" Още от древни времена, психологическите операции са били елемент на всяка война.
Сун Дзъ постулира в своя трактат "Изкуството на войната", че най-доброто оръжие е това, което печели войната без битка. Чистата победа е тази, в която победителят получава всичко, и най-вече - преданността на противниковите войници. Едва след края на ВСВ обаче, се създават първите отдели и служби, които се занимават с психологически операции. Преди това, с тази дейност са се занимавали отговорните за разузнаването офицери към щбовете на армиите.
Съществува известно припокриване между психологическа и информационна война, но то е само привидно. Информационната война е форма на психологическа война, но не единствената такава. Известен е и терминът "активно мероприятие"( особено разбран чрез архивите на българската ДС), който е свързан с психологически операции на тайните служби, като в основата им стои определена цел за дискредитиране на управляващи или отделни лица.
Организирането на "цветни революции" ( като изборът на президент на САЩ - 2020 г.) са типичен пример за психологическа война. Но те са само върхът на айсберга, т.е. резултатът от такава операция. За да се стигне до фактическата цветна революция, се изминава дълъг път на подготвителна работа. На първо място се набират подходящите сътрудници, най-често с помощта на различни НПО и фондации, които финансират работата на определени кръгове "интелектуалци" (журналисти, политолози, политици, актьори и пр.), под формата на различни проекти. Най-често активисти на такива организации стават хора от либералните кръгове (медии, политически партии и организации - като българските грантови реципиенти на " Америка за България "), които имат наднационално и глобалистко виждане и нямат особени етични и морални задръжки.
На следващо място се подема информационна кампания по технологията наречена "Прозорецът на Овертон", като се стъпва на вече утвърдения стандартен медиен "фрейминг".
Първоначално , целта е да се вдигне шум по определен въпрос с цел да се види каква е първоначалната реакция и обществените нагласи. При яростна съпротива, кампанията затихва за определено време, но се подхваща отново с пълна сила, когато за обществото тази тема вече не е нова. Така темата от табу, се превръща в актуална и дискусионна. В медийното пространство започват да се появяват защитници на двете противоположни тези "ЗА" и "ПРОТИВ", като по този начин се "гарантира" открит дебат по въпроса.
След това, темата табу, започва да се лансира от отделни медии, журналисти и други популярни личности, опакована в различни алтруистични, хуманни и демократични възгледи, като така започват да се "печелят" привърженици. Типичен пример за подобна операция бе медийното осветляване на Истанбулската конвенция и шумът който се вдигна около нея.
Сега в България на дневен ред е казусът Северна Македония. Вече започнаха да се появяват различни мнения по този въпрос, като например тезата за "големия брат" в лицето на България, т.е. да постъпим , като голям брат и великодушно да си затворим очите в името на общото европейско благо на нашите два братски народа. Следващата теза, която упорито се лансира по този въпрос е свързана с "прогресивната европейска общност", която не можела да разбере в какво точно се корени проблема и как не бивало "дребни балкански крамоли", да спъват един толкова глобален проект, какъвто е европейският. Следваща стъпка очаквам да станат редица социологически проучвания, които да покажат колко процента от българите са "ЗА" и "ПРОТИВ" налагането на вето на РСМ по пътя и към членство в ЕС. По-нататък, в зависимост от къде (Вашингтон или Брюксел) ще скръцнат на управляващите (които и да са), плочата може да бъде сменена. От нея ще чуем неща от сорта на "общото бъдеще и просперитет на двата братски народа", "да бъдем солидарни с братята македонци и да им покажем, че сме над дребнотемието", "колко сме великодушни и ориентирани към сътрудничество" и пр.
Практиката от много години показва, че плочите се сменят бързо, макар съдържанието им да ни е познато.
На по-следващ етап в психологическите операции се цели хората да станат аполитични, незаинтересовани, дистанцирани от обществените процеси и апатични (това вече е постигнато). Върху тази основа, по-лесно се осъществява следващата фаза, наречена "кондициониране" (подготвяне на почвата).
Тази фаза включва порицаване, обругаване и осмиване на привържениците на определена теза чрез активна работа в социални мрежи, форуми и дискусионни студиа. Използват се широк кръг анонимни сътрудници, които трябва да пишат в определени медии и форуми, като изразяват определени идеи, мнения и факти (често изкривени). Позволено е и изполването на обидни коментари, подигравки, обиди и присмех. Създава се общ окарикатурен образ на всички, които споделят определена идея, като тя вече започва да се смята за абсурдна, дори "престъпна". Насажда се чувство на вина сред привържениците и така, че те да не смеят да я споделят открито и даже да се съгласяват привидно с "водещата идея". Типичен пример са т.нар. "евроатлантически ценности", зад които стоят много и често неосъзнавани формулировки .
Следващата фаза е "окончателно преодоляване на съпротивата" - това е етапът след фактическото настъпване на събитието (приемане в НАТО, ЕС, подписване на конвенция, подкрепа на РСМ за членство в ЕС и др.). Целта е да се предотврати бурно противопоставяне на обществото срещу определено наложено решение, като се използват различни ПР етюди - например : "ЕС приветства решението на България да подкрепи РСМ по пътя им към обединеното европейско семейство" и др. в този дух, които целят да внушат от позицията на авторитета, колко правилно решение е било взето.
Винаги при осъществяването на такъв тип операции, основното оръжие са медиите! Задавали ли сте си въпроса, кой определя , кои гости да бъдат канени в дискусионните студиа в телевизиите? Прави ли ви впечатление, че те са от един ограничен (да не кажа тесен) кръг хора, които ние познаваме добре и знаем предварително какво ще кажат. Такива хора се представят , като "експерти" и раздават истини, представяйки мнението си за факт... "
