ПРОТОТИЯТА СЪЩО СТРУВА ПАРИ

Веселин Кандимиров
http://www.svobodata.com

Неприятното на този свят е, че глупаците са уверени в себе си, докато умните изпитват съмнения, казва един английски философ. За да не помислите, че не знам кой, ще ви го кажа: Бертран Ръсел.

Баба ми пък обичаше да казва: „Който е прост, той бива мост”.

Тези мъдрости идат да потвърдят две неща. Субективно взето, простотията не причинява първичен душевен дискомфорт у носителите й. Даже напротив. Обективно погледнато, обаче, никой не иска да е прост, защото такива хора се минават лесно.

Трябва да подчертаем и още нещо: никой не прекарва глупаците в масов порядък ей така, само за удоволствие. Обикновено това се прави с по-висока цел - да им се бръкне в джоба.

Сега вече можем да припомним историята за Себион. Не я знаете ли? Ще ви я разкажа.

Себион е било името на едно белгийско дружество. Някъде в началото на 20 век софийската община го пазарила да електрифицира града.

Колцина са разбирали тогава от електрификация? И да е знаел някой законът на Ом, той с положителност не е бил общински съветник. Затова не се наложило на Себион да организира граждански протести под лозунга „Не на напрежението от 220 волта!" с картинки на ударени от ток деца. Общината кротко приела напрежението в мрежата да бъде 150 волта.

Никъде по света няма такова напрежение. По света се използва напрежение от 110/127 волта. Или от 220 волта. Електроуреди, предназначени за първото, ще изгорят на софийското. А тези за второто няма да работят. Така Себион с един договор ударило два заека: станал едновременно доставчик на ток и монополен доставчик на нестандартните електрически уреди и съоръжения за София.

Дълго време след като компанията Себион беше отишла в отвъдното, последствията от този договор се усещаха. София премина към напрежение от 220 волта чак през 1962 година. Това наложи смяна на почти всички битови електроуреди. Старите крушки светеха по няколко дни като нови звезди, преди да угаснат завинаги. Така потомците на сключилите договора със Себион платиха простотията на своите предшественици от джоба си.

Сега не бързайте да се усмихвате и да клатите глава, ами сменете името Себион с Газпром, а Софийската община с Народното събрание на Република България. Само ще трябва да добавите и граждански протести под лозунга „Не на шистовия газ!"

Те, разбира се, са напълно основателни. Добивът на шистов газ и напрежението от 220 волта са опасни. Също толкова, колкото и добива на нешистов газ и напрежението от 150 волта. И четирите могат да убият човек като едното нищо.

Народното събрание приема за опасно само едно от тях. В резултат Газпром остава монополен доставчик на газ у нас. Така цената на простотията на българското общество, материализирана чрез излъчения от него орган, може да се изчисли с много добро приближение. Тя е равна на разликата между цената на газа, плащана на Газпром и неговата средна международна цена, умножена по закупените количества.

Както виждаме, цената на простотията може да бъда много висока. Тя се оказва една скъпа стока. За съжаление, се търси само на вътрешния пазар.

Вместо заключение

След като прочете историята за Себион, читателят може да остане с усещането за щастлив край. Правилното напрежение накрая възтържествува, макар и след перипетии и разноски. И, когато поумнеем достатъчно, случаят с Газпром също ще отиде в историята. В интерес на трезвото отношение към действителността, ще разкажа още една история, от която личи, че не винаги е така.

Пак в началото на същият онзи век Софийската община сключила с друга белгийска фирма договор за построяването на трамвайни линии в града. Белгийската фирма, като се възползувала от състоянието на общинската мисъл (виж по-горе), наложила екзотичното междурелсово разстояние от 1009 мм, което не се среща никъде в природата. Така получила възможността да бъде единствен доставчик на трамваи за столицата.

Борбата за прехвърляне на софийските трамваи на стандартен коловоз продължава вече трето десетилетие. Резултатът засега е само това, че София е може би единственият град, в който някои трамвайни линии са с три релси.

След всичко казано не искам читателят да остане с чувството, че имам нещо против Белгия. Всъщност, българите са взели оттам и някои хубави неща. Като духът на Търновската конституция, например. Не, мисълта ми е съвсем друга. Само искам да напомня, че няма такова нещо като безплатен обяд и безплатна простотия.

Напиши коментар