ПРИЯТЕЛ НА БОРИСОВ И МИНИСТЪР В КАБИНЕТА МУ ДОПУСНА „СВАЛЯНЕТО“ НА СЪВЕТСКИЯ ПАМЕТНИК

След всичко, което изприказва срещу премахването на паметници, сравнявайки днес сутринта самата идея за това с поведение на племе, което изяждало миналото си (или нещо подобно), министър Рашидов прогледна часове по-късно за друга хипотеза по време на откриването на Музея на социалистическото изкуство (в названието липсва само „всепобеждаващото”, „прогресивното” или „славното”). Ето какво изпусна изведнъж същият този министър, допускайки друго:
“Ако паметникът на съветската армия бъде свален, ще се намери място и за него в новия музей“.
Та нали ние, презрените от него туземци от племето на несъгласните със съветската окупация, пледираме тъкмо за това, но досега той яростно се противопоставяше на най-малката вероятност нещо подобно да се случи!
При нивото му на мисловност в употребата на думи, понятия и исторически факти (той веднъж дори „изобрети”няколко абсолютно несъществуващи имена на „световно известни творци”, правейки компилация от няколко такива), човек не би трябвало да се хваща за думата му. Ами ако не е наясно и с условното наклонение в българския език и под „ако” има нещо друго на ум (да не кажа на „акъла си”)?
Дори и нещо да се е объркал, все пак той не изневери на себе си и побърза да отправи отново комплименти към Монумента на окупаторската червена армия. Това показва, че не е бил нито слънчасал, нито пийнал (като онзи руски пилот, убил днес в „леко пияно състояние” близо 50 души).
“Като скулптура, паметникът е много добре изработен. Само като махнем болното съзнание на хора, които политиканстват, защото демокрацията и социализмът са в ума на хората”, продължава пред журналистите разсъжденията си специалистът по малката пластика, готов да посегне към скалпела за махане на „болни съзнания”.
Честно казано лично аз съм готов да се подложа на операция по махане на болното ми съзнание, каквато фелдшерът на нашата култура Рашидов препоръчва, ако това е условието България да си върне поне малко самоуважението, „сваляйки” онзи монумент с много добре изработените съветски окупатори.
Надявам се поне да го правят с упойка, защото не съм сигурен, че ще издържа на болката отново да ми махат съзнанието, както систематично правеха с цяло поколение българи във времето, пред чието тоталитарно изкуство се прехласва днес г-н министърът!