антропологически деления.. В патриархалното българско общество заможни са старейшините, а младите се борят за място под слънцето, така днес свръх богати застаряващи Европейски страни, са заобиколени от бедни страни като България  и още по –бедни от Африка и Азия. Днес в България икономиката е зле, а индустрията ни няма нужда от хора както беше през 70 –те на ХХвек. Няма политики, няма ресурси, няма желание  за квалифициран труд.    Тук цари провинциалният ужас от чужденеца  „който ще дойде и ще ни вземе хляба”. От 23 години избликваха ”леви” небивалици и ужаси, които настройваха „патриотичното” гражданство против чужденците (без значение инвеститори или емигранти) – вместо спешно да се даде земя или разрешение за строеж на стратегически доказали се инвеститори, или емигранти да се настаняват в изоставените ни къщи по селата, или деца оставени без родители масово да бъдат осиновявани от бездетни родители. Но нейсе – Българската държава прави „политика”, църквата иска „християни и миряни”, националистите – етнически българи, а социалистите – електорат на когото да дават и да го държат в зависимост. Лицемерието в България е пълно – вайкаме се , че намаляваме, българите се страхуват от чуждите , бизнесът си търси работна ръка само когато му е нужна, образоваността и квалификацията не се повишават и няма намерение у младите за работа и социализация. Безполезно се води дебатът дали пенсионирането на младите, ще отвори работни места за старите, кои са по-конкуретнноспособни на пазара на труда – младите или старите, защо все още се толерира  ранното пенсиониране и то на много спорни професии, защо не се изравни възрастта за пенсиониране независимо от категориите труд и да се толерира преквалифицирането на работната ръка? Усещането днес в България е, че хората са повече и то излишни, за абсурдното ни общество. Едва ли не националната  политика се върти около казуса  дали да измират по-бързо старите, или да се раждат по-малко млади. Културното моделиране на българската сексуалност доведе до рязък спад на раждаемостта надценявайки фактора модерност в контрола на появата на деца.  Вярно е, че раждаемостта е планетарен процес, но какво правим ние българите, кой ще ни изработва пенсиите, при положение, че така както вървят нещата след 2025г. на гърба на един работещ ще седи по 1 пенсионер и половина. Проблемът има много страни – разпределението на натрупания паричен ресурс, който изглежда собствен за стария човек, но всъщност този ресурс е социално-икономическо отношение.  Пенсията може да се индесира но и  може да се топи от инфлация  или от фалит на фонда. Но  въпросът ще е докога и в каква степен младите ще търпят нарастващото бреме на старите?  Ще се поддържа ли асиметрия ,при която средния пенсионер има повече средства от средния работещ (тук се смятат наследства, спестявания , инвестиции и др.).  Днес в България, ако падне таванът на пенсиите ще включим ли в сметката притежаването на собственост, нарастващата цена на здравните услуги, дискриминационния елемент при ранното пенсиониране и спорни квалификационни професии с малък обществен принос и стаж? Старите пенсионери ограбени от прехода са ужасно бедни днес, но новите пенсионери след 2025г. например пак ли ще трябва да са бедни  и ако да – то какво да правим днес за да не е така? Промяната на старите хора също ще създава проблем, защото много стават все по-способни да работят след фиктивната дата на пенсионирането си. Вярно е, че един 70-годишен не може да е миньор, но пречи ли да е пазач, или чистач от градската чистота, или зенчукопроизводител, или там където е по-непривлекателно за младите? Възрастният лекар, може да отсъпи на по-младите, или ядрения експерт да слезе в по-ниско квалифицирани звена и пак да е обществено полезен. Експертите са категорични , че към  2050год. в България, както и в Европа  спадът на раждаемостта ще повиши продължителността на живота, което ако се движим с днешните темпове на промяна на демографската пирамида ще е централен проблем. Все по-старо население означава все повече пари за здравеопазване, и все по-абсурдно ще става да поддържаме стари , безнадежно болни тела –и  все повече ще искаме да живеем дълго и да не се разделяме с близките си! Неизясненият модел на пенсиониране също ще е голям проблем. Още през 1989год. трябвашеда се приеме правилото 40÷ 20 т.е. четирдесет години труд с осигурителен стаж, за да получаваш 20 години пенсия. Българите не знаят все още как да построят трудовият си живот, и се вайкат от страх че ще умрат рано и няма да могат по-дълго да си получават пенсията. Особено страхливи са тези, които не са създали деца или имат само едно дете. Днес вече самото явление „пенсионер” е отживелица и абсурд, защото хората остаряват различно, едни мислят за бъдещето, други залагат на апокалипсиса, трети искат да бъдат полезни до края, а четвърти – да си поживеят.  Раздвижването на съвременния свят обаче ще постави пенсионната система под въпроса: има ли страната, на която си гражданин ангажимент към  човека, дори ако не си плащал данъци , ако си прекарал повечето си живот другаде, и ще предлага всеки да може да се пенсионира на всяка възраст която си избере. Ако е рано ще получава по малко, ако е по-късно ще получава повече, да комбинира социалната със застрахователната форма на пенсиониране, да пренася, комбинира, оптимизира пенсионните си права. В България хората над 50г. ги страх, че вече никой няма да ги наеме на работа, но и  не мечтаят да легнат на гърба на младите работещи, защото имат шанс в състезанието с тях и имат предимство ,че са готови да работят за по малко пари и  осигуровки. Страшното при застаряващите , е усещането , че вече никой няма нужда от тях и че са излишни.                                                Илиян Нисторов – икономист


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар